България е най-корумпираната страна в Европейския съюз, сочат данните от годишния доклад „Индекс за възприятие на корупцията" на асоциация „Прозрачност без граници". През 2011 г. изследването е направено в 183 държави и измерва нивото на политическа и административна корупция в дадена страна, така както го виждат анализатори и експерти от цял свят. Според резултатите България е под средното ниво и заема 86-о място в класацията. От „Прозрачност без граници" посочиха, че представителите на бизнеса оценяват инвестиционната среда у нас като изключително лоша, което създава проблеми в насърчаване на чуждестранните инвестиции в бъдеще. Общите оценки от доклада, показват, че институциите не успяват да се справят с ефектите от икономическата криза, начина по който функционират не е прозрачен, а един от основните проблеми е нестабилното законодателство.
Средната стойност на индекса за възприятие на корупцията за държавите от ЕС е 6.27. За 2011 г. България получава оценка 3.3, с която страната ни се нарежда на 86-о място в класацията след Турция, Македония, Румъния и Гърция. Сред основните причини, които са допринесли за понижаване на индекса на България, е включването на 2 нови изследвания, които дават ниски оценки за позицията на страната ни през 2011 г., обясни Ваня Нушева от „Прозрачност без граници": „Новото изследване е индекс за върховенство на закона. В рамките на изследването най-ниски стойности на оценката е дадена на показателя ефективност на наказателното правосъдие".
Друго изследване, което формира лошата позиция на България е доклад за оценка на политическия риск за 2011 г. Според Огнян Минчев от „Прозрачност без граници" основният проблем на България от години е и си остава качеството на работа на държавните и публични институции: „В страната няма сериозно подобрение на институционалната среда - както на изпълнителната власт, така и на законодателната- и на съдебната власт".
Според Минчев почти всички страни намаляват индекса си с оглед на икономическата криза, но това само от части обяснява лошата оценка на България. По думите му друг компонент, който играе роля у нас, е неубедителността на българските институции да покажат, че тяхното реформиране върви в правилна посока. Като добър пример той посочи Полша, която компенсира влиянието на външните фактори върху страната с ефективната работа на институциите.
