Най-големият проблем в бранша на млекопроизводството е суровината, казва в интервю за БТА Симеон Присадашки, заместник-председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България и собственик на една от най-големите фирми в бранша у нас.
"За цените на млякото говорим вече в европейски мащаб, а не само в рамките на България. Те са въпрос на търсене и предлагане. Факт е обаче, че цената на млякото в момента е достигнала най-ниските си нива на суровина от 3 години насам в Европа", посочва бизнесменът.
Слагат начало на традиционни фермерски пазари до 2020-а
Специалисти от бранша участваха в Международното изложение "Светът на млякото" в Интер Експо център, в рамките на който ще се състои и Национална конференция на Асоциацията на млекопреработвателите в България. На нея пък ще бъдат обсъдени възможните начини за решаване на проблемите, перспективите и предизвикателствата пред млечния сектор у нас. На форума ще се дискутират още най-добрите решения в бизнеса, за да отговорят на все по-високите изисквания на потребителите за това какви храни произвеждаме и консумираме.
Проблемите за бранша след либерализацията на млечния пазар в ЕС
Проблемите за бранша дойдоха след либерализацията на млечния пазар в ЕС, влязла в сила от тази година. Ограниченията бяха въведени заради свръхпроизводството на мляко.
Всяка държава членка разполага с две квоти - една за доставки на млекопреработвателните предприятия /97,6 на сто/, а другата - за директни продажби на ниво стопанство.
По думите на Присадашки през септември т. г. е имало леко покачване на изкупната цена на млякото, сега отново трендът е тръгнал надолу. Така че в момента най-голямата ни грижа и на млекопроизводители, и на млекопреработватели е как да стабилизираме системата, отбелязва той.
Млечният сектор у нас понесъл над 50 млн. евро загуби за година
Млекопреработвателният бизнес е бил винаги най-прогнозируем и най-точен, когато знаем утре какво ще бъде, а не да живеем ден за ден. Така че нямаме интерес от тези резки движения надолу и нагоре, категоричен е бизнесменът.
България е много малка и няма как да реагира на процесите на европейския пазар, за съжаление. В момента се открива процедура за съхраняване на млечни продукти и по този начин да се помогне на спада. Според Присадашки обаче този механизъм няма да доведе до трайни решения.
Пренасищането на пазара води и до спад в цените
Въпреки че качественото мляко се изкупува на цени дори по-високи от европейските, българските фермери са на ръба на оцеляването. Eдин от сериозните проблеми в млечния сектор продължава да е излишъка на млечни продукти и сурово мляко на европейския пазар вследствие и на руското ембарго. Пренасищането на пазара пък води и до спад в цените.
Според Симеон Присадашки най-големият проблем в бранша на млекопроизводството е суровината. Публична тайна е, че в България качествената суровина не достига и спокойно мога да кажа, че в момента фермите, които дават действително качествено мляко, получават цена по-висока дори от европейската, посочи той. По думите на Присадашки в момента българската цена е на средно европейски ниво, но субсидията на европейските производители за млякото е много по-висока от тази у нас.
Другият голям проблем е "осветляването на бранша", проблемът с големите търговски вериги е почти преодолян, каза заместник-председателят на Асоциацията на млекопреработвателите в България.
Необходима е държавна политика в животновъдството, замислена с години напред
Проблемът с животновъдството е наистина огромен, но той се нуждае от държавна политика, замислена с години напред, категоричен е млекопроизводителят.
До 31 декември тази година ще спре изкупуването на сурово мляко, което не отговаря на европейските изисквания. Това обаче крие сериозна опасност от увеличаване на сивия сектор, смята Присадашки. По думите му за миналата, некалендарна млечна година - 2014/2015 г., в България е изкупено около 500 хиляди тона краве мляко.
"Спокойно мога да кажа, че поне 40 процента още е изкупено без документи, най-вече от млеката, неотговарящи на изискванията на ЕС", посочи той. И припомня, че извършените проверки на фермите от т. нар. заден двор, отново са доказали, че те не отговарят на изискванията, нямат контрол за здравословния статус на животните, начинът им на отглеждане, маркировка и т. н., болни теми, на които все още легитимният бранш търси решенията.
От асоциацията твърдят още, че българските производители не са конкурентоспособни, защото техните европейски колеги получават по-големи субсидии и могат да продават продукцията си на по-ниски цени.
Що се отнася до директните продажби, обект на много дискусии влязла в сила нормативна наредба, според Присадашки те са "врата" за самите фермери да излязат свободно на пазара. Аз обаче смятам, че при тях все още няма гаранция за продажбата на качествена и здравословна храна, коментира той в отговор на въпроса за перспективите пред този вид производство и доставка на млечни продукти.
"Лично аз не ги възприемам като конкуренти, а като една екзотична алтернатива на продажбата на млечни продукти. Това го има и в Германия, и в Швейцария. Въпросът е обаче, че под тази форма - на директните продажби, някои искат да заобиколят законите и изискванията за хигиенно-санитарния пакет за млеката и да правят промишлени продажби. Не може млечни продукти, произведени в единия край на България да се продават на хиляди километри - в другия. Аз лично мисля, че това е доста голям компромис и подобна свобода на движение на подобен род стоки ги лишава от наименованието "екологични", каквато е целта им", казва Симеон Присадашки.
Източник: БТА
