Според статистиката 41% от българите над 18-годишна възраст страдат от разширени вени. Това каза в предаването “Най-добрите лекари” доц. Кузман Гиров, началник на клиниката по съдова хирургия и ангиология към ВМА. Заболяването има един нулев и още 6 стадия. Нулевият стадий е, когато видимо няма нищо по краката, няма разширени вени, но в края на работния ден или от обед нататък краката започват да тежат, да болят. Добре е лечението да започне още от нулевия стадий. Ето какво още каза доц. Гиров пред водещата Лили Ангелова:
Водещ: Съдовата хирургия като специалност се занимава с голям спектър от заболявания. Има ли достатъчно лекари в България с вашата специалност?
Доц. Гиров: Съдовите хирурзи в България са малко. Има градове, които обслужват много голям брой население и там няма съдов хирург. Примерно в Североизточна България. Там ако човек търси съдов хирург, трябва да отиде във Варна. Подобно е и положението в Северозападна България. По-голямата част от съдовите хирурзи са концентрирани в големите градове. Съдовите хирурзи сме около 70-80 човека със специалност. Причината е, че през последните години имаше нулеви години за специалисти, сега в момента обучаваме доста млади хора. Надявам се, че в скоро време ще има повече, макар че младите, като вземат специалност, искат да останат да работят в големите градове.
Водещ: Най-вероятно и голяма част от тях отиват да работят в чужбина?
Доц. Гиров: Това е другият въпрос. Жалко е, че млади хора още от студентската скамейка като завършат и вече са проучили всичките възможности да отидат навън, да не говорим за младите специалисти. Те вземат специалност и ги чакат в Германия, в Холандия, в Дания, в Англия, навсякъде. Правят им едни такива предложения, на които не могат да устоят, лъжат се, отиват там и никой не може да ги обвини. Не може до 30 години непрекъснато да учиш, за да вземеш специалност и през това време да те издържат майка ти и баща ти.
Водещ: Казахте, че се лъжат, като отиват да работят в чужбина. Защо да се лъжат?
Доц. Гиров: Защото това, което се представя, не винаги е истина. Един мой асистент замина за Ирландия, постоя там 6 месеца и се върна много разочарован, добре че му пазихме мястото. За да се наложи там човек, трябва много дълги години да работи във втория ешелон, той е доктор второ качество, както се казва. Там се дава приоритет на хора, които са местни. Така е в Ирландия, в Германия и за да се докаже, той трябва да е два пъти по-добър от местните колеги. Но в България не може един специализант платено обучение, завършил медицина, издържан от мама и тате, след това да учи още 5 години, да плаща по 180 лв. на месец. Вижте колко е глупава системата. Същевременно болницата да му плаща две минимални работни заплати. Значи той плаща пари на касата, пък после отива да си вземе заплатата, което е смешно.
Водещ: Със затоплянето на времето все повече пациенти се обръщат за помощ към вас заради т.нар. разширени вени. Има ли статистика колко българи страдат от това заболяване?
Доц. Гиров: Ние направихме една статистика преди 3 години, едно проучване на около 50 000 души в страната, което е със статистически значими резултати. Оказа се, че 41% от българското население над 18-годишна възраст страда от разширени вени - т.нар. хронична венозна болест. Разбира се, не всички от тях са с вени като въжета по краката или с промяна в цвета на кожата, с венозни язви и прочие. Заболяването има един нулев и още 6 стадия, на практика са 7. Нулевият стадий е, когато видимо няма нищо по краката, няма разширени вени, но в края на работния ден или от обед нататък краката започват да тежат, да болят. Получава се едно много неприятно усещане, пациентите казват, че краката са като напомпани. Това идва да покаже, че нещата с вените не са съвсем както трябва. Първият стадий е, когато има малки разширения, едни метлички, разширени венозни капиляри. За тях дамите сега при смяната на гардероба изпадат в лека депресия как ще си покажат краката. Във втория стадий на заболяването вече има разширени вени с различна големина. В третия стадий започват краката да отичат и отначало този оток сутринта го няма, появява се обикновено някъде след 2-3 часа след ставане. С течение на времето се фиксира и остава постоянен. При четвъртия стадий на заболяването вече има промени в цвета на кожата. Над глезените цветът на кожата започва да потъмнява - отначало светло кафяв до по-тъмно кафяв. В пети стадий вече има белези от прекарани язви и в шестия стадий са т.нар. варикозни язви. Те отначало се появяват при лека травма, при едно разчесване. С течение на времето започват да се появяват и съвсем спонтанно. Отначало заздравяват за месец-два, после за шест месеца, а някои остават и за постоянно. Така че заболяването е сериозно. Лечението трябва да се започне още от нулевия стадий.
Водещ: В много голяма част от пациентите има предварителна нагласа, че лечението на разширените вени винаги води само до временно подобрение. Това мит ли е или реалност?
Доц. Гиров: Да, наистина има много рецидиви. Има една максима, че като не можем да подобрим всичко, не значи, че не трябва да правим нищо. Защо е така? Аз на първо място в причините за поява на разширени вени бих поставил фамилната обремененост. В семейства, в които има разширени вени, вероятността да се развият такива е много голяма, до 80%. Ако човек със слабост на съединителната тъкан на венозната стена работи непрекъснато прав или непрекъснато седнал с висящи крака, венозната кръв се застоява долу в краката, защото кръвта във вените се движи от движенията на мускулите в долните крайници и от дихателните движения през нощта. Ако такъв човек непрекъснато е седнал или прав, разширените вени са му 100% сигурни. Има и други предразполагащи фактори - наднормено тегло, тесни, неудобни обувки и т.н. Но трябва да се вземат мерки. В ранните стадии, ако пациент посещава през 2- 3 години съдов хирург и му се направи по една склерозираща инжекция, той си решава въпроса. Ако след няколко години се появят разширени вени отново, тази процедура трябва да се повтори, но не да се чака да се стигне до промени в цвета на кожата.
Водещ: Разкажете стъпка по стъпка как се лекуват разширените вени, болезнено ли е лечението, какви са методите?
Доц. Гиров: Много погрешно се смята, че разширени вени могат да се лекуват от кого ли не. Има един колега, който в интернет обяснява как от много години лекува разширени вени със склеротерапия с пяна и е научил този занаят от баща си. Шивашкият или друг занаят може да се научи така, но за лечение на разширени вени… А той нито е съдов хирург, нито нищо.
Водещ: Наистина в интернет има много реклами за лечение на разширени вени, независимо дали лечителят има диплома за лекар или няма. Какви са последиците за пациенти, подлъгали се от подобни реклами?
Доц. Гиров: Лечението на разширени вени не е решаване на козметичен проблем. При наличие на такава венозна недостатъчност има голяма вероятност да се получат едни много сериозни усложнения, това са повърхностните тромбофлебити, но там не е толкова страшно. Те се лекуват, но може да се получи дълбока венозна тромбоза. Може при едно неправилно извършено лечение, инжекционно или каквото и да било, да се предизвика запушване на дълбоките вени и от тях да се откъснат тромби, които да отидат в белия дроб и тогава в най-добрия случаи се получава инфаркт на белия дроб. В сериозните случаи от това се умира.
Водещ: Имате ли такива случаи?
Доц. Гиров: Имаме, разбира се. Затова, както се казва, човек си избира фризьора, а как няма да си избере лекаря, при когото ще отиде да се лекува.
Водещ: Проверихте ли този лекар, който се рекламира в интернет, проверихте ли го каква диплома има, каква квалификация?
Доц. Гиров: Аз съм председател на Националното дружество на съдовите хирурзи и ангиолозите. Този, за когото говоря, е колега - българин, завършил е и има диплома, че е лекар.
Водещ: Лекар, но специализирал ли е съдова хирургия?
Доц. Гиров: Не, лекар е. Има чужденци, които идват тук и са залели интернет със снимки на успешно излекувани пациенти, как са много велики, как са се учили в Америка, тук-там и т.н. Периодически идва тук един колега, който даже е станал член на БЛС. Заради няколко такива усложнения проверихме, той наистина е член на БЛС, завършил е в Израел, но е румънски гражданин. Световноизвестните съдови хирурзи в дадена област пишат по научните списания, там не публикува кой да е, а такова нещо от този човек там няма. Преди няколко месеца с д-р Горанова от НКБ бяхме в Германия, имаше европейска среща за приемане на т.нар. гайтлайн, това е едно ръководство за цяла Европа за склеротерапията. Имаше много европейци, питах дали го познават - казаха не, включително и румънците не го познаваха. Но на този човек нищо не може да му се направи, идва си в събота и неделя, боде си, взема си определени суми и когато започнат усложненията, в понеделник хората тръгват да търсят помощ по болниците.
Водещ: Ще кажете ли името му?
Доц. Гиров: Не бих го казал, защото е член на БЛС. Ние там ще подадем съответния сигнал.
Водещ: Кой е най-новият метод за лечение на разширени вени?
Доц. Гиров: Най-новият метод е радиофреквентна аблация. В превод това е една алтернатива на оперативното лечение. При класическата операция в основния ствол на голямата подкожна вена се вкарва една сонда и вената се изтръгва, а клоновете й се премахват с малки, би трябвало да бъдат козметични разрези. След това пациентите носят един бинт в продължение на месец и сравнително бързо се възстановяват. За да се избегне това изтръгване на вената, има други методи, а именно вената да не се изтръгва, а да се унищожи на място. Това може да стане с лазер.
Водещ: Така, както го обяснявате, звучи изключително болезнено…
Доц. Гиров: Това се прави с местна упойка и няма никаква болка, ако се изпълни както трябва. За да се избегнат изгарянията, които се получават при лазерната аблация, най-последното развитие на технологията е т.нар. радиофреквентна аблация. Вътре в тази вена се въвежда един електрод, свързан с един генератор на високочестотни токове. Те свиват вената, температурата вътре се повишава и достига 120 градуса. Технологиите непрекъснато търсят методи как да унищожат тази вена и да не се налага тя да се премахва. Разбира се, нито един от тези методи не е подходящ за всички пациенти.
Цялото интервю с доц. Гиров може да чуете тук.
