Над 38 процента от българите страдат от хронична венозна болест. Тя е свързана със заседналия начин на живот, начина на работа, а малко има и генетична информация за тези заболявания, каза Горанова.
По думите й въпросът е в това, че пациентите и техните близки обръщат много малко внимание на това заболяване, а понякога и лекари казват "Какво толкова, едни разширени вени".
Всеки трети човек има разширени вени, но ако тези заболявания не се лекуват навреме, хората рискуват да те да напреднат, да стигнат по-сложни стадии, да има усложнения и рани.
Именно усложненията искаме да избегнем, каза Горанова. "Искаме да наложим лечението с новите технологии, за може много по-рано и много по-бързо да лекуваме пациентите, да ги върнем на тяхното работно място, без да хабим много болнични листове", каза специалистът.
За съжаление не всяко лечение с нови технологии се покрива от здравната каса.
Промяната в начина на живот е много важна, категорична е Григорова. Лекарите стимулират пациентите с венозни заболявания да ходят повече, да ходят с километри. Движението е здраве, казва специалистите. По думите й хората с артериални заболявания трябва да ходят поне два километра на ден, а тези с венозните - много повече, като е добре също така да се плува, да се кара колело.