Бюджет 2014 г. ще бъде разгледан на второ четене от ресорната парламентарна комисия.
Една от очакваните промени между двете четения на основния финансов закон е намаляването на партийните субсидии, които в момента и според настоящите проектотекстове са по 12 лева на спечелен глас.
Все още не е ясно с колко може да бъдат намалени парите на партиите, но предложението бе очаквано от финансовия министър Петър Чобанов още преди разглеждането на бюджета на първо четене в пленарната зала.
По подобен начин бе променен и данък „лихва", който по предложение на финансовото министерство запазваше 10-процентната си ставка догодина, но по предложение на червени депутати бе свален до осем на сто.
В последствие Чобанов заяви, че е очаквал подобно предложение, затова е заложил в бюджета консервативни приходи от този данък - в размер на 66 млн. лева.
Догодина се предвижда ръст на икономиката с 1,8 на сто. Според депутата от БСП Румен Гечев пред страната ни има възможност за допълнителен растеж.
„Аз бих ги нарекъл скрити козове - единият е „Южен поток", а вторият е преструктурирането и промяната във функцията на работата на Българската банка за развитие", добави Гечев.
Финансовият министър Петър Чобанов бе категоричен, че без траен икономически растеж в средносрочен план и фискалната стабилност е застрашена.
„Периодът на управлението на ГЕРБ се характеризират с редица фискални проблеми по отношение на планирането и изпълнението на бюджета. Липсата на връзка между фискалната цел и икономическото развитие и административен натиск, който разруши бизнес средата. Не може да се твърди, че имаме фискална стабилност през последните 4 години при провеждане на фискална политика, която пречи на растежа", обясни Чобанов.
От своя страна, депутатът от ГЕРБ и бивш зам.-финансов министър Владислав Горанов разкритикува създаването на фонда за растеж, в който ще има 500 млн. лева и пред който ще могат да кандидатстват общини и министерства.
„По-голяма част от ръста на разходите определяте не за социални мерки, а за инвестиции в мерки за устойчив икономически растеж. Тук е основната логика на вашето управление - да се осигури не реален, а устойчив растеж, само за тези, които правителството само е избрало", коментира Горанов.
Една от очакваните промени между двете четения е намаляването на партийните субсидии, за което загатна и финансовият министър Петър Чобанов още преди влизането на бюджета в пленарната зала.
„Това би освободило допълнителен ресурс, така че би било добре дошло. Има различни становища вероятно сред партиите с колко трябва да бъде това намаление, но да им дадем възможност да се изявяват между двете четения и да го видим колко ще бъде на практика", каза още министърът.
Сред другите основните параметри на бюджета - дефицитът и инфлацията догодина се предвижда също да бъдат 1,8 на сто.
Дългът вероятно ще достигне до 18 млрд. лева, като с новоемитираните облигации се цели погасяването на падежа през 2015 година.
