/ Thinkstock/Getty Images
България все още е сила в астрономията, основно благодарение на това, че родните учени работят активно в научната област, разказа пред БТА проф. Евгени Семков, директор на Института по астрономия с национална астрономическа обсерватория към БАН.
 
Той уточни, че българските астрономи публикуват в престижни списания и колегите им признават техните постижения. Иначе откъм техника ни е трудно да поддържаме високо ниво, призна Семков. По думите му все пак през последните две години нещата и в тази област се подобряват постепенно.
 
Тази година институтът се е сдобил с три нови модерни камери за наблюдение с двуметровия телескоп. На въпроса от каква техника всъщност имат нужда професорът отвръща, че трябва още апаратура към двуметровия телескоп, за да могат да се правят наблюдения на квазари, звезди и галактики. Имаме нужда от камери за наблюдение с малките телескопи, допълни Семков.
 
Според него обаче на института най-вече му трябва да си построи нов телескоп от порядъка на метър и половина. В момента има два пъти повече заявки за наблюдение с двуметровия, отколкото можем да организираме, обясни Семков. Той уточни, че ако институтът има още един телескоп на Рожен, макар и с по-скромен размер, ще може да се направи много по-ефективен график.
 
За финансиране по тази линия институтът разчита най-вече на министерството на образованието, което би трябвало от тази година да започне да финансира обектите от Националната пътна карта за научна инфраструктура, допълни Семков. И изрази надежда, че до три-четири години, когато тази програма стане устойчива, ще може да инвестира повече в апаратура.
 
Българските учени наблюдават най-вече обекти в оптичната област, каза още Семков. По думите му професионалните астрономи у нас са много малко - около 50 души, но това не се отразява на качеството на работата им. Те наблюдават обекти от Слънчевата система - астероиди, комети, спътници на някои от планетите. Има силна група, която работи по звезди, звездни системи и купове, а последната година имаме много големи успехи в областта на изследване на активните галактични ядра и на квазарите, каза Семков. И допълни, че родните учени наблюдават и обекти извън нашата галактика.
 
На въпроса за младите хора и науката, директорът на Института по астрономия отговаря, че все още има такива, които гледат към звездите. Според него това до голяма степен се дължи и на "веригата" от обсерватории в страната, чиито специалисти привличат ученици и поддържат интереса им към далечния Космос жив. Тенденцията се обръща и се завръщат млади хора от чужбина да работят при нас, отчете Семков.
 
Той уточни, че само през последната година има трима такива, които вече работят в института, който ръководи. Ученият допълни, че обръщането на тенденцията се дължи до известна степен на факта, че конкуренцията за работни места на международния пазар става все по-ожесточена, особено след като в професията "нахлуват" все повече добре подготвени индийци, китайци, виетнамци.
 
Една от любимите теми на Холивуд как човечеството се бори геройски или загива след падането на грамаден метеорит, предизвиква скептична усмивка у учения. Има такава опасност, разбира се, да не забравяме Тунгуския метеорит, посочи Семков. Но веднага допълни, че астрономите вече са наясно с всички тела в Слънчевата система, които са с диаметър над един километър. Освен това напредъкът на техниката им позволява да откриват и по-малки обекти, наближаващи Земята, чийто диаметър е от порядъка 50-100 метра. Винаги обаче може да има изненади, особено от малки тела, които все още трудно се засичат с техниката, допълни Семков.
 
Ученият гледа спокойно и на любимите за поколения фантасти черни дупки. Те са на отстояние няколкостотин светлинни години и не са заплаха за нас, каза Семков. Той отчете, че досега никой не е попадал и излизал от такава дупка, за да я изследва отвътре. Може да са проход към друго измерение, към друга вселена, но тези теории не могат да бъдат доказани, а науката работи с факти, категоричен е професорът.
 
По темата с извънземния живот астрономът посочи, че за него най-сложният въпрос за оценка е не колко звезди и планети има с подходящи условия, а колко всъщност може да живее една цивилизация. Нашата, земната, технологично е на около 150 години, когато е създадено радиото и сме станали видими отвън, обясни Семков.
 
Той припомни, че за това време вече няколко пъти сме били на ръба да се самоунищожим. Отделна е темата, че през последните години се появява някак си загуба на интерес към развитието на науката и изобщо на човечеството, което е риск за унищожаването на цивилизацията, обобщи Семков.
БТА