Не на минималната работна заплата и на минималните осигурителни прагове; не на данъка върху дивидента и високите осигуровки; не – на държавните субсидии към БДЖ и земеделците. Това е рецептата на Института за пазарна икономика за задвижване на застиналия икономически растеж.
Въпреки че данъчната тежест у нас е сравнително малка, то осигурителната – със сигурност не е. Това заяви икономистът Калоян Стайков от Института за пазарна икономика, който представи своята рецепта за стимулирането на икономическия растеж. „Премахването на минималната работна заплата и на минималните осигурителни прагове ще стимулира гъвкавостта на пазара на труда. Именно те са известна пречка пред разкриването на нови работни места, защото без тях работодателите ще намалят разходите си за труд", смята Стайков.
Пазарът на труда: по-гъвкав и по-несигурен
Петър Ганев от института допълни, че е крайно време гъвкавостта да победи сигурността в пазара на труда. „Вижте какво стана с БДЖ – когато няма работа, каквато и да е сигурността им, независимо дали са синдикални членове или не, хората изгубиха работата си. Същото се случи и с „Кремиковци". Ето защо трябва да дадем по-голяма свобода на работодателите", категоричен бе Ганев.
По думите му – истинският стимул за запазване на работа и получаване на добри доходи ще бъде оценяването на труда: този, който работи повече и по-добре, ще получи по-голяма заплата, независимо дали е учител, лекар или ИТ-специалист.
Още по-ниски данъци
Според Института за пазарна икономика страната ни може да си позволи още намаляване на данъчната тежест в някои сектори. Например данъкът върху едноличните търговци трябва да се намали от 15 % на 10 %, като по този начин се изравни със ставката на плоския данък.
Нужно е и премахване на данъка върху дивидента, защото това е двойно данъчно облагане, категоричен бе Стайков. По думите му ставката трябва да падне от 5% да стане 0%. Облагането на реинвестираната печалба също трябва да бъде премахнато.
Искате чужди инвеститори, дайте им свобода!
От института за пазарна икономика определиха като „пълна глупост" идеята да се въведа облекчение на осигурителната тежест в първата година от стъпването им в България за чуждестранните инвеститори. Според Калоян Стайков инвеститорите търсят по-силна защита на правото на собственост и по-голяма икономическа свобода. Препоръките на института са не само за въвеждане на фискален борд, което до известна степен се случи, тъй като от догодина влиза в сила Пактът за финансова стабилност, предложен от вицепремиера Симеон Дянков. В същото време обаче е нужен балансиран бюджет с цел по-висока устойчивост на външни шокове и за ясен сигнал към инвеститорите, че страната ще следва политиката на фискална стабилност.
Държавните разходи да не надвишават 30% от БВП, предлагат от института. В момента в Пакта за финансова стабилност е записан праг от 40%.
Не на субсидиите, да на реформите!
Нужно е премахване на субсидиите към БДЖ и земеделците, БАН и всички други структури и сектори, които не са реформирани и наливането на пари в тях е необосновано, категорични са от института. Според тях „винаги ще има хора, които ще скачат и викат", но това не трябва да спира реформите, както се е случвало винаги досега. Според икономистите – голяма част от отговорността за липсата на реформи е на синдикатите. Пример за това е отказът им за участие в съвета за тристранно сътрудничество заради пенсионната реформа. От Института за пазарна икономика са категорични, че реформата в пенсионно-осигурителната система трябва да се направи решително.
