Търговските сделки не бива да се превръщат в алтернатива на Световната търговска организация.
Трябва да ли да бъдат приветствани предлаганите от САЩ неколкостранни търговски споразумения? Това е голям въпрос и то не само за онези, които мислят, че либерализирането на световната търговия ще е знаково постижение. Въпросът е и изключително спорен.
След провала на кръга Доха от преговорите за либерализиране на световната търговия - започнат малко след терористичните атаки в САЩ на 11 септември 2001 година - вниманието на глобалната търговска политика бе изместено към многостранни споразумения, ограничени обаче до лимитирана подгрупа партньори. Най-важните са инициирани от САЩ: Транстихоокеанското партньорство (ТТП) и Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП). Както се изрази Съветът на икономическите съветници (СИС), консултативен орган към Белия дом, търговският дневен ред на правителството на президента Барак Обама има за цел да постави Америка "в центъра на една интегрирана търговска зона, покриваща близо две трети от глобалната икономика и почти 65% от търговията на САЩ със стоки".
По ТТП се преговаря с 11 държави, най-важната от които е Япония. На тези партньори се пада 36% от световния брутен вътрешен продукт (БВП), 11% от международната глобалната търговия със стоки. ТТИП е между САЩ и ЕС, които имат дял от 46% от глобалния БВП и 28% от търговията със стоки. Най-важният партньор, който не е включен в тези преговори, естествено, е Китай.
Част от страните, които участват в ТТП, все още издигат доста високи бариери пред вноса на стоки. СИС отбелязва сравнително високите мита в Малайзия и Виетнам и селскостопанския протекционизъм на Япония. Той освен това твърди, че партньорите от ТТП и ЕС имат по-високи бариери пред вноса, отколкото САЩ. Снижаването на бариерите обаче е само част от целта на САЩ. Докладът на СИС се допълва, че в ТТП Вашингтон предлага "законово приложими (мерки за) защита на труда и по-зелени политики". Той също така се стреми към "строго прилагане на правата за защита на интелектуалната собственост". В ТТИП, "и двете страни търсят споразумение за постигане на регулаторна съгласуваност и прозрачност" - или с други думи, да направят своите правила по-съвместими едни с други и по-прозрачни за бизнеса. Така, и ТТП, и ТТИП са опити да се определят правилата на международната търговия. Паскал Лами, бившият генерален директор на Световната търговска организация (СТО), твърди, че "ТТП е главно, макар и не само, за класически въпроси за пазарен достъп във връзка с протекционизъм (...), а ТТИП е главно, макар и не само, за (...) регулаторно съгласуване".
Дали тези преговори ще успеят или не ще зависи от това дали правителството на Обама ще получи зелена светлина от Конгреса. Трябва ли обаче ние да искаме те да успеят? Откровените плюсове в тяхна полза са: неколкостранните споразумения сега са най-добрият начин за либерализиране на глобалната търговия, предвид неуспеха на многостранните преговори, техните нови правила и процедури предлагат най-подходящия шаблон за бъдещето; и при това те ще донесат значителни печалби.
Тези аргументи са силни. Има обаче и контрааргументи. Фокусът върху неколкостранните търговски споразумения, които са с ограничен политически капитал, поражда риск от отклоняване от СТО. Това може да подкопае ефикасността на глобалните правила. Джагдиш Бхагвати от Columbia University подчертава тези рискове. Освен това, преференциалните търговски споразумения рискуват да изопачат сложни глобални производствени вериги.
Друго безпокойство е, че САЩ използват своето влияние, за да налагат правила, които не са в интерес на техните партньори. Аз ще съм по-малко разтревожен за трудовите и екологичните стандарти, макар че те може и да са неподходящи, и повече за защитата на интелектуалната собственост. Не е вярно, че по-строгите стандарти са в интерес на всички. Точно обратното, ако бъдат наложени американските стандарти, цената може да е много висока.
И накрая, малко вероятно е икономическите печалби да бъдат големи. Търговията вече така и така е либерализирана в значителна степен, следователно евентуалните ползи от падането на бариерите намаляват. Изследване на ТТП от Peterson Institute за International Economics във Вашингтон стига до заключението, че реалните приходи на САЩ ще бъдат под 0,4% от националния БВП. Проучване на ТТИП, публикувано от Centre for Economic Policy Research в Лондон, дава малко по-високи числа за ЕС и САЩ. Влизането в сила на двете споразумения може да повиши реалните приходи на САЩ с 1% от БВП. Това не е нищо, но не е много. Американско-европейското споразумение не поражда безпокойства за способността на САЩ да се налагат над партньорите си. В търговията всяка от двете страни печели поравно. Има обаче три допълнителни безпокойства за ТТИП.
Първо, Джероним Капалдо от Tufts University казва, че при изчисляването на печалбите се пренебрегва макроикономическата цена. Според неговия кейнсиански подход ЕС ще загуби търсене заради намаляване на търговския излишък. Това е смешно. Макроикономическите проблеми трябва да бъдат решавани с макроикономически мерки. Търговската политика има различни цели. Второ, част от бариерите, които ТТИП се опитва да премахне, отразяват различно отношение към риска. Преговарящите ще трябва да съчинят текст, който позволява координиране на регулаторните процедури - за изпробване на лекарствата, да кажем - без да налага еднакви правила. Ако европейците не искат генетично модифицирани организми - е необходимо да им бъде позволено да запазят този свой избор. В случай че търговската политика погази една такава свещена територия, тя ще бъде обречена.
И най-накрая, имаме сложния въпрос за уреждане на споровете между инвеститорите и държавите. Мнозина се оплакват, че политическите решения - държавно финансираните здравни системи или правото на контрол на цените на лекарствата - може да бъдат изложени на риск от системи, пристрастни в полза на бизнеса. Преговарящите пламенно отричат това. Дано да са прави.
Като се тегли чертата, ползите от ТТП и ТТИП вероятно ще са повече от вредите, но ще са скромни. Споразуменията обаче носят и рискове. Те не бива да се превръщат в алтернатива на СТО или в опит за изтласкване на Китай в миманса при определянето на търговската политика. Споразуменията не трябва да бъдат използвани за налагане на вредни регулации или за подкопаване на основателни правила. Необходимо е да се пипа внимателно. Прекалените амбиции може да се окажат контрапродуктивни дори за каузата на либерализирането на глобалната търговия.
Източник: БТА
