На 19 октомври Българската православна църква почита паметта на скромния отшелник от Рила планина, когото още приживе наричали земен ангел и небесен жител - на Св. Иван Рилски Чудотворец. По този повод в храмовете у нас ще бъдат отслужени празнични богослужения.
Преподобният Иван Рилски е изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната почит.
Най-великият светец на българската земя - преподобният Иван Рилски се е родил около 876 година в Скрино, разположено в Осоговската планина при днешния град Дупница. Той бил съвременник на княз Борис /852-889/ и на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. До 25-годишната си възраст Иван бил пастир, но от крехка възраст в душата му започнала да се развива и крепне религиозната вяра. По това време из цяла България започнали да се строят църкви и манастири. Те ставали не само огнища на християнството, но и книжовни и просветни средища. Желанието на юношата било да се посвети напълно в служение на Бога и в някоя Света обител да се отдаде на монашески живот.
Отначало Иван постъпил в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Там той не само развил своите заложби към духовно съзерцание, но и получил образование и придобил знания от свещените, богослужебните и религиозните книги. Приел монашеството, но не останал задълго в обителта, а се отдал на живот в пълна самота, молитви, пост и лишения.
Преподобният Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува вече хиляда години. Извършил много чудеса през живота си и след смъртта си: нахранил овчари, излекувал от различни болести благочестиви хора и опазвал манастира си чрез своята благодатна сила.
Славата на отшелника постепенно се разпространила по цялата страна и достигнала чак до столицата. Използвайки едно свое пътуване до София, цар Петър Първи изминал около 120-километровото разстояние до планината, за да се види с благочестивия старец. Праведният Иван обаче не го допуснал до себе си, а само му се поклонил отдалеч, като монархът отговорил със същото. Отшелникът обаче върнал обратно изпратеното му от цар Петър злато. Това още повече увеличило славата на светеца и към него започнали да се присъединяват ученици, които строели за себе си колиби наоколо. Такова било началото на най-известния български манастир.
Преди смъртта си преподобният Иван се отдал на пълно уединение и съставил своето "завещание", наречено Завет на Св.Иван Рилски Чудотворец. Светецът починал на 18 август 946 година на около 70-годишна възраст и бил погребан в притвора на църквата в каменна гробница, която е запазена и до днес. Неговото успение Църквата възпоменава всяка година на същата дата.
На 19 октомври за поредна година се отбелязва и Денят на българския лекар. Той се чества се от 1996 г., когато Българският лекарски съюз избира за покровител на медиците свети Иван Рилски.
Преподобният Иван Рилски е изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната почит.
Най-великият светец на българската земя - преподобният Иван Рилски се е родил около 876 година в Скрино, разположено в Осоговската планина при днешния град Дупница. Той бил съвременник на княз Борис /852-889/ и на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. До 25-годишната си възраст Иван бил пастир, но от крехка възраст в душата му започнала да се развива и крепне религиозната вяра. По това време из цяла България започнали да се строят църкви и манастири. Те ставали не само огнища на християнството, но и книжовни и просветни средища. Желанието на юношата било да се посвети напълно в служение на Бога и в някоя Света обител да се отдаде на монашески живот.
Отначало Иван постъпил в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Там той не само развил своите заложби към духовно съзерцание, но и получил образование и придобил знания от свещените, богослужебните и религиозните книги. Приел монашеството, но не останал задълго в обителта, а се отдал на живот в пълна самота, молитви, пост и лишения.
Преподобният Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува вече хиляда години. Извършил много чудеса през живота си и след смъртта си: нахранил овчари, излекувал от различни болести благочестиви хора и опазвал манастира си чрез своята благодатна сила.
Славата на отшелника постепенно се разпространила по цялата страна и достигнала чак до столицата. Използвайки едно свое пътуване до София, цар Петър Първи изминал около 120-километровото разстояние до планината, за да се види с благочестивия старец. Праведният Иван обаче не го допуснал до себе си, а само му се поклонил отдалеч, като монархът отговорил със същото. Отшелникът обаче върнал обратно изпратеното му от цар Петър злато. Това още повече увеличило славата на светеца и към него започнали да се присъединяват ученици, които строели за себе си колиби наоколо. Такова било началото на най-известния български манастир.
Преди смъртта си преподобният Иван се отдал на пълно уединение и съставил своето "завещание", наречено Завет на Св.Иван Рилски Чудотворец. Светецът починал на 18 август 946 година на около 70-годишна възраст и бил погребан в притвора на църквата в каменна гробница, която е запазена и до днес. Неговото успение Църквата възпоменава всяка година на същата дата.
На 19 октомври за поредна година се отбелязва и Денят на българския лекар. Той се чества се от 1996 г., когато Българският лекарски съюз избира за покровител на медиците свети Иван Рилски.
