Конституционна и начало на съдебна реформа, редовно правителство, два неуспешни вота на недоверие, актуализация на бюджета, бюджет за 2023 г. и за 2024 г., както и много спорове, някои стигнали дори и до физически сблъсъци в пленарната зала, бяха част от парламентарния живот на 49-ото Народно събрание (НС) през годината.
През първата си сесия 49-ото Народно събрание излъчи редовно правителство с мандата на втората политическа сила – „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ), започна съдебната и конституционната реформа, подкрепи членството на Украйна в НАТО, след възстановяване на мира на нейна територия, започна смяната на ръководителите на регулаторите с изтекъл мандат, прие бюджета за 2023 г.
На 19 април Росен Желязков от ГЕРБ-СДС беше избран за ротационен председател на парламента. Със смяната на премиерите Народното събрание ще ръководи Никола Минчев от (ПП-ДБ).
След месеци управление на служебни кабинети и серия от предсрочни парламентарни избори и в резултат на дълги преговори, станал публичен запис от национален съвет на ПП, на 6 юни, новото редовно правителство „Денков-Габриел“ положи клетва пред Народното събрание. За него гласуваха ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС.
Това стана възможно, след като Мария Габриел, номинирана за министър-председател от коалицията, спечелила предсрочния парламентарен вот - ГЕРБ-СДС - върна неизпълнен първия проучвателен мандат на президента Румен Радев.
♦ Съдебна реформа и Конституция
В края на май парламентът прие на второ четене промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с които се създава механизъм за разследване на главния прокурор. НС гласува да се назначава прокурор, осъществяващ контрол върху действията на прокурора, водещ разследването на главния прокурор.
След гласуването на промените Иван Гешев беше освободен като главен прокурор.
В последния ден на първата сесия на 49-ото Народно събрание ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС внесоха общ законопроект за промени в Конституцията в деловодството на парламента. Те бяха приети окончателно на три четения на 19 декември.
♦ Промените предвиждат:
► Възможност за депутати и министри да бъдат избирани хора с двойно гражданство
► Главният прокурор да е с мандат от 5 години, председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) със седемгодишен мандат, два съвета – Висш съдебен и Висш прокурорски, които ще имат общо събрание.
► Без промяна в датата на националния празник, който остана 3 март.
► Намалени правомощия на президента при съставяне на служебни правителства.
► За регулаторите бе записано: Народното събрание спазва принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост при избора на членове на органи, които изцяло или частично се избират от него, за да гарантира тяхната независимост. При второто четене на промените в основния закон в заседанието не участваха от „Възраждане“ и „Има такъв народ“. Двете политически сили обявиха, че ще атакуват поправките пред Конституционния съд (КС), БСП анонсира, че вероятно ще се присъединят към жалбата. Държавният глава също заяви, че ще сезира КС.
♦ КПКОНПИ беше разделена на две
Парламентът прие Закона за противодействие на корупцията, с който съществуващата дотогава Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) бе разделена на две. В тримесечен срок от влизането на закона в сила Народното събрание избира членовете на новата Комисия за противодействие на корупцията. Съществуващата Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество се преименува на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество.
♦ Бюджет 2024 г.
► Преди окончателното приемане на план-сметката на държавата от парламента за следващата година президентът Румен Радев обяви, че може да му наложи вето, което досега не се е случвало. „Досега президент не е налагал вето върху Закона за държавния бюджет, но ако парламентът не озапти министъра на финансите, не изключвам и такъв вариант“, заяви той на 27 ноември. Бюджетът беше окончателно гласуван в последния работен ден на НС, преди депутатите да излязат в коледна ваканция – 22 декември.
► Предвидените приходи, помощи и дарения в държавния бюджет за 2024 г. са общо 43 406 519 700. От тях данъчните приходи се предвиждат да са общо 38 116 002 000 лв.,
► Предвидените разходи са в размер на 23 659 736 900, като текущите разходи са за 20 092 397 200 лв., в това число за персонал - 9 773 008 900 лева.
► Предвидените капиталови трансфери са 15 880 000 лева
► Предвиденият дефицит е 3 %.
► От 1 януари минималната работна заплата става 933 лв.
► В бюджета бяха гласувани 68 млн.лв. допълнително за култура. В него като цел залегна построяването на Национална многопрофилна детска болница. За пръв път бяха разписани в конкретика прогнозните размери на капиталовите разходи по инвестиционните програми за национални и общински проекти.
След гласуването на план-сметката на държавата министърът на финансите Асен Василев посочи, че бюджетът е реалистичен, но няма да е лесен за изпълнение. Той подчерта, че за първи път в него абсолютно всички капиталови разходи, разход по разход, са описани - както националните, така и общинските. А консолидираната фискална програма е фокусирана върху доходите с много сериозни капиталови инвестиции, които да позволят един доста добър икономически растеж догодина, заяви министърът и допълни, че програмата е разчетена при дефицит от 3 % , което ни позволява да влезем в еврозоната.
Преди това бяха приети парите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за следващата година. Здравната вноска и през 2024 г. остава 8 %.
С бюджета на Държавното обществено осигуряване от 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2023 г., трябва да се осъвременят с 11 на сто. От същата дата минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст ще се повиши от 523,04 лв. на 580,57 лева. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на 3400 лева.
♦ Мнозинството преодоля два вота на недоверие към кабинета „Денков“
Първият вот на недоверие към правителството на Николай Денков бе на тема „енергетика“ и бе внесен от „БСП за България“, „Възраждане“, „Има такъв народ“ и независимия народен представител Радостин Василев.
След като вотът бе отхвърлен, трите парламентарни групи внесоха нов - този път заради провала в сферата на националната сигурност и отбраната. Стигна се до безпрецедентна ситуация гласуването по вота да бъде отложено заради липсата на кворум. В крайна сметка и той беше преодолян.
♦ Украйна
В деня на визитата на президента на Украйна у нас Володимир Зеленски депутатите гласуваха декларация в подкрепа членството на Киев в НАТО, след възстановяването на мира там, осъдиха руската агресия и призоваха да спре „ядреният шантаж“ на Москва. Зеленски не направи обръщение от трибуната на Народното събрание, но се срещна с председателя му Росен Желязков и представители на политическите сили в НС без „БСП за България“ и „Възраждане“.
Министърът на енергетиката трябваше да проведе преговори с министъра на енергетиката на Украйна или негов представител за продажба на оборудването, предназначено за проекта АЕЦ „Белене“.
Със свое решение и по предложение на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС парламентът гласува да бъде предоставена допълнително на Украйна военнотехническа подкрепа - бронирана транспортна техника с наличното към нея въоръжение, както и резервни части за обслужването ѝ, с отпаднала необходимост за нуждите на МВР.
Президентът Румен Радев върна за ново обсъждане в парламента Закона за ратифициране на Споразумението, което предизвика острата реакция на формациите в управлението. В крайна смета мнозинството в залата преодоля ветото.
♦ Регулатори
През лятната си сесия депутатите преизбраха за управител на БНБ Димитър Радев, който беше номинация на ГЕРБ-СДС. Негови заместници са Андрей Гюров (ПП-ДБ) и Петър Чобанов (ДПС). Сметната палата също се сдоби с титуляр - Димитър Главчев, предложен от ГЕРБ-СДС.
Напрежение в „сглобката“ предизвика изборът на управител и подуправител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Преди лятната си ваканция мнозинството избра Станимир Михайлов, кандидатура на ПП-ДБ, за управител на Касата. В последния ден на ноември, след дълги дебати, скандали в пленарната зала и „високо напрежение“ в управляващата „некоалиция“ проф. Момчил Мавров, кандидат на ГЕРБ-СДС, бе одобрен за подуправител на Касата. На следващия ден той и управителят подадоха оставки в Народното събрание, след среща между Бойко Борисов, Христо Иванов, Делян Пеевски и Асен Василев. Така процедурата започва отново, а партньорите в „сглобката“ си спомниха за нуждата от подписване на механизъм, с който да бъдат регламентирани назначенията.
♦ Какви други важни решения гласува парламентът
Депутатите гласуваха изменения в Закона за енергетиката, които предвиждат либерализация на пазара на електрическа енергия за битовите потребители. А Националната електрическа компания от 1 юли 2024 г. да престане да бъде обществен доставчик и да се премахнат квотите на производители за регулирания пазар. Президентът Румен Радев наложи вето, тъй като, според него, законът се е отдалечил от целите на социалната държава. Мнозинството в НС преодоля президентското вето и гласува отново поправките.
Парламентът гласува промени в Закона за защита от домашното насилие, с които се създава национален регистър на регистрираните за педофилия у нас и в чужбина.
В последните работни дни от лятната си сесия депутатите гласуваха да бъде преустановена концесията за пристанищния терминал „Росенец“, както и министърът на енергетиката да започне разговори по условията и реда, при които Българският енергиен холдинг да придобие до 20 % в консорциума-титуляр на Договора за търсене и проучване на нефт и природен газ в площ „Блок I-21 „Хан Аспарух“.
На 1 декември Народното събрание ратифицира договора за придобиване на бойни машини „Страйкър“. Прогнозната стойност на договора е 1 208 560 357 щатски долара.
В едно заседание в последната седмица преди коледната си ваканция парламентът прие промени в Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизаращи положението в Украйна. С него, първо, бе отменена таксата за транзит на руски газ. С друга промяна беше отменена и дерогацията за руския петрол, така от 1 януари догодина трябва да спре износът на горива, добити от руски нефт, а от 1 март да бъде отменена дерогацията.
Заседанието, което беше извънредно, започна със скандал и дори с физически сблъсък между народни представители. От „Възраждане" се опитваха да изключат звука от колоните в пленарната зала, докато председателят на енергийната комисия Делян Добрев представяше от място доклада за промените в закона. Стигна се до спречкване между отделни народни представители от „Възраждане" и Йордан Цонев и Делян Пеевски от ДПС.
♦ Местните избори
Два дни преди местните избори в парламента се разрази нов скандал - този път с машинното гласуване. След извънреден председателски съвет председателят на парламентарната група на „Има такъв народ“ Тошко Йорданов съобщи пред медиите за доклад на Държавна агенция „Национална сигурност" (ДАНС), според който заместник-министърът на електронното управление Михаил Стойнов е заснел и свалил на флашка информацията, свързана с хеш кодовете, генерирани за сигурността на машинното гласуване. В резултат парламентарни сили поискаха отмяна на машинния вот. След това НС създаде временна комисия за проучване на всички факти и обстоятелства, свързани със сигурността на машинното гласуване
♦ Партиен живот
След местния вот БСП започна изграждането на по-широко ляво обединение. То обаче не включва коалиция „Левицата!“, с която по места социалистите си партнираха за кметския вот. БСП няма да покани „Левицата!“ за участие в новото обединение, което организира, каза в Плевен Корнелия Нинова.
ДПС смени председателя на парламентарната си група – Делян Пеевски зае мястото на Мустафа Карадайъ, който подаде оставка и като председател на Движението. Почетният председател Ахмед Доган пое оперативното ръководство на партията до провеждането на Национална конференция. След заседание на Централния съвет на ДПС Пеевски заяви, че ще се кандидатира за негов председател. А в речта си към членовете на ДПС Доган определи депутата като „феномен в българската политика“.
Ключова фигура напусна ГЕРБ - Вежди Рашидов, който беше председател на 48-ото Народно събрание. През лятото той подаде оставка като председател на Комисията по култура и медии в НС и като член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ. Оставките му бяха поискани от парламентарната група на ГЕРБ-СДС заради негови непремерени думи за жените, претърпели насилие, казани по време на почивката на извънредното заседание на парламента, на което бяха обсъдени и приети промени в Закона за защита от домашно насилие. По-късно Рашидов напусна и парламента.
Есенната сесия на 49-ото Народно събрание бе открита в сградата на бившия Партиен дом. Решението бе обявено в началото на август от председателя на парламента Росен Желязков (ГЕРБ-СДС), а промяната бе аргументирана с необходимостта от сериозен ремонт на историческата сграда на Народното събрание.
През първата си сесия 49-ото Народно събрание излъчи редовно правителство с мандата на втората политическа сила – „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ), започна съдебната и конституционната реформа, подкрепи членството на Украйна в НАТО, след възстановяване на мира на нейна територия, започна смяната на ръководителите на регулаторите с изтекъл мандат, прие бюджета за 2023 г.
На 19 април Росен Желязков от ГЕРБ-СДС беше избран за ротационен председател на парламента. Със смяната на премиерите Народното събрание ще ръководи Никола Минчев от (ПП-ДБ).
След месеци управление на служебни кабинети и серия от предсрочни парламентарни избори и в резултат на дълги преговори, станал публичен запис от национален съвет на ПП, на 6 юни, новото редовно правителство „Денков-Габриел“ положи клетва пред Народното събрание. За него гласуваха ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС.
Това стана възможно, след като Мария Габриел, номинирана за министър-председател от коалицията, спечелила предсрочния парламентарен вот - ГЕРБ-СДС - върна неизпълнен първия проучвателен мандат на президента Румен Радев.
♦ Съдебна реформа и Конституция
В края на май парламентът прие на второ четене промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с които се създава механизъм за разследване на главния прокурор. НС гласува да се назначава прокурор, осъществяващ контрол върху действията на прокурора, водещ разследването на главния прокурор.
След гласуването на промените Иван Гешев беше освободен като главен прокурор.
В последния ден на първата сесия на 49-ото Народно събрание ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС внесоха общ законопроект за промени в Конституцията в деловодството на парламента. Те бяха приети окончателно на три четения на 19 декември.
♦ Промените предвиждат:
► Възможност за депутати и министри да бъдат избирани хора с двойно гражданство
► Главният прокурор да е с мандат от 5 години, председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) със седемгодишен мандат, два съвета – Висш съдебен и Висш прокурорски, които ще имат общо събрание.
► Без промяна в датата на националния празник, който остана 3 март.
► Намалени правомощия на президента при съставяне на служебни правителства.
► За регулаторите бе записано: Народното събрание спазва принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост при избора на членове на органи, които изцяло или частично се избират от него, за да гарантира тяхната независимост. При второто четене на промените в основния закон в заседанието не участваха от „Възраждане“ и „Има такъв народ“. Двете политически сили обявиха, че ще атакуват поправките пред Конституционния съд (КС), БСП анонсира, че вероятно ще се присъединят към жалбата. Държавният глава също заяви, че ще сезира КС.
♦ КПКОНПИ беше разделена на две
Парламентът прие Закона за противодействие на корупцията, с който съществуващата дотогава Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) бе разделена на две. В тримесечен срок от влизането на закона в сила Народното събрание избира членовете на новата Комисия за противодействие на корупцията. Съществуващата Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество се преименува на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество.
♦ Бюджет 2024 г.
► Преди окончателното приемане на план-сметката на държавата от парламента за следващата година президентът Румен Радев обяви, че може да му наложи вето, което досега не се е случвало. „Досега президент не е налагал вето върху Закона за държавния бюджет, но ако парламентът не озапти министъра на финансите, не изключвам и такъв вариант“, заяви той на 27 ноември. Бюджетът беше окончателно гласуван в последния работен ден на НС, преди депутатите да излязат в коледна ваканция – 22 декември.
► Предвидените приходи, помощи и дарения в държавния бюджет за 2024 г. са общо 43 406 519 700. От тях данъчните приходи се предвиждат да са общо 38 116 002 000 лв.,
► Предвидените разходи са в размер на 23 659 736 900, като текущите разходи са за 20 092 397 200 лв., в това число за персонал - 9 773 008 900 лева.
► Предвидените капиталови трансфери са 15 880 000 лева
► Предвиденият дефицит е 3 %.
► От 1 януари минималната работна заплата става 933 лв.
► В бюджета бяха гласувани 68 млн.лв. допълнително за култура. В него като цел залегна построяването на Национална многопрофилна детска болница. За пръв път бяха разписани в конкретика прогнозните размери на капиталовите разходи по инвестиционните програми за национални и общински проекти.
След гласуването на план-сметката на държавата министърът на финансите Асен Василев посочи, че бюджетът е реалистичен, но няма да е лесен за изпълнение. Той подчерта, че за първи път в него абсолютно всички капиталови разходи, разход по разход, са описани - както националните, така и общинските. А консолидираната фискална програма е фокусирана върху доходите с много сериозни капиталови инвестиции, които да позволят един доста добър икономически растеж догодина, заяви министърът и допълни, че програмата е разчетена при дефицит от 3 % , което ни позволява да влезем в еврозоната.
Преди това бяха приети парите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за следващата година. Здравната вноска и през 2024 г. остава 8 %.
С бюджета на Държавното обществено осигуряване от 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2023 г., трябва да се осъвременят с 11 на сто. От същата дата минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст ще се повиши от 523,04 лв. на 580,57 лева. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на 3400 лева.
♦ Мнозинството преодоля два вота на недоверие към кабинета „Денков“
Първият вот на недоверие към правителството на Николай Денков бе на тема „енергетика“ и бе внесен от „БСП за България“, „Възраждане“, „Има такъв народ“ и независимия народен представител Радостин Василев.
След като вотът бе отхвърлен, трите парламентарни групи внесоха нов - този път заради провала в сферата на националната сигурност и отбраната. Стигна се до безпрецедентна ситуация гласуването по вота да бъде отложено заради липсата на кворум. В крайна сметка и той беше преодолян.
♦ Украйна
В деня на визитата на президента на Украйна у нас Володимир Зеленски депутатите гласуваха декларация в подкрепа членството на Киев в НАТО, след възстановяването на мира там, осъдиха руската агресия и призоваха да спре „ядреният шантаж“ на Москва. Зеленски не направи обръщение от трибуната на Народното събрание, но се срещна с председателя му Росен Желязков и представители на политическите сили в НС без „БСП за България“ и „Възраждане“.
Министърът на енергетиката трябваше да проведе преговори с министъра на енергетиката на Украйна или негов представител за продажба на оборудването, предназначено за проекта АЕЦ „Белене“.
Със свое решение и по предложение на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС парламентът гласува да бъде предоставена допълнително на Украйна военнотехническа подкрепа - бронирана транспортна техника с наличното към нея въоръжение, както и резервни части за обслужването ѝ, с отпаднала необходимост за нуждите на МВР.
Президентът Румен Радев върна за ново обсъждане в парламента Закона за ратифициране на Споразумението, което предизвика острата реакция на формациите в управлението. В крайна смета мнозинството в залата преодоля ветото.
♦ Регулатори
През лятната си сесия депутатите преизбраха за управител на БНБ Димитър Радев, който беше номинация на ГЕРБ-СДС. Негови заместници са Андрей Гюров (ПП-ДБ) и Петър Чобанов (ДПС). Сметната палата също се сдоби с титуляр - Димитър Главчев, предложен от ГЕРБ-СДС.
Напрежение в „сглобката“ предизвика изборът на управител и подуправител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Преди лятната си ваканция мнозинството избра Станимир Михайлов, кандидатура на ПП-ДБ, за управител на Касата. В последния ден на ноември, след дълги дебати, скандали в пленарната зала и „високо напрежение“ в управляващата „некоалиция“ проф. Момчил Мавров, кандидат на ГЕРБ-СДС, бе одобрен за подуправител на Касата. На следващия ден той и управителят подадоха оставки в Народното събрание, след среща между Бойко Борисов, Христо Иванов, Делян Пеевски и Асен Василев. Така процедурата започва отново, а партньорите в „сглобката“ си спомниха за нуждата от подписване на механизъм, с който да бъдат регламентирани назначенията.
♦ Какви други важни решения гласува парламентът
Депутатите гласуваха изменения в Закона за енергетиката, които предвиждат либерализация на пазара на електрическа енергия за битовите потребители. А Националната електрическа компания от 1 юли 2024 г. да престане да бъде обществен доставчик и да се премахнат квотите на производители за регулирания пазар. Президентът Румен Радев наложи вето, тъй като, според него, законът се е отдалечил от целите на социалната държава. Мнозинството в НС преодоля президентското вето и гласува отново поправките.
Парламентът гласува промени в Закона за защита от домашното насилие, с които се създава национален регистър на регистрираните за педофилия у нас и в чужбина.
В последните работни дни от лятната си сесия депутатите гласуваха да бъде преустановена концесията за пристанищния терминал „Росенец“, както и министърът на енергетиката да започне разговори по условията и реда, при които Българският енергиен холдинг да придобие до 20 % в консорциума-титуляр на Договора за търсене и проучване на нефт и природен газ в площ „Блок I-21 „Хан Аспарух“.
На 1 декември Народното събрание ратифицира договора за придобиване на бойни машини „Страйкър“. Прогнозната стойност на договора е 1 208 560 357 щатски долара.
В едно заседание в последната седмица преди коледната си ваканция парламентът прие промени в Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизаращи положението в Украйна. С него, първо, бе отменена таксата за транзит на руски газ. С друга промяна беше отменена и дерогацията за руския петрол, така от 1 януари догодина трябва да спре износът на горива, добити от руски нефт, а от 1 март да бъде отменена дерогацията.
Заседанието, което беше извънредно, започна със скандал и дори с физически сблъсък между народни представители. От „Възраждане" се опитваха да изключат звука от колоните в пленарната зала, докато председателят на енергийната комисия Делян Добрев представяше от място доклада за промените в закона. Стигна се до спречкване между отделни народни представители от „Възраждане" и Йордан Цонев и Делян Пеевски от ДПС.
♦ Местните избори
Два дни преди местните избори в парламента се разрази нов скандал - този път с машинното гласуване. След извънреден председателски съвет председателят на парламентарната група на „Има такъв народ“ Тошко Йорданов съобщи пред медиите за доклад на Държавна агенция „Национална сигурност" (ДАНС), според който заместник-министърът на електронното управление Михаил Стойнов е заснел и свалил на флашка информацията, свързана с хеш кодовете, генерирани за сигурността на машинното гласуване. В резултат парламентарни сили поискаха отмяна на машинния вот. След това НС създаде временна комисия за проучване на всички факти и обстоятелства, свързани със сигурността на машинното гласуване
♦ Партиен живот
След местния вот БСП започна изграждането на по-широко ляво обединение. То обаче не включва коалиция „Левицата!“, с която по места социалистите си партнираха за кметския вот. БСП няма да покани „Левицата!“ за участие в новото обединение, което организира, каза в Плевен Корнелия Нинова.
ДПС смени председателя на парламентарната си група – Делян Пеевски зае мястото на Мустафа Карадайъ, който подаде оставка и като председател на Движението. Почетният председател Ахмед Доган пое оперативното ръководство на партията до провеждането на Национална конференция. След заседание на Централния съвет на ДПС Пеевски заяви, че ще се кандидатира за негов председател. А в речта си към членовете на ДПС Доган определи депутата като „феномен в българската политика“.
Ключова фигура напусна ГЕРБ - Вежди Рашидов, който беше председател на 48-ото Народно събрание. През лятото той подаде оставка като председател на Комисията по култура и медии в НС и като член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ. Оставките му бяха поискани от парламентарната група на ГЕРБ-СДС заради негови непремерени думи за жените, претърпели насилие, казани по време на почивката на извънредното заседание на парламента, на което бяха обсъдени и приети промени в Закона за защита от домашно насилие. По-късно Рашидов напусна и парламента.
Есенната сесия на 49-ото Народно събрание бе открита в сградата на бившия Партиен дом. Решението бе обявено в началото на август от председателя на парламента Росен Желязков (ГЕРБ-СДС), а промяната бе аргументирана с необходимостта от сериозен ремонт на историческата сграда на Народното събрание.
