Срещу още 7 полицаи са образувани дисциплинарни производства за упражняване на полицейско насилие на протеста на футболните фенове в София. Това научи NOVA от свои източници от разследването. До момента ръководството на СДВР е отстранило трима полицаи, а проверката продължава.
Ескалация на протеста в София: Сблъсъци, водно оръдие, ранени и арести (ВИДЕО/СНИМКИ)
От психолога в Института по психология на МВР Марияна Зарова журналистът Мариета Николаева потърси отговорите на въпросите, които останаха на заден план, но са същността на проблема с полицейското насилие. Сред тях: проверява ли се психологичната пригодност на служителите на реда. Оказва се, че отговорът е „не”. Освен, ако не проявят тежки симптоми.
Гледахте ли клиповете с полицейско насилие от протеста на футболните фенове?
- Отчасти да.
Какво виждате на тях?
- Хора в униформи, които бият граждани. Контекстът е един протест, обявен като мирен, и преминал с множество провокации, с много тежки реакции от двете страни, което вероятно е обвързано и с това, което виждаме на тези клипове. Обвързано по някакъв причинно-следствен начин.
Заради провокациите ли се стига до полицейското насилие?
- Най-малкото, провокациите вдигат нивото на гняв в полицейските служители, който се удържа по начин, в който професионалната роля го предписва и го изисква. За съжаление, при някои хора този механизъм в някакъв момент на удържане на този гняв се срива и ставаме свидетели на подобни сцени.
Далеч съм от идеята да оправдавам полицейското насилие. Не мисля, че някой в тази система и извън нея би оправдал каквато и да е форма на насилие, особено когато пък го правят хора в униформа, чиято роля е да защитават закона, да осъществяват превенция на насилието над граждани. И може би това го прави още по-скандално и още по-неприемливо.
Как стигат дотук?
- Факторите са много и допускам, че те са с кумулативен ефект, с натрупване във времето. В Института по психология на МВР се извършва първоначалният подбор на кандидати. Трудно ми е да си представя, че някой влиза в системата с такова намерение.
Всеки един агресор или податлив на подобно насилие бихте уловили в Института?
- Подборната процедура е доста обширна. Състои се от две части и продължава цял ден. Има множество личностни въпросници, които са стандартизирани. Това са въпросници, които са преведени и които се използват в цял свят.
Досега отстранените са двама старши-инспектори и един началник на отряд. Това са служители, прекарали доста години в системата. Тези хора преминават ли периодично през психотест, за да се провери тяхната психологическа пригодност?
- Не, няма такава практика. Психологическата пригодност се установява единствено на входа на системата.
И никога повече през годините не се проверява?
- Към момента такъв регламент няма. Имало е някога назад във времето, който се е възприемал с доста съпротиви от страна на полицейските служители. Със съмнение, че може да бъде използван недостатъчно добронамерено и необективно. Това, което съществува като форма на психологична пригодност го има само за част от служителите, които вече са показали симптоми на дезадаптивно или рисково поведение.
Какво означава това, че са показали симптоми?
- Според сигнали на техните ръководители и по преценка на хората, които пряко работят с тях и пряко ги ръководят.
Фактът, че са проявили такива симптоми, не означава ли, че състоянието им е в по-сериозна фаза?
- Да, най-вероятно означава това. Изследваме тези, които са показали симптоми, и те минават отново същата процедура за професионална пригодност.
За миналата година – за колко полицаи е имало индикации, че имат проблеми с поведението?
- По Наредбата за вторичен психологичен подбор при рисково и дезадаптивно поведение са средно около десет годишно.
Само десет годишно?
- Толкова са били насочванията. До момента случаите, които сме имали по тази наредба преди тя да бъде спряна от Конституционния съд, бяха свързани с прекомерна злоупотреба с алкохол, в крайните фази на алкохолната зависимост. Имало е случаи на прекомерно отсъствие по най-различни причини и неизпълнение на служебни задължения. Досега не са били изпращани по тази наредба за вторичната психологична пригодност полицаи, които са извършвали полицейско насилие. Обикновено те се отстраняват дисциплинарно и се провеждат следствени действия.
Това означава ли, че този механизъм не работи?
- Или по-точно може би означава, че ръководителите на тези хора опитват до последно други мерки, преди да пристъпят към процедурата по вторичен подбор. Защото един от изходите по тази процедура е освобождаване на служителя.
През последните години виждаме брутални случаи на полицейско насилие – под колоните на Министерския съвет, където беше още по-жесток боят над протестиращи. Не трябва ли нещо да се промени и полицаите периодично да преминават през психотестове?
- Би било добре да има някакъв скрининг. Практиката в други страни е скрининги, които се извършват през различни периоди. На места е през три години, при други – през пет години. Става въпрос за по-кратки тестове. Изследването продължава с тези, които са дали завишения по някои от скалите.
Как изглежда психопрофилът на полицаите, които видяхме от кадрите с насилие?
- Виждам хора, излезли от професионална роля. Влизайки в полицията, едно от нещата, които те трябва да научат, да развиват след това и да затвърждават в работата си на терен, е да заменят тази естествена инстинктивна реакция на човек, който е нападнат, с една професионална реакция. Защото всеки един, когато е обстрелван с бомбички и други средства, инстинктът му е да се скрие или, ако се чувства силен, да контраатакува. На полицаите това не им е позволено. При някои хора този механизъм се поврежда по-рано. И вероятно това може да обясни тези инциденти.
Как оценявате поведението и реакцията на полицаите на предна линия?
- Извън това, което се случи по малките улички, атаките на протестиращите бяха удържани съвсем професионално.
Как ще коментирате поведението на провокаторите?
- В тази посока се замислих, ако няколко души успяват да хвърлят такава сянка върху служителите от цяла една система – какво би говорило поведението на тези провокатори, които се излъчват като една представителна група от цялото общество. Говори най-малкото, че вече няма респект към структурите, които символизират авторитета, властта и реда. Говори, че не просто авторитетът на полицията, но и този на много други институции отпадна в последните години.
Повече гледайте във видеото.
Ескалация на протеста в София: Сблъсъци, водно оръдие, ранени и арести (ВИДЕО/СНИМКИ)
От психолога в Института по психология на МВР Марияна Зарова журналистът Мариета Николаева потърси отговорите на въпросите, които останаха на заден план, но са същността на проблема с полицейското насилие. Сред тях: проверява ли се психологичната пригодност на служителите на реда. Оказва се, че отговорът е „не”. Освен, ако не проявят тежки симптоми.
Гледахте ли клиповете с полицейско насилие от протеста на футболните фенове?
- Отчасти да.
Какво виждате на тях?
- Хора в униформи, които бият граждани. Контекстът е един протест, обявен като мирен, и преминал с множество провокации, с много тежки реакции от двете страни, което вероятно е обвързано и с това, което виждаме на тези клипове. Обвързано по някакъв причинно-следствен начин.
Заради провокациите ли се стига до полицейското насилие?
- Най-малкото, провокациите вдигат нивото на гняв в полицейските служители, който се удържа по начин, в който професионалната роля го предписва и го изисква. За съжаление, при някои хора този механизъм в някакъв момент на удържане на този гняв се срива и ставаме свидетели на подобни сцени.
Далеч съм от идеята да оправдавам полицейското насилие. Не мисля, че някой в тази система и извън нея би оправдал каквато и да е форма на насилие, особено когато пък го правят хора в униформа, чиято роля е да защитават закона, да осъществяват превенция на насилието над граждани. И може би това го прави още по-скандално и още по-неприемливо.
Как стигат дотук?
- Факторите са много и допускам, че те са с кумулативен ефект, с натрупване във времето. В Института по психология на МВР се извършва първоначалният подбор на кандидати. Трудно ми е да си представя, че някой влиза в системата с такова намерение.
Всеки един агресор или податлив на подобно насилие бихте уловили в Института?
- Подборната процедура е доста обширна. Състои се от две части и продължава цял ден. Има множество личностни въпросници, които са стандартизирани. Това са въпросници, които са преведени и които се използват в цял свят.
Досега отстранените са двама старши-инспектори и един началник на отряд. Това са служители, прекарали доста години в системата. Тези хора преминават ли периодично през психотест, за да се провери тяхната психологическа пригодност?
- Не, няма такава практика. Психологическата пригодност се установява единствено на входа на системата.
И никога повече през годините не се проверява?
- Към момента такъв регламент няма. Имало е някога назад във времето, който се е възприемал с доста съпротиви от страна на полицейските служители. Със съмнение, че може да бъде използван недостатъчно добронамерено и необективно. Това, което съществува като форма на психологична пригодност го има само за част от служителите, които вече са показали симптоми на дезадаптивно или рисково поведение.
Какво означава това, че са показали симптоми?
- Според сигнали на техните ръководители и по преценка на хората, които пряко работят с тях и пряко ги ръководят.
Фактът, че са проявили такива симптоми, не означава ли, че състоянието им е в по-сериозна фаза?
- Да, най-вероятно означава това. Изследваме тези, които са показали симптоми, и те минават отново същата процедура за професионална пригодност.
За миналата година – за колко полицаи е имало индикации, че имат проблеми с поведението?
- По Наредбата за вторичен психологичен подбор при рисково и дезадаптивно поведение са средно около десет годишно.
Само десет годишно?
- Толкова са били насочванията. До момента случаите, които сме имали по тази наредба преди тя да бъде спряна от Конституционния съд, бяха свързани с прекомерна злоупотреба с алкохол, в крайните фази на алкохолната зависимост. Имало е случаи на прекомерно отсъствие по най-различни причини и неизпълнение на служебни задължения. Досега не са били изпращани по тази наредба за вторичната психологична пригодност полицаи, които са извършвали полицейско насилие. Обикновено те се отстраняват дисциплинарно и се провеждат следствени действия.
Това означава ли, че този механизъм не работи?
- Или по-точно може би означава, че ръководителите на тези хора опитват до последно други мерки, преди да пристъпят към процедурата по вторичен подбор. Защото един от изходите по тази процедура е освобождаване на служителя.
През последните години виждаме брутални случаи на полицейско насилие – под колоните на Министерския съвет, където беше още по-жесток боят над протестиращи. Не трябва ли нещо да се промени и полицаите периодично да преминават през психотестове?
- Би било добре да има някакъв скрининг. Практиката в други страни е скрининги, които се извършват през различни периоди. На места е през три години, при други – през пет години. Става въпрос за по-кратки тестове. Изследването продължава с тези, които са дали завишения по някои от скалите.
Как изглежда психопрофилът на полицаите, които видяхме от кадрите с насилие?
- Виждам хора, излезли от професионална роля. Влизайки в полицията, едно от нещата, които те трябва да научат, да развиват след това и да затвърждават в работата си на терен, е да заменят тази естествена инстинктивна реакция на човек, който е нападнат, с една професионална реакция. Защото всеки един, когато е обстрелван с бомбички и други средства, инстинктът му е да се скрие или, ако се чувства силен, да контраатакува. На полицаите това не им е позволено. При някои хора този механизъм се поврежда по-рано. И вероятно това може да обясни тези инциденти.
Как оценявате поведението и реакцията на полицаите на предна линия?
- Извън това, което се случи по малките улички, атаките на протестиращите бяха удържани съвсем професионално.
Как ще коментирате поведението на провокаторите?
- В тази посока се замислих, ако няколко души успяват да хвърлят такава сянка върху служителите от цяла една система – какво би говорило поведението на тези провокатори, които се излъчват като една представителна група от цялото общество. Говори най-малкото, че вече няма респект към структурите, които символизират авторитета, властта и реда. Говори, че не просто авторитетът на полицията, но и този на много други институции отпадна в последните години.
Повече гледайте във видеото.
