АЕЦ „Козлодуй" е своеобразен световен рекордьор - тринадесет години шести блок на централата работи, без да сработи аварийната му защита. За добра практика се приема един реактор да работи две години без сработване на аварийната защита. Това каза в ефира на Дарик ядреният оператор в атомната централа Станимир Калбуров.
Той обясни, че вероятността за ядрена авария е десет на минус пета, тоест ако експлоатираме един реактор, то вероятността за ядрена авария е веднъж на 100 000 години, ако реакторите са два - веднъж на 50 000 години, а при положение, че в света работят 490 реактора вероятността е веднъж на 200 години.
Три са ядрените аварии в света досега - в АЕЦ „Три майл айлънд" в САЩ на 29 март 1979 година, в АЕЦ Чернобил, СССР (днешна Украйна) на 26 април 1986 година и в АЕЦ „Фукушима Даичи 1", Япония на 11 март 2011 година. След всяка от авариите са изваждани поуки и са предприемани действия за подобряване на безопасността, коментираха енергетици пред Дарик. Все пак всяка от тези аварии е спирала за известно време развитието на ядрената енергетика, но след прилагане на съответните мерки, ядрената енергетика се е възраждала, казват те.
Бившият шеф на Агенцията за ядрено регулиране Сергей Цочев е категоричен, че не бива да се допуска самоуспокоение и всеки ден трябва да се учи и да се работи за подобряване на безопасността. В разговора с Ники Кънчев се включиха старшият инспектор в АЯР Иван Гаджев, Красимир Авджиев - началник-отдел в АЯР, бившият шеф на агенцията Сергей Цочев и Станимир Калбуров - ядрен оператор в АЕЦ Козлодуй.
В поредица от разговори, от които настоящият е вторият (първия можете да видите тук), Българският атомен форум иска да предостави на читателите информация за ядрената енергетика като цяло и в частност за България преди всичко от фактологичен характер. Нека всеки се запознае с изложените факти и аргументи и съобразно своите разбирания си състави картина за отрасъла, който дава близо 35 на сто от производството на електрическа енергия у нас.
Чуйте целия разговор:
Агенцията за ядрено регулиране държи ръката си върху всички ядрени процеси в България. Господин Цочев, при положение че темата е за ядрените аварии, по която говорим, носи най-големи негативи за развитието на ядрената енергетика, защо ще говорим за нея? Защо просто не замълчим?
Сергей Цочев: Защото за проблемите трябва да се говори. Не можем да заровим главата си в пясъка и да се правим, че не се е случило, от една страна. От друга страна, най-прекият път към повишаване на безопасността е включването на по-широки кръгове, на повече хора в дискусията, защото това оказва своеобразен натиск и върху операторите, и върху регулаторите да подобряват своята работа.
Иване, каква система е изградена в световен мащаб в случай на ядрена авария? Дайте малко повече информация за скалата на Международната агенция за атомна енергия, по която степенуват ядрените аварии.
Иван Гаджев: Понятието „ядрена авария“ е дефинирано в българското законодателство и съответства на международната терминология. Ядрена авария е авария, свързана с големи изхвърляния на радиоактивни вещества в околната среда или с потенциално опасно облъчване на персонала или населението, предизвикана от стапяне на горивото в реактора.
В световен мащаб, Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и Европейския съюз (ЕС) са създали единни системи за ранно уведомяване в случай на ядрена или радиационна авария, чрез които могат да бъдат уведомени всички страни членки на Европейския съюз, страните членки на МААЕ, както и всички държави, които могат да бъдат засегнати от аварията. Основните системи са уеб базирани, като всяка една от тях е обезпечена с минимум две факсови линии, в случай че достъпът до интернет е невъзможен.
Като страна членка на ЕС и МААЕ, България изпълнява условията по директивите на ЕС, като е привела законодателството си спрямо директивите и регламентите на ЕС и МААЕ, свързани с предприемане на мерки за овладяване на възникнала ядрена или радиационна авария.
България е ратифицирала Конвенцията за оперативно уведомяване в случай на ядрена авария, според която страната има задължение да уведоми МААЕ и ЕК до 2 часа след възникване на ядрена или радиационна авария. Република България е ратифицирала и Конвенцията за помощ в случай на ядрена авария или радиационна аварийна обстановка, според която при нужда може да окаже или да получи помощ при овладяване на аварията.
Скалата ИНЕС е разработена през 1990 година със активното съдействие на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) и Агенцията по ядрена енергия (АЯЕ) към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Целта на скалата е да информира по достъпен начин обществеността за значимостта от гледна точка на безопасността на събития в ядрени съоръжения и обекти с източници на йонизационни лъчения. В рамките на скалата са определени 7 нива (степени) на опасност и едно нулево ниво. Нива от 4 –7 са определени като “аварии”, от 1-3 като “инциденти”, а ниво “0” като “не съществено за безопасността”.
Господин Авджиев, така ли е, коректни ли сме, стриктни ли сме, съобщаваме ли всичко, където трябва?
Красимир Авджиев: Ние сме задължени по закон, пък и по изисквания на европейски регламент да информираме населението за събития, които се случват в АЕЦ, така че така е.
Станимире, кои са най-големите аварии в централите по света и на какъв тип блокове са станали?
Станимир Калбуров: Три са най-големите ядрени аварии в света, възникнали на АЕЦ. В САЩ на АЕЦ „Три майл айланд“ на 29 март 1979 г. Типа на реактора на блок 2 на АЕЦ „Три майл айланд“, на който е възникнала авария, е „Реактор с вода под налягане“ корпусен, разработен от компанията „Babcock and Wilcox“. Той е подобен на руския тип „Водо-воден енергетичен реактор“, корпусен, каквито се експлоатират на площадката на АЕЦ "Козлодуй" и са разработени в бившия СССР. Подобието произтича и от това, че и при двата типа реактори като (забавител) топлоносител се използва обикновена вода, като нейното течно агрегатно състояние се поддържа от високо налягане в (контура на) реактора. Генерирането на пара става в парогенератор, който физически разделя радиоактивния първи контур от чистия втори контур, като парата от втория чист контур се сепарира и се направлява към турбината. Тази характеристика определя тези реакторни инсталации, като двуконтурни.
В коя част на САЩ?
Станимир Калбуров: В щата Пенсилвания. В Украйна на АЕЦ „Чернобил“ на 26 април 1986 г (по това време Украйна е част от СССР). Типът на реактора на блок 4 на АЕЦ „Чернобил“, на който е възникнала авария, е „Реактор на голяма мощност, канален“, графито-воден, кипящ с топлоносител кипяща вода, разработен в бившия СССР. Генерираната пара от технологичните „канали“ се направлява след нейната сепарация директно в турбината. Поради тази причина тази реакторна инсталация се нарича „едноконтурна“.
Помним я по-възрастните със сигурност.
Станимир Калбуров: Последната авария, за която имаме по-пресни спомени, е от 11 март 2011 година на японската АЕЦ "Фукушима-Даичи І". Типът на реакторите на блоковете на АЕЦ „Фукушима-Даичи І“, на които е възникнала аварията, е „Кипящ водо-воден реактор“, корпусен и са разработени от General Electric и Toshiba. В този тип реактори парата се генерира непосредствено в активната зона на реактора и се направлява в турбината. Поради тази причина и тази реакторна инсталация се нарича „едноконтурна“.
Ти си ядрен оператор, идваш от Козлодуй. Кое е общото и кое е различното при тези три аварии?
Станимир Калбуров: Общото при всички тези аварии е, че човешкият фактор има много голяма роля; че след всяка една от тези аварии международната общественост извлича много големи поуки и от това следват огромни проблеми за ядрената индустрия. Знаете, че след всяка една такава авария има своеобразен стоп в развитието на ядрената енергетика. След което следва ренесанс, подобряват се мерките за безопасност, приемат се нормативни актове. След аварията в „Три майл айлънд“ се отчита, че човешкият фактор е много важен и се въвеждат така наречените симптомно ориентирани аварийни инструкции. По филмите за самолети сме гледали, че бордният инженер застава с една чеккарта и започва да чете. Целта е да се сведе до минимум ролята на човешкия фактор. След Чернобил се създава работна група и се въвежда понятието култура за безопасност. А след аварията във Фукушима обръщаме много голямо внимание и на природните фактори.
На 11 март 2011 година в Япония земетресение беше последвано и от цунами.
Станимир Калбуров: Да.
Кои са основните поуки, които идват от тези три големи аварии, и основните изводи, които и вие като енергетици...
Сергей Цочев: Аз бих подкрепил тезата на колегата, че общият знаменател от трите най-големи аварии в историята на ядрената енергетика е човешкият фактор. При това става въпрос не само за грешки на операторите на реакторните инсталации, а става въпрос за недостатъци на човешкия фактор на всички етапи на жизнения цикъл на едно ядрено съоръжение – проектирането, изграждането, въвеждането в експлоатация, самата експлоатация, изборът на материалите, технологиите и така нататък. Това е най-голямата поука. Иначе дори бих казал за човешкият фактор, че само около 25-30 процента са наистина грешки на операторите. Като цяло недостатъците на човешкия фактор в голямата си част са свързани с проблеми на корпоративно ниво, проблеми на държавно ниво, в координация.
В СССР сигурно е въпрос на надцакване – западната система срещу съветската система. Сигурно сме искали да доказваме пак нещо.
Сергей Цочев: Освен грешки на човешкия фактор при проектиране на Чернобилската централа, имаше и серия от безумни грешки на операторите, така че както и да въртим нещата, опираме до човешкия фактор.
Има едно понятие за ядрена авария. Каква е вероятността да се случи нещо в близките 15-20 години.
Станимир Калбуров: В съответствие със скалата на INES (INES е инструмент за бързо и последователно съобщаване на обществеността влиянието върху безопасността на събитията, случващи се в АЕЦ) като авария се третира всяко събитие в АЕЦ, за което възможните потенциални последици не са незначителни за безопасността на АЕЦ. Събитията, които не влияят на безопасността, се определят като инциденти. Обикновено говорим за ядрена авария, ако са се случили събития от върха на пирамидата на скалата на INES, т.е. такива с тежки последствия и изискващи прилагане на специални програми за защита на околната среда или населението.
Оценяването на възможността да се достигнат най-тежките последствия се извършва чрез специално изследване наречено Вероятностен анализ на безопасността. В резултат на това изследване се определя честотата за реализиране на тежки от гледна точка на безопасността последствия (в общи случай повреда на горивото в реактора). Изграждането на модела на вероятностния анализ на безопасността е ориентиран както към оценяване на честотата на случване на практически целия спектър от събития в АЕЦ, така и към оценяването на вероятността централата да не се справи адекватно, в условията на възникналото събитие, т.е. различните съоръжения и системи да откажат.
Резултатите от Вероятностния анализ на безопасността демонстрират нивото на безопасност. В съответствие с изискванията на МААЕ следва да се демонстрира, че риска от експлоатацията на АЕЦ (или с други думи резултатът от Вероятностния анализ на безопасността) за ядрени централи трябва да е по-малък от десет на минус пета, т.е. една авария на един ядрен реактор за период от 100 000 години. Следва да се отбележи, че това са целеви показатели за един даден реактор.
Като се има в предвид, че в момента в света има 490 действащи реактора, то ядрена авария може да се очаква един път на 200 години, което се равнява на 0.5 на сто вероятност да стане тежка ядрена авария в света.
Ядрените аварии са страшно нещо, но са като самолетните катастрофи. Вероятността за самолетна катастрофа е много малка сама по-себе си, просто поради огромния брой полети се случва периодично да чуем за такова събитие. Реално, повече хора умират в автомобилни катастрофи от колкото в самолетни, но хората въпреки това ги е страх да летят, а не ги е страх да се возят в автомобил. Много хора умират постоянно от аварии във въгледобива без изобщо това да стане новина, и така общественото мнение е че ТЕЦ е сигурна енергия, без човешка цена, докато ядрената енергия ще ни избие всички.
Аварията в АЕЦ „Три майл айлънд“ е сред големите аварии в историята на ядрената енергетика. Тя се случва на 28 март 1979 г. във втори енергоблок на атомната електроцентрала „Три майл айлънд“, намираща се в близост до град Харисбърг, щат Пенсилвания, САЩ.
Преди началото на аварията блок 2 на АЕЦ „Три майл айлънд“ е работил на 97% от номиналната мощност. Аварията започнала с прекратяване на подаването на питателна вода към парогенераторите, дължащо се на самопроизволно спиране на помпите които подават вода към тях. В резултат на това автоматична защита извежда от работа реактора, при което неутронната мощност пада до нулата.
Аварията се е развила по-нататък, преди всичко, поради факта, че били затворени клапаните на двете аварийни подхранващи линии, така че вода в парогенераторите от тях всъщност не е постъпвала. Светлинни сигнали за затвореното състояние на тези клапани е имало, но една от лампите била покрита от небрежно поставена жълта табела, каквито се използват при ремонт, а другата лампа не била забелязана от операторите. Обикновено при работа на реактора тези клапани винаги трябва да бъдат отворени напълно, при което операторите, разбира се, не са се притеснявали за тяхното състояние. Непостъпването на вода от аварийните питателни помпи в парогенераторите е открито от операторите няколко минути след началото на аварията, и тези клапани били отворени веднага.
Поради непостъпването на вода в парогенераторите се е намалило отвеждането на топлина от реактора, т.е температурата и налягането в него започнали да растат. Стигнало се е до автоматично отваряне на предпазния клапан по първи контур и като резултат налягането в първи контур намалява до блокировката за затваряне. Всъщност обаче, предпазният клапан не се затворил – бил е заседнал в отворено положение, така че през него постоянно е изтичала вода от реактора, и в същото време се наблюдавало и намаляване на налягането в него. Но оператори не разбират причините за това. Едва няколко часа след началото на аварията, подсигуряващия втори клапан след предпазния е бил затворен от операторите и по този начин е преустановено изтичането на вода от първи контур през предпазния клапан. Във връзка с това, операторът E. Фредерик уведомил Комисията, че са затворили подсигуряващия клапан "само, защото той и колегите му не можели да измислят нищо друго."
След затваряне на подсигуряващия клапан налягането в първия контур започнало да расте. Заедно с това се появили доказателства, че активната зона на реактора е повредена: започнало да се наблюдава бързо нарастване на радиоактивността в реакторните помещения. Обявено е извънредно положение от началника на смяната и са информирани местните власти.
Размерите на аварията стават ясни по-късно, като междувременно е наредена евакуация на населението в района на централата. В крайна сметка е възстановен контролът над реактора и на хората е позволено да се върнат по домовете си. Извън херметичната зона е изхвърлено малко количество йод-131. Жертви няма, но е извършена евакуация на живеещото наблизо население.
Последствията от аварията имат сравнително дълга история. В херметичната конструкция и в резервоарите на близката спомагателна сграда остават повече от 4000 м3 високо-радиоактивна вода и се съхранява корпуса с разтопената активна зона. Стените и подовете на помещенията и оборудването са замърсени с радиоактивни елементи. Само за тяхната дезактивация са били похарчени около 200 млн. дол. Общите загуби от аварията се оценява на около 1.86 млрд.дол.
Аварията в АЕЦ „Чернобил“ става на 26 април 1986 г. Тя е считана като най-тежката в историята на атомната енергетика към този момент. На 26 април на 4-ти блок на АЕЦ "Чернобил" се провежда учение на персонала за спиране на реактора при затруднени условия, както и тестване на самозахранваща система. Имитира се авария в електросистемата на Украйна, при която реакторът и неговото управление не получават ток отвън. Въртящият се по инерция вал на турбината би трябвало да произвежда ток още няколко часа, достатъчен за собствените нужди на реактора. През това време персоналът трябва да спре реактора.
Мощността на реактора е намалена на 1000 MW вместо обичайните за него 3200 MW, за да се осигури безопасно протичане на тренировката. На практика изходната мощност пада до 30 MW, което позволява увеличаване на концентрацията на поглъщащия неутрони ксенон-135, който е продукт на делене от ядрата на уран-235 и се натрупва в активната зона на реактора при намаляване на мощността. При опит да се възстановят желаните първоначално 1000 MW, концентрацията на ксенон-135 ограничава мощността до около 200 MW. За да се компенсира въведената отрицателна реактивност от натрупания ксенон-135, контролните прътове, служещи за регулиране на скоростта на верижната реакция на делене, са извадени от активната зона на реактора над допустимата височина според инструкциите за безопасност.
Тъй като циркулацията на охлаждащата вода в реактора била намалена, охладителят се нагрява много бързо до степен на кипене и образувал парни възглавници в тръбите които го пренасят. Една от особеностите на графитния „Реактор на голяма мощност, канален“ е, че мощността на реактора расте с увеличаване на концентрацията на парата. Произвежданата от реактора мощност бързо се увеличавала и операторите се опитали да спрат реактора като наредили аварийно ръчно спиране, което означава бързо и пълно вкарване на контролните пръти в зоната на реактора. Бавната скорост на механизма, задвижващ прътите и временното изместване на охладителя от тях на практика ускоряват реакцията. В рамките на няколко секунди мощността на реактора скача до около 30 000 MW, т.е. 10 пъти повече от мощността в нормален режим. Прътите с ядрено гориво започват да се топят, а налягането на парата бързо се увеличава и предизвиква голяма експлозия. Тази експлозия изхвърля и разрушава капака на реактора, тежащ 1200 тона, счупвайки охладителните тръби и разрушавайки част от покрива. Когато въздухът влиза в съприкосновение с графитния забавител от вътрешността на реактора, графитът се запалва. По-голямата част от последвалото радиоактивно замърсяване е резултат от огъня, който разпръсква радиоактивните частици в атмосферата.
Аварията в АЕЦ „Чернобил“ предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминават над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 хил. души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивните отпадъци падат на територията на Беларус. Веднага са хоспитализирани 213 души, от които умират 31 (28 от тях умират от остра лъчева болест). Повечето са били пожарникари и работници по сигурността, опитващи се да овладеят аварията.
Над 600 000 запасняци, военни и граждани са работили по затварянето на реактора и овладяването на всички заплахи в опасната зона през първите 6 месеца. От тях около 25 000 са починали под 40-годишна възраст, а 200 000 са обявени за инвалиди. Битката за овладяването на аварията, и предпазването от появата на втори взрив с мощност от над 5 мегатона, който би залял цяла Европа с радиоактивен прах, така както е залят сега Припят, е струвала на СССР 18 милиарда тогавашни американски долара (приблизително 50 милиарда днешни).
На 11 март 2011 г. на АЕЦ „Фукушима Даичи –І“ блокове 1-3 работят, а блокове 5-6 са спрени за планов ремонт и презареждане с гориво.
При земетресението блокове 1-3 се самоизключват аварийно и резервните електрогенератори започват да захранват електронната система за управление и водните помпи, с които се охлаждат горивните пръти. Това е необходимо, тъй като след спиране на верижната реакция, горивните пръти продължават да отделят голямо количество топлина заради естественото разпадане на радиоактивните елементи.
Електроцентралата е защитена от вълнолом с височина, достатъчна да възпре приливна вълна с височина до 5,7 метра. Цунамито, което удря брега около 40 минути по-късно, е с височина около 14 метра. Вълната наводнява централата, поврежда електрогенераторите и електрониката в блоковете и прекъсва външното електрозахранване на централата. Щетите от земетресението затрудняват бързата външна намеса в засегнатия район.
На 12 март 2011 г. избухва взрив в 1 блок, в резултат на който се разрушава бетонната конструкция на сградата на енергоблока. Причината за взрива е изпускане на водорода, който се е генерирал в резултат от падането на равнището на водата в реактора и прегряване на активната зона. Корпусът на реактора не е пострадал, но щетите по железобетонната конструкция са много сериозни. Обявена е евакуация на населението в радиус от 10 километра около АЕЦ Фукушима 1.
На 14 март се случват 2 последователни взрива на 3 блок в резултат на натрупване на водород под покрива на енергоблока. На 15 март се случва взрив на 2 блок на АЕЦ „Фукушима I“. При взрива радиационният фон на площадката скача до 8217 микросиверта/час, но впоследствие спада до една трета. Причината за взрива е отново натрупване на водород. Междувременно преди това на 4 блок избухва пожар, който бива загасен за около 2 часа, но при пожара и взривовете има изтичане на радиация.
Японското правителство приема със закон постоянна забрана за достъп до зоната, считано от 22 април 2011 година. Около 300,000 души са евакуирани от района, 15884 души са загинали в резултат на земетресението и вълните цунами, а от август 2013 има и около 1600 смъртни случая, свързани с условията на евакуация.
За централата в Козлодуй колко ядрени аварии имаме или просто аварии, какви са причините, какви са уроците и какви са взетите мерки.
Станимир Калбуров: Много е важно да се отбележи, че в АЕЦ "Козлодуй" от началото на експлоатация на ядрените съоръжения до момента не е възниквало събитие, класифицирано със степен, по-голяма от 2. Това означава, че на блоковете в АЕЦ Козлодуй са възниквали, само събития свързани с инциденти и аномалии, но не и с аварии.
За последните 10 години на блоковете в АЕЦ "Козлодуй" (1-6) са възникнали общо 338 събития. От тях 333 са оценени на ниво “0” по скалата ИНЕС- не съществени за безопасността, 4 са оценени с ниво “1”- Аномалия и 1 събитие е оценено с ниво “2”-инцидент.
Всяко събитие завършва с детайлен анализ и набелязване на коригиращи мерки за недопускане на подобни събития. Изпълнението на коригиращи мерки се контролира и от регулиращия орган. Тук следва да се отбележат и действията, които бяха предприети от регулиращия орган и експлоатиращата организация след аварията във Фукушима. Като резултат от проведените стрес-тестове е приет национален план за действие. Този план включва общо 63 мерки целящи повишаване устойчивостта на АЕЦ Козлодуй срещу външни събития идентични на тези предизвикали аварията във Фукушима. Срока на изпълнение на преобладаващата част от мерките е края на 2014г. Цялостното изпълнение на мерките от националния план за действие е предвидено за 2017 г.
Иване, какво е влиянието на тези аварии върху живота на хората – говорим за психологическо въздействие, физиологическо въздействие, материално. Може ли да се сравнят последствията от големи промишлени аваарии с тези от авариите в АЕЦ.
Иван Гаджев: На базата на трите най-големи аварии, които са се случвали досега в света, значимо здравно въздействие върху персонала и населението е предизвикала само чернобилската авария. Причините за това са закъсняла евакуация на населението, липса на йодна профилактика, липса на ефективни ограничения върху диетата. При съизмерими изхвърляния от Фукушима, но при по-добра аварийна готовност и адекватни мерки по защита на населението здравните ефекти са сведени до минимум. Ядрените аварии са оказали огромен психологически ефект върху населението. Трябва да споменем страха от радиация, ефектите от евакуацията – това, че хората трябва да си заминат и евентуално никога повече да не се върнат в домовете си. Има и други стресови ситуации. Като пример мога да дам в България след чернобилската авария около 2000 бременности са прекъснати, включително и в моето семейство има такъв случай. Ядрените аварии особено тези в „Чернобил“ и „Фукушима“ предизвикват колосални икономически щети. Тук говорим първо за загуба на самите ядрени съоръжения. Разходи за очистване на площадката, разходи за почистване на радиоактивните замърсявания на околната среда, компенсации на хора. В някои случаи природните бедствия и промишлените аварии причиняват много повече жертви от ядрените аварии. В Япония жертвите на опустошителното земетресение и последвалите цунами през 2011г са многобройни (15884), а от радиационните последици практически няма загинали.
Трите големи ядрени аварии са в САЩ, СССР и Япония – двете най-могъщи страни в онези времена и най-технологичната държава. Ето, ние тринадесет години нямаме нищо. Защо се случват на най-развитите страни.
Красимир Авджиев: Първо бих казал, че в тези държави се експлоатират най-много реактори. Поради този факт вероятността да се случи авария е най-голяма. Другото е, че общо взето не се е обръщало достатъчно добро внимание по отношение на обучението на персонала, свързано с овладяването на такива тежки аварии в този ранен период на развитието на ядрената енергетика. След като е минало и са си взели поуки от тези аварии, са се взели мерки, за да не се стига до такива.
В предварителния разговор ти ми каза, че едва ли не нивото на обучение е било като за парна централа.
Красимир Авджиев: Точно така, изискванията към персонала, който е експлоатирал централата, е било като за обикновена конвенционална централа, където не би трябвало да има никакви радиационни последствия по отношение на работещите. Но това е било поради слабо познание в експлоатацията на тези съоръжения и естествено, недобро обучение на самия персонал, който е трябвало да експлоатира тази централа.
Какво се прави, за да се избегнат подобни аварии в бъдеще в новите промишлени типове ядрени реактори (преходен въпрос към следващата тема)?
Иван Гаджев: В тази връзка в препоръките на Президентската комисията за разследване на причините за аварията в АЕЦ "Три майл айлънд" подробно са определени мерките, който е трябвало да бъдат предприети за подготовката и преподготовката на операторите и началниците на смени с оглед на това, че при експлоатацията на АЕЦ те действително да обезпечават безопасната работа на реактора. Определено е било също така, че при учебната подготовка и практическа работа, операторите са длъжни редовно да се тренират на тренажори и симулатори. В качеството на първи проблем е идентифицирана опасността от взрив на водород. За да се предотврати експлозия на водород в херметичната конструкция на намиращите се в експлоатация и на новостроящи се блокове, се е предвиждало неговото запълване с азот или пък изгаряне на водорода в херметичния обем. А за да се предотврати нарастването на налягането в херметичната конструкция над допустимото се предвиждало отвеждане на газовете от него по специални канали, запълнени с повърхностно активен материал, например активен въглен, като целта на тази мярка е била да се абсорбират радиоактивните примеси от газовете.
След аварията в АЕЦ „Чернобил“ в конструкцията на реакторите от тип „Реактор на голяма мощност, канален“ се внасят редица промени, които довеждат до така нареченото второ поколение реактори от този тип. При тези реактори е невъзможно да се достигне положителен коефициент на реакцията, което означава, че при тези реактори е невъзможно да се повторят процесите довели до аварията в Чернобил.
Тежките уроци от авариите в атомните електроцентрали в САЩ и Чернобил, разбира се, не са преминали безнаказано за ядрената енергетика в света. В резултат на това отношението към АЕЦ от страна на обществеността е станало много критично, а от страна на ръководствата на всички нива пределно отговорно. Това от своя страна е обезпечило необходимото внимание към подбора и обучението на операторите и мениджърите на атомни електроцентрали, така че тяхната квалификация в последните години се оценява от експерти, включително и международни, като съответстващо на съвременните високи стандарти. Поради това можело да се счита, че периода на „детски болести“ на АЕЦ е приключен и че подобни тежки аварии в бъдеще няма да стават до 11 март 2011 г., когато става аварията на АЕЦ „Фукушима Даичи 1“
В резултат на аварията в АЕЦ " Фукушима Даичи 1" на 11 март 2011 г., страните от европейския съюз в лицето на Групата на европейските регулатори за ядрена безопасност поставиха на дневен ред необходимостта от спешни действия за извършване на преоценка на безопасността ("стрес тест") и готовността на намиращите се в експлоатация ядрените централи да реагират в извънредни ситуации. До м. юли 2011 година Групата на европейските регулатори за ядрена безопасност разработва и утвърждава техническа спецификация с указания как и какво трябва да обхваща, тъй наречения "стрес тест", а именно темата земетресения, наводнения, екстремни външни въздействия, и техните комбинации със последваща загуба на външно и вътрешно електрозахранване и загуба на краен поглътител, както и съответно управлението на тежките аварии, които могат да възникват при тази хипотетична последователност от събития.
Господин Цочев, какви са поуките, които трябва да извадим?
Сергей Цочев: Ще се върна пак на човешкия фактор, защото ми се струва, че най-важното е никакво самоуспокоение. Дори в най-развитите държави виждаме, че се случват тежки аварии. Трябва да се работи всеки ден за подобряване на безопасността, трябва да се учи всеки ден и да се стремим да бъдем най-добрите в бранша.
Иван и Станимир, защо избрахте тази специалност?
Станимир Калбуров: Всъщност, аз малко съм се колебал какво искам да уча. Исках или физика, или медицина. Натежа физиката. Специализирах ядрена физика в Русия и след като се върнах в България АЕЦ Козлодуй ми предложи много добър шанс за професионална реализация в България без да ми се налага да търся възможности навън. За мен беше важно да остана в България и вече девет години работя в АЕЦ Козлодуй.
Иван Гаджев: При мен ситуацията е малко по-различна. Аз исках да уча в УНСС. Но влязох „Ядрена техника и ядрена енергетика“ във Физическия факултет. Заминах за Швеция, завърших магистратура и докторантура и пак като Станимир се върнах да работя в България.
