Година след подписването на споразумението за спасителна финансова помощ на стойност 85 милиарда евро, Ирландия, изглежда, излиза от пропастта и дори се ползва от лукса да бъде сочена като пример от европейските си партньори - комплимент, получен на цената на нови мерки за икономии за населението, информира Франс прес.
На спешна среща, свикана в неделя вечер в Брюксел на 28 ноември 2010 година, Ирландия стана втората европейска страна, след Гърция и преди Португалия, която ползва такъв спасителен финансов план.
Година по-късно Дъблин може да се гордее с редица отлични постижения: бюджетният дефицит, който през 2010 година бе 32 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), ще бъде три пъти по-малък тази година, банковият сектор, който бе в основата на бюджетната катастрофа, бе изцяло преструктуриран, икономиката отчита лек растеж след три последователни години рецесия.
За германската канцлерка Ангела Меркел Ирландия е станала "чудесен пример" за добре осъществено спасяване.
Спасителите на Ирландия - Международният валутен фонд (МВФ) и Европейският съюз - отправиха миналия месец четвъртата си поредна похвала към Дъблин, поздравявайки го за решителното прилагане на програмата за икономическо възстановяване, подписана в замяна на отпуснатата финансова помощ.
Програмата, чиито драконовски условия в началото бяха сметнати от ирландците за унижение, струва поста на премиера Брайън Кауън, чиято партия Фина фойл изгуби предсрочните избори през февруари.
Наследникът му Енда Кени (десноцентрист) прие за своя сметка плана, подписан няколко месеца по-рано, предлагайки на Ирландия изключително важен коз както в очите на пазарите, така и на международната общност: широк политически консенсус. Консенсус, който доведе също така до запазването на корпоративния данък на едно доста привлекателно равнище от 12,5 процента въпреки натиска, оказван от Франция и Германия за вдигането му.
За разлика от Гърция и Португалия, на Ирландия й бяха спестени протестите по улиците въпреки също толкова жестоките мерките за икономии, сред които твърде символично намаляване на минималната заплата.
Въпреки началото на икономическо възстановяване, страната все още не е стъпила на крака: ирландците остават сред най-задлъжнелите в Европа, жертви на жилищния балон, тъй като купиха на високи цени жилища, които днес са обезценени, а безработицата се задържа на рекордни равнища, надхвърляйки 14 процента.
Икономистите се безпокоят от влиянието на кризата в еврозоната върху ирландския износ, който се радва на възстановяване през последните месеци и стана основен двигател на икономическото съживяване.
Що се отнася до отношението на ирландците към Европа: неотдавнашно проучване установи, че 55 процента са на мнение, че ЕС се управлява зле, но според 67 процента все пак е по-добре да са част от него.(БТА)
