Новината, че икономическият продукт на Китай през второто тримесечие на 2010 г. е по-висок от този на Япония, тоест китайската икономика вече отстъпва само на тази на САЩ, въодушеви икономическите коментатори. Дискутираше се новата политическа роля, която Китай се опитва да играе в света, определящата роля на Китай на суровинните пазари, цитираха се и прогнози как и Америка ще бъде изпреварена някъде около 2030 г.
Новината е действително крайъгълна, но трактовката й в глобалните медии отрази на първо място себецентризма на западния свят. Както и Западът, Китай също гледа на себе си като център на света. Китай от древността се възприема като Поднебесната империя, на която всички останали страни са периферни.
Днес надеждата на Западния свят е Китай отново да се обърне към съзерцателно настроение, като ръководителите на Комунистическата партия да се опитат да внушат на населението ценността на традиционните китайски добродетели: скромност, социалност, себепознание. Безкритичното следване на западния консуматорски модел ще донесе на Китай и на света страшни последици. Самата природа слага таван над икономическия растеж на Китай.
Става дума за следното: изчислено е, че с консумацията на средния американец на планетата за по-продължително време не могат да живеят повече от 1.4 млрд. души. Днес човечеството наброява 7 млрд. души и вероятно това не е максимумът, който Земята може да понесе. Но за да стигнат ресурсите за всички, някой трябва да се откаже от нещо. Върху територия, съпоставима със САЩ, в Китай живее една пета от световното население. Доходът на глава в Китай е 3600 долара годишно, а в САЩ е 46 000 долара. Лесно може да се изчисли, че за да заживее средният китаец като средния американец, натискът върху глобалните природни ресурси ще се увеличи трикратно.
А не са само китайците или другите държави от БРИК – дори в рамките на силните страни от Г20 неравенството е силно изразено. Неравенството ражда стремеж към догонване. Но поддържането на темпа на догонване даже не в дългосрочен, а в средносрочен план, т.е. в рамките само на следващите 5 до 10 години, е невъзможно, тъй като икономическият продукт първо се създава с ресурси, и второ - създава отпадъчни продукти, включително и т.нар. емисии.
Повече прочетете ТУК
