По силата на международното право България може да търси обезщетение от гръцката държава за блокадата на границата ни и без съд - това становище изрази в ефира на Дарик проф. Емил Константинов, председател на Българската асоциация по международно право и председател на научния съвет на Института за правни науки в БАН. Според проф. Константинов това би бил по-пряк път за търсене на отговорност от Гърция, отколкото е предприетата вече процедура през Европейската комисия, която може да сезира съда в Люксембург. Ето какво още каза проф. Константинов:
В случая бездействието на гръцките органи натоварват с отговорност гръцката държава, за което тя съгласно този кодекс от принципи, член първи автоматически носи отговорност, без да се ходи на съд.
Може да се потърси обезщетение от самата Гърция, това ли ни казвате?
Първо, гръцката държава като отговорна - пише го в член 30 - е задължена да преустанови веднага правонарушението и второ, да предложи подходящи гаранции тези правонарушения да не се повтарят в бъдеще. Ето, ние имахме миналата година правонарушение, тази година правонарушение. Представете си какво би станало, ако в летния сезон български неправителствени организации или фермери протестират и спрат водите на река Места да текат и да напояват същите онези градини на същите тези фермери. Задължението на Гърция е да направи пълно обезщетение на щетите. Кои са формите на обезщетение? Значи, може да се иска компенсация, а може, ако се прецени и сатисфакция, което означава удовлетворение, тоест да се признае държавата, която е нарушила своите задължения, да изрази съжаление, да поднесе извинения. Другата форма - това е компенсация, което означава компенсация за причинената чрез това правонарушение щета в пълен размер, а дори се дължи и лихва. Българската държава, която е предприела правилни ходове в момента, да търси тези щети чрез Европейската комисия. Но това, което аз споменавам, според мен международното право дава и възможността за по-пряк път.
