Никога не е късно да направим лична стратегия за оцеляване на пазара на труда, коментира за БТА професор Искра Белева - заместник-директор на Института за икономически изследвания към БАН. Личната ни стратегия продължава да е част от голямото целеполагане, което е облечено в над сто национални стратегии, подчинени на други сто евродокумента с хоризонт най-малко 2020 година.
Разликата с предходния период от развитието ни е, че преди промените целеполагането беше в петилетни планове и задължителната трудова дейност, докато сега наемникът, като част от работната сила, сам, съобразно неговите лични интереси и възможности, взема решенията за това как да се развива като трудов ресурс, кога и за колко време иска да участва в трудова дейност, коментира експертът.
Икономическата мотивация за вземане на тези решения са в рамките на размера на домакинските бюджети, доходите на семейството и потребностите от доходи от труд. Наред с икономическите, редица други фактори оказват влияние върху личностната мотивация за развитие и участие в заетост - социални и културни специфики, морално-етични норми. Индивидуалната мотивация и поведение обаче са само част от трудовите отношения, в които участват още работодатели и държава.
За да се реализира личностната стратегия за трудова реализация (ако тя не протича под формата на собствен бизнес) хората ги наемат на работа, т.е. реализацията на личното целеполагане на работната сила е възможно само в рамките на договорните отношения.
Ако договорите обаче бъдат прекъснати, което е твърде вероятно в условията на пазарната среда, където периодично влизане в и излизане от пазара на труда е нормално явление, работникът има няколко опции за вземане на решение: да използва държавната подкрепа на системата за подпомагане при безработица чрез бюрата по труда или сам решава дали и как да продължи трудовата си кариера. И в двата случая обаче той разчита на личната си стратегия.
Формулата на успеха в света на капитала
Личното ни целеполагане е добре да започне още от първия работен ден. Формулата на успеха в света на капитала е "да знаеш какво искаш, да можеш да го направиш и да си готов да го платиш", коментира експертът. Няма панацея на оцеляването на пазара на труда, но е добре да си правим сметка и да сме подготвени за това, че стратегията ни се нуждае от периодична актуализация според динамично променящата се среда на труда и на договорните отношения с работодателите.
Кои ще са най-търсените кадри на пазара на труда в следващите месеци?
По тази причина още от първия си работен ден трябва да мислим за алтернативни варианти за бъдещо ново работно място, да сме преценили евентуално колко време ще можем да издържим на социални помощи при безработица, периодично съобразно доходите си да отделяме средства за този период, за да не ни пада стандартът на живот. Освен това трябва да помислим и за инвестицията в себе си, ако се наложи радикална смяна на работна позиция или различна в същия сектор.
Проблемът става по-сложен, ако имаме семейство и деца и ако доходите на домакинствата, стигат само за издръжката на живот на семейството. Затова експертите съветват преди да се създаде семейство, да се инвестира в допълнително образование, съпътствано с търсене на нова по-високодоходна работа. Нямаме конкретни данни за България, но изследвания по света показват, че възвращаемостта на инвестициите в образование е винаги ефективна и намира израз в по-високи доходи и по-добро благосъстояние.
Бюджетиране на личната стратегия за пазарно оцеляване
Няма оптимален размер на инвестициите и по тази причина всеки сам избира дали да направи такава и как да я направи - под формата на заем или да отделя суми от заплата си. Важно е да се има личен разчет за това каква да бъде новата позиция при търсенето на бъдеща работа, за какво време вложението ще се върне и ще може отново да бюджетираме следващия си личен план за развитие на пазара на труда.
Търсенето на работна ръка у нас ще се увеличи през 2030-а, предлагането ще намалее
В личното целеполагане трябва да има място и за новите фирмени ценности, където етичният кодекс оценява наред със знанията, уменията, трудолюбието, инициативността, колегиалността, и лоялността към работодателя, както и всекидневните доказателства за надеждност.
Представата на българина за добро семейство - винаги някой в услуга на младите
Проблемът на младите българи е зависимостта от родителите, която ги затруднява при самостоятелното целеполагане, базирано на ясни финансови разчети и източници, коментира проф. Искра Белева. Патриархалният модел често е причина за това млади хора да са в резервите на трудовия пазар.
Представата на българина за добро семейство е винаги да има някой да помогне на младите, та било то и бабата или дядото. Често пъти младите хора, които са извън пазара на труда, или работят на черно и си допълват доходите от родителите, или внасят минимален приход в семейния бюджет и харчат основно за себе си заплатата от нерегламентирана дейност, показват наблюденията на експерта.
Друго перо, което демотивира правенето на стратегия за пазарно оцеляване на труда, са извънтрудовите доходи.
Образованието и личната стратегия
За част от работната сила (напр. ромите) големият проблем е, че искат работа, но не могат да направят личната си стратегия, коментира експертът.
Новите технологии намаляват шефските места
Висшистите се справят по-трудно с критични ситуации, защото обикновено те са на средни или висши мениджърски позиции и им се налага да вземат нестандартни и бързи решения за оцеляването на корпоративните интереси. Реакцията при шокови ситуации не се изучава във висшите училища. Тя също би трябвало да бъде включена в личните им стратегии за оцеляване на пазара на труда под формата на резервни варианти за изход при преструктуриране на дейност.
Среднистите се оказва, че са по-гъвкави, защото не им се налага да вземат ръководни решения.
Източник: БТА
