Сърбия прие платформа за преговори за енергийно сътрудничаство с Русия
Сърбия прие платформа за преговори за енергийно сътрудничаство с Русия / снимкa: БГНЕС

Споразумението за сътрудничество в нефтената и газовата промишленост, предложено на 11 декември на Белград от правителството на Русия и "Газпром", е "изключително важно за Сърбия". Това заяви сръбският министър на минното дело и енергетиката Александър Попович, коментирайки резултатите от заседанието на сръбското правителство, посветено на руското предложение, съобщава ИТАР-ТАСС.

"Русия задоволява над 90 процента от нуждите на Сърбия от газ, повечето нефт на сръбския пазар е с руски произход, и затова, естествено, споразумението за енергийно партньорство с Русия има за Сърбия изключително значение", каза Попович.

Съветът на министрите на Сърбия утвърди "платформа за преговори за споразумение между правителствата на Сърбия и Руската федерация за сътрудничество в сферата на нефтената и газовата промишленост". В този документ, по думите на министър Попович, са включени всички въпроси, които трябва да бъдат разгледани при подготовката на "комплексното и важно споразумение". В националните интереси на Сърбия, а и на всяка друга държава, е да гарантира енергийната си стабилност, да обезпечи енергоносители за населението и промишлеността, каза Александър Попович.

Министърът на търговията и услугите Предраг Бубало е на мнение, че утвърждавайки платформата, правителството е решило да приеме руското предложение. Бубало каза, че реализацията на предложението на "Газпром" ще помогне на Сърбия да реши проблема с енергийния дефицит.

В сръбското правителство има и сериозни противници на готвената сделка, отбелязва ИТАР-ТАСС. Сръбският вицепремиер Божидар Джелич и министерството на икономиката и развитието са на мнение, че руският проект не е изгоден за Сърбия и може да създаде опасност за нейните икономически интереси.

На 11 декември посланикът на Русия в Белград Александър Алексеев предаде на сръбското правителство проект за сътрудничество в енергийната сфера, основан на предложенията на "Газпром", който изрази готовност да вложи 3,5-4 милиарда долара в реализацията на проекта за споразумение за сътрудничество в сферата на транспортирането, съхраняването и преработването на петрол и газ.

При посещение в Белград на 9 октомври, председателят на управителния съвет на "Газпром" Алексей Милер, който се срещна с президента на Сърбия Борис Тадич и с премиера Воислав Кощуница, заяви, че смята за целесъобразен комплексния подход към двустранното сътрудничество в сферата на енергетиката. Ръководителят на "Газпром" предложи тогава на сръбските власти да се обедини под "един проектен покрив" прокарването на 400-километровия участък от газопровода "Южен поток" (с изход към Република Сръбска в Босна), строителството на големи подземни хранилища за газ (в частност - обекта близо до град Банатски Двор, с обем около 800 милиона кубически метра) и приватизацията на националната петролна компания "Нафтна индустрия Сърбие" (НИС).

Сръбското правителство не успя да преодолее вътрешните разногласия и да даде еднозначен отговор на руското предложение, посочва ИТАР-ТАСС. Основната пречка пред споразумението изглежда са условията по приватизацията на НИС, отбелязва агенцията. Според информации в сръбските медии "Газпром" е готов да заплати за 51 процента от акциите на НИС 400 милиона евро и да вложи в компанията още 500 милиона евро в периода 2008-2012 година.

По-рано тази седмица сръбският министър на икономиката и регионалното развитие Младжан Динкич окачестви руското предложение като "унизително".

"Те предложиха само 400 милиона евро за 51 на сто от капитала на НИС. От нас очакват веднага да дадем най-ценното си имущество, а газопроводът ("Южен поток") ще се появи в най-добрия случай през 2013 година. Освен това, те ще определят окончателно маршрута на газопровода едва в края на следващата година, изхождайки от пазарни критерии", каза Динкич.

Той подкрепя предишното предложение на правителството да се обяви търг за приватизация на 25 процента от пакета акции. Съветниците по приватизацията на НИС "Мерил Линч" и "Райфайзен инвестмънтс" оцениха преди година 50 процента от пакета на НИС на 587 милиона долара. Тъй като по-рано интерес към НИС проявяваха "Лукойл", австрийската компания ОМВ, гръцката енергийна компания "Хеленик", унгарската МОЛ, румънската "Ромпетрол", Динкич се надява, че за държавата ще бъде по-изгодно да продава пакета на НИС на търг, а не направо на "Газпром нефт".



Последвайте ни

Бизнес