- Хампарцумян: Данните за лошите кредити не са тревожни, но изискват внимание
Данните за ръста на дела на лошите кредити не са тревожни, заяви Левон Хампарцумян от Асоциацията на банките у нас. Преди дни БНБ съобщи, че необслужваните заеми са се увеличили с около 15 на сто през май спрямо същия месец на миналата година. Според Левон Хампарцумян страната ни е отлепила от дъното на кризата, но е изпаднала в икономическа депресия. Ето какво още каза банкерът:
Не е тревожно, но изисква сериозно внимание, защото това, което трябва да правим, е не да се тревожим, а да си мобилизираме предприемчивостта и необходимите реформи в публичния и частния сектор, така че нашата икономика да започне отново да расте и да бъде конкурентноспособна спрямо останалите икономики в света.
Има ли риск да достигнем по-критични нива при лошите кридити?
Ако икономиката продължи да върви надолу или започне една по-продължителна стагнация, има риск да стигнем и по-високи нива на лошите кредити. Ние сме в една депресия в момента. Което най-грубо казано означава подтиснато потребление, подтиснати инвестиции. Това се случва след всяка криза и по време на всяка криза. Ако преди сме били във ада, което е кризата, сега сме в чистилището, което е тази депресия. Въпросът е да стоим малко в чистилището и да започнем отново да растем, което би върнало повече възможности за бизнеса и повече оптимизъм в българския потребител.
Каква е прогнозата ви, колко време ще продължи този период?
Надявам се да е по-малко. Няма да мога да направя много точна прогноза. Виждате, че примерно финансовият ни министър няколко пъти прогнозира неща, които после не се случват точно така.
Според Левон Хампарцумян пазарът на недвижими имоти няма да се възстанови бързо. Основният фактор, който ще го съживи, ще бъде възможността за сделки на българските инвеститори, защото според банкера – големите чуждестранни фондове и инвеститори в имоти, вече са изгубили интерес към страната ни.
„Чуждите институционални инвеститори, разни фондове, които купуваха имоти на едро и проекти на едро, те загубиха интерес към България, така че това, което определя пазара, е възможностите и желанието на българския клиент, на българския потребител. От друга страна, има естествени нужди, хората се женят, развеждат, растат, сменят си работата, искат да са с по-хубаво жилище примерно или ново жилище или се местят в друг град или Бог знае какво и всичко това в момента, в който намерят нещо, което им се струва изгодно, го купуват”, обясни Хампарцумян.
