Срещу 5 лева всеки може да провери в интернет дали фирмата, с която прави бизнес, дължи пари на други фирми. Това е възможно, след като преди месец стартира проект на наша компания, която събира в информационна система данните за междуфирменната задлъжнялост. Задълбочаването на кризата и увеличаването на просрочените плащания наложи и в България появата на серия регистри, в които да се описват борчове и забавени дългове. Извън действащия официален регистър на БНБ, където се събират данни за задължения към банките и кредитните институции, има регистър, в който частните съдебни-изпълнители събират данни за публични вземания със съдебни решения. Българската стопанска камара от своя страна описва на своята интернет страница задълженията на държавната хазна към бизнеса у нас. Превръща ли се в мода, а защо не и в бизнес, събирането на информация за дълговете в различните сектори на икономиката?
200 млрд. лв. ще достигнат междуфирмените задължения на предприятията, сочат изследванията на Българската стопанска камара. Около 2 милиарда лева пък са дълговете на държавата към бизнеса, заедно с невърнатото ДДС. Нараства и процентът на просрочените плащания на фирми и граждани към банките. Откъдето и да се погледне на тази ситуация, ключовата дума е „дългове", а информацията за тях се превръща все повече в ценна стока. Стока, която очевидно вече е и предмет на бизнес. Защото родна компания вече откри сайта си www.debtnet.bg, в който събира данни за дълговете на фирми към други фирми. По думите на изпълнителния директор на компанията Владимир Георгиев новият регистър за дълговете между фирмите запълва съществуващата в момента ниша от такава информация на пазара.
„Междуфирмените вземания достигнаха 200 млрд. лв., като една част от тях са обхванати от регистъра на националната банка, но огромната част, която е около 120-130 млрд. лв. - огромна цифра за България, които са нормалните просрочени междуфирмени вземания преди да влязат в графа „съдебни" и да има влязло в сила съдебно решение ги няма никъде. Точна тази част от тези 200 млрд. лв. ние се опитваме да обхванем в нашия регистър и да дадем възможност он-лайн първо, фирмите кредитори да въведат техните просрочени задължения, и второ, те да бъдат на разположение на всички. Тоест регистърът е общодостъпен и от тази гледна точка да се получи ефектът на обществения натиск върху длъжника, който, изложен пред погледите на цялата бизнес общественост, ще върне или ще пристъпи към уреждане на своите просрочени задължения. Дава възможност кредитните институции, дори на нормалната фирма, която продава стока на кредит, да влезе в регистъра и да види, че този длъжник има просрочени задължения, съответно да вземе адекватно решение при по-нататъшните си контакти с него", обясни Владимир Георгиев, изпълнителен директор на „Дебтнет".
За месец и малко, откакто е стартирал регистърът, са подадени данни за 1000 фирми, дължащи около 2 милиона лева. „Интересът е доста голям и едно такова раздвижване особено в кризисната обстановка се счита от бизнес обществеността като някаква надежда, че все пак ще има раздвижване в тази посока", каза Георгиев.
Разбира се, че този регистър няма само общественополезна цел, а си е вид бизнес с информацията за дълговете. 20 лева е таксата, която фирмите плащат, за да бъде качена информация за стопанските субекти, които им дължат пари. Независимо от броя на въведените фирми. Следва търсене от лицата, които имат нужда от тези данни.
„Първата стъпка е просто да се види дали има информация за съответния длъжник в системата, което е напълно безплатно. Втората стъпка вече изисква определено плащане на абонамент, като той е в зависимост от броя влизания, като най-изгодното е 5 лева на информационен блок, за длъжник, който се изважда като информационен блок, където са листвани всички кредитори, които са въвели информация за него", казва шефът на фирмата създател на регистъра.
Има и абонамент за получаването на подробна информация - за един длъжник таксата е 10 лева, за 10 длъжника - 80 лева, за 100 длъжника - 500 лева.
От компанията са предвидили защитни механизми от злоупотреби както от гледна точка на електронната система, така и за съдържанието на подадената информация, за да не се окаже, че някоя фирма лъсва в списъка сред длъжниците, без да има никакви задължения. Ето какво каза Владимир Георгиев:
Това определено според мен не може да се случи. Ние правим съответните проверки и гарантираме идентификацията на този, който въвежда информацията, изискваме от него определено потвърждение, документна основа, така че не е възможно според нас да стане такъв проблем.
Не се ли притеснявате, че някои от борчлиите може да ви атакува за опетнена репутация на фирмата?
Говорим за вярна информация. Тогава не можем да говорим за опетнена репутация. Информацията е вярна. Наистина, ако този длъжник дължи тези пари и те са просрочени, няма какво да търсим някакво опетняване тук.
От компанията не се притесняват, че може да се злоупотреби с техни данни. В системата може да бъде открита информация освен за сумата, която имат да връщат фирмите и за техните адреси, които така или иначе съществуват в Търговския регистър. „Дебтнет" внасят опит в тази сфера, който вече от години работи в Германия, Дания, Великобритания. Съществуването на подобни регистри там давало ефект за по-бързото изчистване на дълговете между фирмите.
„По принцип сме информирали държавните институции и Министерството на финансите, но държавата едва ли може да се намеси в междуфирмените вземания. Това не е неин ресор на действие. Междуфирмените вземания са си чисто частни", каза Владимир Георгиев.
Държавата обаче със сигурност трябва да се интересува от данните в публичния регистър, който Българската стопанска камара прави на своята интернет страница. В него бизнесът, или поне онази част от него, която се престраши, вече описва сумите, които има да прибира от бюджета за свършени поръчки. Според синдикатите такъв публичен регистър е нужен, тъкмо заради неяснотата колко време и какви суми бави държавата на реалния бизнес у нас.
Макар че е замислен отдавна, още един регистър на длъжниците, но при съдебното изпълнение, е на път да заработи скоро по думите на председателя на Камарата на частните съдебни изпълнители Георги Дичев. Този регистър обаче няма да бъде публичен.
„Всичко е готово по него, просто всички съдебни изпълнители трябва да го попълним. Само че там заради Закона за защита на личните данни преценихме, че не би могъл той да е публичен, а там нещата ще бъдат на друга плоскост - всеки за себе си може да иска удостоверение от който и да било съдебен изпълнител в страната, че няма заведени изпълнителни дела и съответно лица, които имат правен интерес - различни държавни органи, за банките е голямо удобство и за всички кредитни институции, лизингови и прочие - те биха могли да изискват от лицето, което кандидатства при тях удостоверение от този регистър и по този начин няма да се нарушава Законът за защита на личните данни, защото самото лице ще го иска за себе си. А другият вариант е в гражданския оборот, няма проблем вие, сключвайки сделка с дадена фирма или лице, да му поискате да ви представи такова удостоверение от регистъра, за да прецените какъв му е статусът икономически, от гледна точка на изпълнителни производства срещу него", каза Георги Дичев, председател на Камарата на частните съдебни изпълнители
Изводът е ясен - все повече институции, фирми и граждани ще плащат за информация, свързана с дългове и просрочени задължения. Кризата налага внимателен подход не само към бизнес партньорите, но и към клиентите. Друг е въпросът кого ще вините, ако имате да прибирате пари от фирма, която пък чака вече месеци своите пари от държавата. Кръгът се затваря. На печалба са май само тези, които търгуват с информацията за борчовете и онези, които посредничат за тяхното изплащане.
