Най-рационалният подход е вложителите също да бъдат въвлечени в спасяването на КТБ, като един от вариантите е всеки от тях да стане акционер с до 20 процента от сумите си в банката. Това предложи в интервю за Дарик икономистът проф. Христина Вучева, която е бивш финансов министър в служебното правителство с премиер Ренета Инджова.
Според проф. Вучева подобна стъпка би гарантирала, че поне една пета от сумите на хората с влог в КТБ няма да бъдат теглени.
Като заяви, че ликвидация на банката ще бъде най-скъпият вариант за изход от кризата с КТБ, проф. Христина Вучева посочи, че следващият парламент и новото правителство могат да се възползват от препоръките в новата европейска директива за преструктуриране на банките, която макар и приета, все още не е приложена в родното законодателство. Според нея ако в началото на кризата с КТБ е можело да се намери изход без участието на политическата класа, вече не може без политическо решение с намесата на бъдещия парламент.
"Вече не може. Мисля, че в началото беше възможно, ако бяха само слуховете, щеше да бъде по-лесно. Но не бяха само слуховете, а началото за съжаление, самите слухове се породиха от действия на прокуратурата и това според мен усложни изключително много реакциите на всички заинтересовани страни. Министерството на финансите и БНБ са длъжни до края на тази година да имат становище по една нова директива на ЕС, която е от 2013 година, която касае точно нашия проблем - преструктуриране на банки, и те трябва да синхронизират нашето законодателство с тази директива. Тя може да им помогне и има специални текстове за това как се преструктурира най-добре една банка, която е заплашена от ликвидна криза".
На въпрос дали има нещо с днешна дата, което може да накара вложителите сами с парите си да подкрепят банката, Вучева отговори: "Тук, докъдето сме се докарали вече в развитието на нещата, за да се запази доверието според мен дори не е достатъчно банката да бъде национализирана, макар че това е важен ход. Обикновено хората имат доверие, когато се каже, че ето, вече това е държавна банка. Но в нашия случай пак казвам, дотук както сме стигнали вече, това няма да ни реши въпроса. Затова според мен трябва да се въвлекат акционерите, държавата и самите вложители. Вложителите според мен трябва да бъдат въвлечени по един нетрадиционен начин, това го няма в досегашния закон наистина, това би могло да се реши с новия парламент и това е моята идея - поне 20 на сто от влоговете на хората, на първо място разбира се, тези, които са над гарантираните, но дори и тези, които са гарантирани според мен трябва да участват, да получат срещу това или някаква предварителна договорка, че те няма да теглят всичките си суми, което е много по-трудно на практика да се напише в закона и да се реализира, или да станат акционери с до 20 на сто, за да се гарантира, че те няма да теглят и да разрушат тази банка, без да разбират, че го правят, като се втурнат отново на опашки да си изтеглят парите".
По думите на Вучева именно участието на вложителите в спасяването на банката е един от методите, който се препоръчва в новата евродиректива.
„Не е случайно и не е жест на глупост, че се спасявят банки по света", коментира проф. Вучева. Според нея опитът през последните години показва, че целта е така да се спаси икономиката, да се спаси растежът и да се запази доверието, защото системата на банкирането е изградена върху доверието и иначе не може да работи.
