2020 г. ще остане в историята белязана от безпрецедентната епидемия от коронавирус в цял свят. Непознатата болест, за която цялата научна общност нищо не знае, неочаквано и като на филм, затвори държави, постави под карантина милиони и блокира световната икономика. Коварният вирус влезе в домовете ни, порази най-близките ни и скри за дълго усмивките ни зад маските.
Заразата покоси и психиката ни и ни раздели като общество на спазващи предписанията и нехаещи, на хора, изпаднали в страх и паника, и любители на конспирациите, които се съмняват дори в съществуването на вируса.
Към днешна дата обаче статистиката е ясна – над 200 000 потвърдени случаи след повече от 1 милион направени теста и 7515 смъртни случаи, което ни нарежда в челните места по смъртност.
Още първите новини през 2020 г. бяха за нов вирус, тръгнал от пазар в Ухан. И докато Китай ни се струваше твърде далеч, а болестта екзотична, никой не предполагаше, че тя ще промени изцяло начина ни на живот. През първите месеци на годината дори здравните ни власти ни уверяваха, че коронавирусът е малко вероятно да стигне до Европа, камо ли до България.
И така, колкото и да беше немислимо, в нощта срещу 8 март, на среднощен брифинг, бе съобщено за първия случай на коронавирус у нас. Седмици преди това бе сформиран Националният оперативен щаб – НОЩ, който месеци наред по два пъти на ден ни информираше от телевизора в домовете ни, които ненадейно бяха станали наша крепост, но и наш затвор.
На 13 март бе обявено извънредно положение в рамките на два месеца, което на практика блокира цялата държава. Бяха затворени заведенията, моловете, театрите, кината, учебните заведения. Останаха отворени само хранителните магазини, аптеките и банковите институции. По препоръка на властите много работодатели пуснаха служителите си да работят от вкъщи, а жилищата ни набързо и по неволя се превърнаха в офиси, класни стаи и детски градини. Месеци наред виждахме близките и приятелите си само на екрани, защото ни казаха – „не се събирайте, спазвайте дистанция“.
Изолацията обаче се оказа най-малкият ни проблем. Мнозина българи останаха без препитание заради коронакризата, много бизнеси бяха затворени, въпреки опитите да се нагодят към новите условия. И така правителството започна да предлага различни икономически мерки – 60/40 за запазване заетостта на работниците, безлихвени кредити, помощи. Обаче все се чуваха критики, че държавата не помага достатъчно.
В средата на май месец свърши извънредното положение, дойде лятото и сякаш животът, макар и много бавно, тръгна постарому, или поне, доколкото е възможно. Започнахме отново да излизаме, боязливо, с надеждата, че най-лошото е минало. Учените също правеха прогнози, че вирусът може да си отиде самичък с настъпването на по-горещите месеци. Това обаче не се случи, а напротив – лятото случаите тръгнаха нагоре – по 200-300 на ден, за разлика от месеците под карантина, когато бяха няколко десетки.
Истинският бум обаче дойде в края на октомври и началото на декември. Изведнъж числата на заразените на ден станаха четирицифрени и между 100 и 200 души всеки ден губеха битката с болестта. Десетки медици и учители починаха, а здравната система само за дни колабира – линейки със заразени кръстосваха из София в търсене на свободно легло в някоя от болниците. Тогава дойде вторият локдаун, с обещанието да бъде до 21 декември.
Отново затвориха заведенията, моловете, училищата. Мерките обаче не дадоха мигновен резултат и вместо да бъдат до Коледа, бяха удължени до 31 януари.
И ето ни днес – на часове от новата година, с желание да празнуваме, но и в продължаващ страх да не се заразим. Няма концерти по площадите, куверти по ресторантите, а събиранията в домашни условия са ограничени до 15 души. И все пак някак му се вижда краят, или поне така ни се иска – мнозина вече са преболедували, а ваксините излизат една по една. Налице са и първите имунизирани у нас.
Парламент по време на пандемия
На 13 март депутатите взеха безпрецедентно решение – с пълно единодушие въведоха извънредно положение за два месеца заради епидемията от коронавируса. Те гласуваха специален закон, с който на практика се уреждаше затварянето на държавата, като мярка срещу разпространението на болестта. През месеците на извънредното положение народните представители се разпуснаха, като се събираха в пленарната зала само за да гласуват текстове, свързани с овладяването на пандемията.
Болестта обаче не подмина и тях. През пролетта бе обявен първият случай на заразен депутат – Хасан Адемов от ДПС. Впоследствие се разболяха и председателят на ПГ на ГЕРБ Даниела Дариткова, а през есента и други знакови депутати, сред които и лидерката на БСП Корнелия Нинова. През декември бе съобщена и тъжната вест – депутатът от „Обединени патриоти“ и зам.-председател на НФСБ Валентин Касабов загуби битката с COVID след тежко боледуване.
И въпреки немалкото случаи на заболели депутати, носенето или по-скоро неносенето на маски, беше основна тема в парламента. Докато едни се пазеха и с маски, и с шлемове, други съвсем демонстративно не спазваха мерките и публично заявяваха, че не вярват в смисъла от предпазните средства. Стигна се дотам здравният министър Костадин Ангелов да им направи забележка и да ги призове да дават добър пример на обществото.
Заради многото заболели в редиците им, кворумът пък се оказа почти непреодолима трудност за управляващите. След като БСП и ДПС решиха да не се регистрират в пленарната зала и няколко заседания се провалиха, мнозинството реши да промени правилата. Така за първи път народни представители започнаха да взимат участие онлайн и да се регистрират виртуално, за да осигурят необходимия кворум и да спасят работата на Народното събрание. Това обаче не се хареса на червената опозиция, която веднага сезира Конституционния съд и определи неприсъственото участие на депутатите като незаконно.
Нова сграда, нов ред и дистанционно гласуване
През бурната 2020 г. стана факт и една дългопланирана промяна – депутатите се преместиха в нова сграда – тази на бившия Партиен дом. Така народните представители се наместиха в новата, по-широка и модерна пленарна зала, на спокойствие и далеч от парламентарните репортери, които се оказаха чак на партера и с ограничено движение из лабиринта на бившия Партиен дом.
Първият ден от последната сесия на парламента – 2 септември, бе белязан и от протест срещу управляващите. Хиляди протестиращи обградиха новата сграда на парламента, а президентът Румен Радев мина с вдигнат юмрук сред тях, което се превърна в негова запазена марка още от първите дни на протестите. Отговорът от мнозинството в парламента не закъсня и управляващите излязоха демонстративно от пленарната зала по време на обръщението на държавния глава пред Народното събрание. Първоначално хвърляните от протестиращите яйца бяха заменени от бомбички и коктейли „Молотов“. В крайна сметка десетки униформени и граждани бяха ранени, но полицията не позволи на недоволните да щурмуват сградата на парламента, а парламентът не се съгласи, че именно той е станал катализатор на ексцесиите.
Конституцията – морално остаряла или валидна и днес?
Дебатът за Конституцията и опитът да се промени основният закон на държавата бе основна тема за парламентаристите през 2020 г. Заявката за нова Конституция дойде от премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов. След дни на напрежение и в отговор на исканията на протестиращите, през август Борисов обяви рестарт на държавата и предложи радикални промени в Конституцията и свикване на Велико народно събрание. Сред предложените поправки беше намаляването на броя на депутатите на 120, както и сериозни промени в съдебната система.
БСП и ДПС обаче моментално се обявиха против предложението и минаха в отбрана на основния закон, такъв, какъвто е. Въпреки това и след множество политически совалки, управляващите все пак успяха да съберат необходимите 120 подписа за внасяне на проекта, като зад него в крайна сметка застанаха ГЕРБ, „Обединени патриоти“, „Воля“ и един независим народен представител.
Опозицията обаче не промени мнението си и гласува против в пленарната зала, като така запрати в историята опита да бъде променена Конституцията и да бъде свикано ВНС.
Рокади в кабинета и пренареждане
Подобно и на други години при управлението на ГЕРБ, традиционно за мандатите на Бойко Борисов, и през тази съставът на Министерския съвет не остана същият.
През лятото като реплика на протестиращите за оставки, Бойко Борисов реши да направи сериозен ремонт на кабинета. С поста си се разделиха дългогодишният министър на финансите Владислав Горанов, вътрешният министър Младен Маринов и министърът на икономиката Емил Караниколов. Тогавашният министър на здравеопазването – Кирил Ананиев, пък бе преназначен – оглави финансовото министерство, където дълги години бе зам.-министър. Така начело на здравното министерство и на първа линия срещу коронакризата застана лекар – шефът на „Александровска“, проф. Костадин Ангелов. МВР пък бе оглавено от Христо Терзийски, а министерството на икономиката - от Лъчезар Борисов. Николина Ангелкова отстъпи креслото в туризма на Марияна Николова. Само месец по-късно бе направена рокада и в правосъдното министерство. Малко след анонсирането на проекта на ГЕРБ за нова Конституция, министър Данаил Кирилов подаде оставка по лични причини и постът му бе наследен от неговата заместничка Десислава Ахладова. Преди тях заради екобомбите в страната и водната криза в Перник с поста си се раздели министърът на екологията Нено Димов, озовал се в ареста, сменен от Емил Димитров-Ревизоро.
БСП и ДПС преизбраха лидерите си, движението го направи онлайн
Борисов се раздели с Цветанов, който пък веднага се обърна срещу съратника си и ГЕРБ, и тривиално за годините на Прехода, като всички бивши, и той направи своя партия. Стари муцуни и изпаднали в забвение извънпарламентарни фракции пък видяха реанимация в протестите и ги яхнаха, но хората бързо се усетиха и още в ранната есен се отдръпнаха от паветата и режисьорите.
Левицата не можа да капитализира протеста, което някак беше логично и очаквано поне да се опита да направи най-голямата опозиция. Там вълнението беше съсредоточено около вътрешнопартийния избор на лидер. Отложен веднъж през пролетта, той все пак се състоя и Корнелия Нинова се оказа бетонирана на лидерския пост. Две седмици по-късно на юбилеен конгрес бе елиминирана вътрешната опозиция – знакови имена в партията не намериха място в Националния съвет. Само дни след това пък шестима депутати от БСП се отцепиха и станаха независими, последвани от още двама, и така ПГ на червените депутати намаля с 8 депутатски гласа.
Дни преди края на годината ДПС пък направи за първи път националната си конференция онлайн, за да бъдат спазени противоепидемичните мерки. Така бе преизбран лидерът на партията Мустафа Карадайъ, а почетният лидер Ахмед Доган отправи приветствието си към членовете на движението като гост на форума. Партийната конференция бе белязана и от знаково присъствие - това на турския президент Реджеп Ердоган. Мнозина разтълкуваха това, както им отърва, но истината е, че Ердоган даде рамо на ДПС и появата му бе най-вече с вътрешнопартийно значение за движението.
В политически план 2021 г. се очаква да бъде напрегната, динамична и с много неизвестни заради предстоящите парламентарни, а след това и президентски избори. Нито предизборните обещания, нито политическите битки обаче биха имали значение, ако не успеем да преборим здравната и социалната криза.
Затова нека си пожелаем 2021 г. да бъде наистина по-добра, по-здрава, да бъдем отново заедно и животът да си тръгне по старому. А с ваксините и лекарствата, светлина в тунела за сбъдване на желания определено проблясва.
Заразата покоси и психиката ни и ни раздели като общество на спазващи предписанията и нехаещи, на хора, изпаднали в страх и паника, и любители на конспирациите, които се съмняват дори в съществуването на вируса.
Към днешна дата обаче статистиката е ясна – над 200 000 потвърдени случаи след повече от 1 милион направени теста и 7515 смъртни случаи, което ни нарежда в челните места по смъртност.
Още първите новини през 2020 г. бяха за нов вирус, тръгнал от пазар в Ухан. И докато Китай ни се струваше твърде далеч, а болестта екзотична, никой не предполагаше, че тя ще промени изцяло начина ни на живот. През първите месеци на годината дори здравните ни власти ни уверяваха, че коронавирусът е малко вероятно да стигне до Европа, камо ли до България.
И така, колкото и да беше немислимо, в нощта срещу 8 март, на среднощен брифинг, бе съобщено за първия случай на коронавирус у нас. Седмици преди това бе сформиран Националният оперативен щаб – НОЩ, който месеци наред по два пъти на ден ни информираше от телевизора в домовете ни, които ненадейно бяха станали наша крепост, но и наш затвор.
На 13 март бе обявено извънредно положение в рамките на два месеца, което на практика блокира цялата държава. Бяха затворени заведенията, моловете, театрите, кината, учебните заведения. Останаха отворени само хранителните магазини, аптеките и банковите институции. По препоръка на властите много работодатели пуснаха служителите си да работят от вкъщи, а жилищата ни набързо и по неволя се превърнаха в офиси, класни стаи и детски градини. Месеци наред виждахме близките и приятелите си само на екрани, защото ни казаха – „не се събирайте, спазвайте дистанция“.
Изолацията обаче се оказа най-малкият ни проблем. Мнозина българи останаха без препитание заради коронакризата, много бизнеси бяха затворени, въпреки опитите да се нагодят към новите условия. И така правителството започна да предлага различни икономически мерки – 60/40 за запазване заетостта на работниците, безлихвени кредити, помощи. Обаче все се чуваха критики, че държавата не помага достатъчно.
В средата на май месец свърши извънредното положение, дойде лятото и сякаш животът, макар и много бавно, тръгна постарому, или поне, доколкото е възможно. Започнахме отново да излизаме, боязливо, с надеждата, че най-лошото е минало. Учените също правеха прогнози, че вирусът може да си отиде самичък с настъпването на по-горещите месеци. Това обаче не се случи, а напротив – лятото случаите тръгнаха нагоре – по 200-300 на ден, за разлика от месеците под карантина, когато бяха няколко десетки.
Истинският бум обаче дойде в края на октомври и началото на декември. Изведнъж числата на заразените на ден станаха четирицифрени и между 100 и 200 души всеки ден губеха битката с болестта. Десетки медици и учители починаха, а здравната система само за дни колабира – линейки със заразени кръстосваха из София в търсене на свободно легло в някоя от болниците. Тогава дойде вторият локдаун, с обещанието да бъде до 21 декември.
Отново затвориха заведенията, моловете, училищата. Мерките обаче не дадоха мигновен резултат и вместо да бъдат до Коледа, бяха удължени до 31 януари.
И ето ни днес – на часове от новата година, с желание да празнуваме, но и в продължаващ страх да не се заразим. Няма концерти по площадите, куверти по ресторантите, а събиранията в домашни условия са ограничени до 15 души. И все пак някак му се вижда краят, или поне така ни се иска – мнозина вече са преболедували, а ваксините излизат една по една. Налице са и първите имунизирани у нас.
Парламент по време на пандемия
На 13 март депутатите взеха безпрецедентно решение – с пълно единодушие въведоха извънредно положение за два месеца заради епидемията от коронавируса. Те гласуваха специален закон, с който на практика се уреждаше затварянето на държавата, като мярка срещу разпространението на болестта. През месеците на извънредното положение народните представители се разпуснаха, като се събираха в пленарната зала само за да гласуват текстове, свързани с овладяването на пандемията.
Болестта обаче не подмина и тях. През пролетта бе обявен първият случай на заразен депутат – Хасан Адемов от ДПС. Впоследствие се разболяха и председателят на ПГ на ГЕРБ Даниела Дариткова, а през есента и други знакови депутати, сред които и лидерката на БСП Корнелия Нинова. През декември бе съобщена и тъжната вест – депутатът от „Обединени патриоти“ и зам.-председател на НФСБ Валентин Касабов загуби битката с COVID след тежко боледуване.
И въпреки немалкото случаи на заболели депутати, носенето или по-скоро неносенето на маски, беше основна тема в парламента. Докато едни се пазеха и с маски, и с шлемове, други съвсем демонстративно не спазваха мерките и публично заявяваха, че не вярват в смисъла от предпазните средства. Стигна се дотам здравният министър Костадин Ангелов да им направи забележка и да ги призове да дават добър пример на обществото.
Заради многото заболели в редиците им, кворумът пък се оказа почти непреодолима трудност за управляващите. След като БСП и ДПС решиха да не се регистрират в пленарната зала и няколко заседания се провалиха, мнозинството реши да промени правилата. Така за първи път народни представители започнаха да взимат участие онлайн и да се регистрират виртуално, за да осигурят необходимия кворум и да спасят работата на Народното събрание. Това обаче не се хареса на червената опозиция, която веднага сезира Конституционния съд и определи неприсъственото участие на депутатите като незаконно.
Нова сграда, нов ред и дистанционно гласуване
През бурната 2020 г. стана факт и една дългопланирана промяна – депутатите се преместиха в нова сграда – тази на бившия Партиен дом. Така народните представители се наместиха в новата, по-широка и модерна пленарна зала, на спокойствие и далеч от парламентарните репортери, които се оказаха чак на партера и с ограничено движение из лабиринта на бившия Партиен дом.
Първият ден от последната сесия на парламента – 2 септември, бе белязан и от протест срещу управляващите. Хиляди протестиращи обградиха новата сграда на парламента, а президентът Румен Радев мина с вдигнат юмрук сред тях, което се превърна в негова запазена марка още от първите дни на протестите. Отговорът от мнозинството в парламента не закъсня и управляващите излязоха демонстративно от пленарната зала по време на обръщението на държавния глава пред Народното събрание. Първоначално хвърляните от протестиращите яйца бяха заменени от бомбички и коктейли „Молотов“. В крайна сметка десетки униформени и граждани бяха ранени, но полицията не позволи на недоволните да щурмуват сградата на парламента, а парламентът не се съгласи, че именно той е станал катализатор на ексцесиите.
Конституцията – морално остаряла или валидна и днес?
Дебатът за Конституцията и опитът да се промени основният закон на държавата бе основна тема за парламентаристите през 2020 г. Заявката за нова Конституция дойде от премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов. След дни на напрежение и в отговор на исканията на протестиращите, през август Борисов обяви рестарт на държавата и предложи радикални промени в Конституцията и свикване на Велико народно събрание. Сред предложените поправки беше намаляването на броя на депутатите на 120, както и сериозни промени в съдебната система.
БСП и ДПС обаче моментално се обявиха против предложението и минаха в отбрана на основния закон, такъв, какъвто е. Въпреки това и след множество политически совалки, управляващите все пак успяха да съберат необходимите 120 подписа за внасяне на проекта, като зад него в крайна сметка застанаха ГЕРБ, „Обединени патриоти“, „Воля“ и един независим народен представител.
Опозицията обаче не промени мнението си и гласува против в пленарната зала, като така запрати в историята опита да бъде променена Конституцията и да бъде свикано ВНС.
Рокади в кабинета и пренареждане
Подобно и на други години при управлението на ГЕРБ, традиционно за мандатите на Бойко Борисов, и през тази съставът на Министерския съвет не остана същият.
През лятото като реплика на протестиращите за оставки, Бойко Борисов реши да направи сериозен ремонт на кабинета. С поста си се разделиха дългогодишният министър на финансите Владислав Горанов, вътрешният министър Младен Маринов и министърът на икономиката Емил Караниколов. Тогавашният министър на здравеопазването – Кирил Ананиев, пък бе преназначен – оглави финансовото министерство, където дълги години бе зам.-министър. Така начело на здравното министерство и на първа линия срещу коронакризата застана лекар – шефът на „Александровска“, проф. Костадин Ангелов. МВР пък бе оглавено от Христо Терзийски, а министерството на икономиката - от Лъчезар Борисов. Николина Ангелкова отстъпи креслото в туризма на Марияна Николова. Само месец по-късно бе направена рокада и в правосъдното министерство. Малко след анонсирането на проекта на ГЕРБ за нова Конституция, министър Данаил Кирилов подаде оставка по лични причини и постът му бе наследен от неговата заместничка Десислава Ахладова. Преди тях заради екобомбите в страната и водната криза в Перник с поста си се раздели министърът на екологията Нено Димов, озовал се в ареста, сменен от Емил Димитров-Ревизоро.
БСП и ДПС преизбраха лидерите си, движението го направи онлайн
Борисов се раздели с Цветанов, който пък веднага се обърна срещу съратника си и ГЕРБ, и тривиално за годините на Прехода, като всички бивши, и той направи своя партия. Стари муцуни и изпаднали в забвение извънпарламентарни фракции пък видяха реанимация в протестите и ги яхнаха, но хората бързо се усетиха и още в ранната есен се отдръпнаха от паветата и режисьорите.
Левицата не можа да капитализира протеста, което някак беше логично и очаквано поне да се опита да направи най-голямата опозиция. Там вълнението беше съсредоточено около вътрешнопартийния избор на лидер. Отложен веднъж през пролетта, той все пак се състоя и Корнелия Нинова се оказа бетонирана на лидерския пост. Две седмици по-късно на юбилеен конгрес бе елиминирана вътрешната опозиция – знакови имена в партията не намериха място в Националния съвет. Само дни след това пък шестима депутати от БСП се отцепиха и станаха независими, последвани от още двама, и така ПГ на червените депутати намаля с 8 депутатски гласа.
Дни преди края на годината ДПС пък направи за първи път националната си конференция онлайн, за да бъдат спазени противоепидемичните мерки. Така бе преизбран лидерът на партията Мустафа Карадайъ, а почетният лидер Ахмед Доган отправи приветствието си към членовете на движението като гост на форума. Партийната конференция бе белязана и от знаково присъствие - това на турския президент Реджеп Ердоган. Мнозина разтълкуваха това, както им отърва, но истината е, че Ердоган даде рамо на ДПС и появата му бе най-вече с вътрешнопартийно значение за движението.
В политически план 2021 г. се очаква да бъде напрегната, динамична и с много неизвестни заради предстоящите парламентарни, а след това и президентски избори. Нито предизборните обещания, нито политическите битки обаче биха имали значение, ако не успеем да преборим здравната и социалната криза.
Затова нека си пожелаем 2021 г. да бъде наистина по-добра, по-здрава, да бъдем отново заедно и животът да си тръгне по старому. А с ваксините и лекарствата, светлина в тунела за сбъдване на желания определено проблясва.
