Част от банките у нас може да се сблъскат с трудности при покриването на критериите за капиталова адекватност. Това прогнозира Григор Сарийски от икономическия институт в БАН. По думите му банковата система у нас е стабилна, а тези банки, които срещнат проблеми, ще прибегнат до сливане или до продажба, за да може да се справят със ситуацията.
„Знаете, че вече има банка, към която „Банков надзор" е направил предписание незабавно да увеличи капиталовата си база. Кога ще стане това, засега не знаем. Важното е, че по всяка вероятност в близко бъдеще ще видим още такива банки, които ще се доближават до този праг и за тях единственият изход ще остане или да се обединят с други големи банки, или просто да продадат капитала си на друг инвеститор. Когато имате много лоши кредити, голяма част от кредитния ви портфейл, от активите, които имате, де факто не носят никакъв доход, тоест води се че ги имате, но не носят приход", каза Сарийски.
Според експерта вторият проблем на банковата система е високата ликвидност. „Когато влагате парите си кеш, знаете, че за 2011 година високоликвидните средства се увеличиха от порядъка на 4-5 процента или ги влагате в ДЦК, те се увеличиха с 1,5 процента за 2011 година, значи тогава вие от активите си печелите доста по-малко, отколкото ако ги раздавате на кредит. Така че нормата не рентабилност в банковата система постепенно пада и естествено най-много пада в онези банки, които бяха с по-широко пръсти при раздаването на кредити през 2006-2008, защото при тях делът на лошите кредити е по-голям и съответно при тях трябва да има по-висок дял провизиране, по-големи разходи за провизии. Какъв ще бъде ефектът върху банковата система можем да коментираме много надълго и нашироко", каза още Сарийски.
Той смята, че банковата система е стабилна, но по-всяка вероятност ще станем свидетели на разместване на пластове. „Сами видяхте, че така наречените гръцки банки вече свиха дела си осезаемо през 2011 година и това е първият ефект, който наблюдаваме", допълни специалистът.
Икономистите от БАН прогнозираха, че тази година икономиката ни ще отбележи ръст от 1,3 на сто. В следващите две години ще има по-голям темп на растеж.
Прогнозата на БАН се приближава до споделените от зам.-финансовия министър Боряна Пенчева очаквания за ръст от 1,4 на сто тази година. БНБ и МВФ обаче бяха доста по-предпазливи в предвижданията си за икономиката ни - съответно 0,7 и 0,8 на сто. Европейската комисия пък ревизира наскоро прогнозата си до едва 0,5 процента.
