„Оня списък” осветил стотици офицери от разузнаването - част 2

Първата част на разследването четете ТУК

Строго секретна справка от 12 март 1992 година, адресирана до директора на Националната служба за сигурност полк. Чавдар Петков и в отговор на предоставения списък "Задгранични представителства", предаден от Ахмед Доган на 4 февруари 1992 година в турското посолство, директорът на Националната разузнавателна служба ген. майор Бриго Аспарухов отговаря, че в списъка са посочени имената на всички оперативни работници на НРС, работещи в посолствата и търговско-икономическите служби на България в чужбина. Аспарухов уточнява "това са 35 разузнавачи и още 16 служители на НРС от въоръжената охрана, които в списъка са посочени като служители на МВР. Това са 4 оперативни работници в посолството в Анкара, по трима в Букурещ и Либия, двама в Триполи и един в Бенгази, по двама в Атина, Белград, Дамаск, Истанбул, Кайро, Лондон и Пекин, по един в Бейрут, Бон, Виена, Мадрид, Мюнхен, Никозия, Париж, Рим, Тирана, Стокхолм и Тунис". Аспарухов уточнява, че има един единствен разузнавач и в Солун, който не е посочен в списъка. Шефът на разузнаването допълва и че в писмата на НРС, с които списъкът на кадровите разузнавачи на дипломатическо прикритие се изпращат до отдел "Кадри" на външно министерство, не се посочва конкретната дата на заминаване на служителя в съответната страна, такава информация има само във външно. В списъка се посочва кои от дипломатите са от военното разузнаване, кои са от военното контраразузнаване, кои са сътрудници и служители на 2-ро главно управление на ДС, кои са към МВР.

На същата дата, 12 март, и по същия повод до началника на НСС полк. Чавдар Петков пише и шефът на военното разузнаване ген. майор Чавдар Червенков. Той уточнява, че посочените в "оня списък" имена на военни разузнавачи отговарят на истината, точно посочено е и времето на заминаването им, част от служителите на РУМНО са посочени само като принадлежащи към спецслужбите, а на двама не е посочена принадлежността. Ген. Червенков изключва списъка да е писан от работник на РУМНО, тъй като в него фигурират данни за състава на посолствата в държави, където военното разузнаване никога не е имало присъствие и интерес. Той уточнява, че такава информация РУМНО предоставя в пълен обем единствено на началника на отдел "Кадри" във външно министерство, каквито за кратко време са били Красимир Хърлев, Велислав Добрев и в този момент Алексей Иванов. И от третата служба "Засекретяване на средствата за свръзка в МВР" пристига такъв отговор от началника полк. Стойчев. Той пише, че в „оня списък" са включени абсолютно всички служители на службата, работещи в посолствата на България като шифровачи и радисти. Точни са и посочените за тях данни - функции, месец и година на изпращане зад граница, принадлежност към МВР. Полк. Стойчев пише, че разпространяването на списък с имената на шифровачи зад граница е нарушение на изискванията за опазване на тайната на българските държавни шифри. Пълни данни за това има само в отдел "Кадри" на външно министерство. В разпита си като свидетел по делото директорът на НСС полк. Чавдар Петков казва, че влизането на Ахмед Доган и Мехмед Тефик в посолството на 4 февруари 1992 година е документирано чрез постоянно действащия пост на проследяването, което е част от рутинната дейност на службата, поради това че в посолството под дипломатическо прикритие действа резидентура на турските специални служби. Документът е заведен в НСС по установения ред. Чавдар Петков съобщава, че на 7 февруари го търси началникът на военното разузнаване ген. майор Чавдар Червенков и го пита дали е известно на НСС за някакви списъци. Петков го уведомява за получената от НСС оперативна информация по случая. Директорът на НСС казва и че службата успява да разшири данните от друг оперативен източник, за което е докладвал пред Консултативния съвет по национална сигурност към президента Желю Желев. Придобити са косвени данни от друг източник, от които личи, че турската страна отдава сериозно значение и прави оценка кой би могъл да е източникът от българска страна. Чавдар Петков заявява, че е от значение да се намери подходящ начин, гарантиращ сигурността на източника и семейството му, за да бъде предпазен от влияние, давление и заплаха за физическата му неприкосновеност и същевременно с това да му бъде осигурена възможност за участие в наказателния процес по съвест и убеждение.

Ето какво разказва за това сега Иван Терзийски:

Кога започна всичко това, дълго време ли следихте процеса, преди да стигнете до извода, че нещо се случва?

Следим турското разузнаване, имаше разузнавачи в България, те не бяха известни, но това че Ахмед поддържаше контакти с тях, не сме виновни.

Кога разбрахте, че той поддържа контакт с тях?

Той не е знаел, че поддържа контакт с разузнавачи, той поддържа контакт със служители на посолството, но някои от тях си бяха разузнавачи. Какви разговори е водил с тях е трудно доказуемо, освен когато с него е бил и наш представител, тогава сме били свидетели на водения разговор.

Колко време преди събитието на 4 февруари, преди да влязат в турското посолство и да предадат материалите, вие работихте с Тефик, вие ли го ръководихте?

Човекът работеше няколко години за нас, преди да стане дясната ръка на Ахмед, той му имаше абсолютно доверие, човекът се чувстваше българин, нямахме проблеми, но Доган на разработка никога не сме го водили.

Когато вашият агент Тефик ви подаде информацията, че Доган е занесъл някакви материали в турското посолство, какво предприехте?

Първо беше възможността да го изслушаме, да видим какви са материалите. Човекът ни ги предостави, снимахме ги на ксерокс, след това му ги върнахме, той ги занесе в офиса им. Трудно ми беше да преценя какво да предприема. Написах докладна в две страници до Чавдар Петков, бяхме близки с него, занесох му докладната сутринта, но му казах, че желая материалите да отидат не до Йордан Соколов, а до президента Желев. Петков ме послуша, може би по-късно преценихме, че е грешка, защото първо трябва да докладваш на министъра си, но той ги занесе директно при президента.

По делото има касети, които документират влизането на Доган и Тефик в посолството. Постоянно ли наблюдение имахте организирано на посолството?

За такива неща не трябва да се говори, но тогава всяко посолство беше под контрол. Имахме предварителна информация от наш сътрудник, че ще бъде посетено посолството и организирахме наблюдение.

Една от главните защитни тези срещу службата на НСС е, че службата е съчинила всичко и една от основните цели е била политическа - да се разделят СДС от ДПС, и така да се свали от власт управлението на СДС. Съчинихте ли всичко?

Служителите на националната служба, въпреки че 99% бяха членове на БСП, никога не са работили в името на идеята БСП, СДС и т.н., ние сме работили за интересите на държавата. Това, което сме получавали, сме докладвали на органите над нас, защото те са начело на държавата. Ние сме работили за държавата и няма нищо съчинено. Всичко е документирано.

Пострада ли някой от целия този списък наши разузнавачи в посолствата, които бяха осветени по този начин?

Турците не възприеха тази идея да компрометират нашите служители от този списък, мисля че никой не пострада, пострадахме ние - контраразузнавачите. Аз предварително знаех кога ще бъда уволнен, датата на завършване на следствието беше и датата на моето уволнение. Преди това бяха уволнени колегите от 6-то управление, близо 100 човека, не по същия случай, но един от моите приближени, също беше уволнен.

Как се стигна до влизането на Тефик в болницата?

Заради този случай той получи психическо разстройство, но ние като служба нямаме отношение по настаняването му в болница, въпреки че след това по височайше разпореждане осигурихме охраната му. Аз също лежах в болница, легло до легло с него.

Кой разпореди охраната? От президентството ли?

От президентството.

Колко време продължи престоят му в болницата?

Около 15 дена.

И след това - в санаториума във Владая се преместихте.

Бяхме 20 дена с него, той беше със съпругата си, в санаториума във Владая. Това беше от мерки за сигурност.

Как реагира ДПС на тези събития, на това, че шумно във всички вестници, в общественото посолство се разказва как лидерът е влязъл в посолството, как Тефик е разказал това пред съответните органи?

Нямаше много отрицателни реакции, хората се отдръпнаха малко от него, Доган не реагира отрицателно на това нещо, може би защото той познава нещата отвътре като бивш сътрудник, възможно е да му е било казано да си трае по случая, да не се вдига голяма шумотевица.

Той излезе ли с изявления?

Нямаше никакви изявления. Имаше повече изявления срещу нас като служба. Той реагира в неговия стил, все едно нищо не е станало.

Той бил ли е сътрудник на вашата служба?

Никога, нито е бил разработван при нас, не му е завеждано дело. Това че е посещавал посолството, разбира се, е било обекта на внимание от нашата служба.

Това е било регистрирано и преди този случай?

Естествено.

Има интервюта, давани от различни личности, които твърдят, че Тефик е бил отровен и затова е бил влязъл в болницата, не заради депресията.

Нямам такива данни, човекът беше изключително доверен на нашите служби, смятам, че никога не е лъгал, нещата се покриваха и по други канали, това, което е казвал, винаги е било вярно. Той беше просто психически затормозен, нямам основания да твърдя, че е бил тровен.

Докато вашата служба работеше по този случай, имаше ли данни, че по случая с "оня списък" са замесени и Стоян Ганев, тогава министър на външните работи, и Живко Попов, бивш офицер и бивш заместник на външните работи, или това го разкри по-късно следствието.

Това го разкри нашата служба, занимаваше се друго направление, но това беше разкрито много по-късно, аз им помогнах, защото познавах доста от служителите от н.нар. оня списък, знаех къде се служили, по кое време, помогна да се уточни кога е написан списъка. Тогава разкриха и нещата в квартирата на Живко Попов.

Като ръководител на вашето направление, ваши служители, разкривали ли сте дали са плащани пари от посолството на Доган или на ДПС за занасянето на документите, или преди това под формата на финансиране на ДПС? От разпитите на Тефик по делото става ясно, че Доган не еднократно е подавал искания за различни суми за финансиране на ДПС до посолството.

Ние сме хващали единствено чрез сътрудника, който беше прекият човек, който вземаше парите от посолството и ги носеше на Доган. Говорим за Тефик. Можеше да го документираме, но щеше да изложим човека, да го разконспирираме. Защото ако носи 20 000 долара, например, и го заловим, той ще ни разкаже, но после ще стане безпредметно неговото използване. Трябваше да се продължи разработката на турските служби. Регистрирали сме около 110 000 долара и около 300 000 лева, които са били дадени директно за Доган, за ДПС, но за какво са, не знам.

Защо изведнъж няколко месеца по-късно Тефик променя показанията си?

Учуден съм от това, питал съм го, не пожела да ми отговори. Предполагам, че от следствието е дошло това нещо, предполагам, че Ани Крулева му е оказала натиск.

Бяхте ли в болницата с него, когато президентът Желев, премиерът Филип Димитров, председателят на НС Стефан Савов го посетиха посред нощ, говоря за среднощното заседание на Консултативния съвет по национална сигурност?

Не съм присъствал, бях при директора, изпълняващия длъжността началник на службата, бяхме до 3-4 часа през нощта. Обади ни се Чавдар Петков, човекът тогава беше с български имена, не му знаеха имената, не знаеха къде е настанен, аз не знаех защо ме питат, казах им как се казва и къде е настанен. Това беше от моя страна до обаждането на Блага Димитрова.

Не е редно секретни сътрудници или агенти да бъдат осветявани и да дават със собствените си имена показания по следствено дело. Кой настоя този човек да излезе с името си и така да бъде осветен?

Осветяването го направи президентът според мен, аз се учудих, тъй като му имах пълно доверие, след това нещата се раздухаха в пресата. Той го възприе като българин, не последва срив в него и семейството му.

Когато се случваше това, преди това, той взимал ли е психотропни вещества?

Нямам такава информация, човекът си беше напълно нормален, понякога изпадаше в депресия, че няма постоянна работа, че не може да се грижи за семейството.

От дистанцията на близо 18 години, как бихте оценили събитията? Това имаше ли опасност да нанесе вреда на националната сигурност, на структурите на службите, които пазят сигурността на нашата държава?

Ние затова така реагирахме, защото очаквахме, че могат да пострадат много от хората ни зад граница. Там имаше много служители, почти във всяко посолство по целия свят, бяха изписани. Това не се случи. В това няма нищо политическо.

Влизането на двамата в посолството записано ли е на видео касети?

Записвали сме много влизания, от този ден има запис - влизане, излизане. На другия ден, след като получихме тази информация, турският посланик замина за Турция, нашето обяснение е, че той отнесе материалите, които беше придобил. Според сътрудника още на момента ги е оценил като много важни.

ДПС имала ли е представа от това, което се случва, или само Доган е бил замесен?

Според мен, но и според информацията, ДПС няма отношение като организация към станалото, единствено Доган имаше отношение, той беше отговорен за нещата, не съм сигурен, че е давал отчет за парите, които е получавал от турското посолство, едва ли повечето от хората са знаели за това нещо.

Хващали ли сте от другаде пренасяне на пари, внасяне на пари, защото има податки, че включително от Германия и от други страни са влизали пари?

Имаме много такива случаи, не един или два, но не мога конкретно да ви кажа, доста неща са избледнели. Има от Германия, Америка, имаше хора, които ходеха дотам, получаваха някакви средства и след това ги носеха на Доган.

От какви структури са давана тези пари?

Бяха предимно от организация на турците в Западна Германия, от Америка имаше около 3000 долара, които ги донесе конкретно лице. Смесени дружества бяха, повечето са турски граждани, от частни лица са получавали.

Законът допускал ли е такова нещо?

Тогава никой не го е било грижа за това, законът не го е позволявал, но като никой не го интересува, не е разследвано.

Освен видеокасетите с влизанията и излизанията на Доган и Тефик от посолството, има и още видео и аудио касети, на които са записвани разпитите на Тефик. Кой ви разпореди да направите тези записи на разпитите и да се види името и лицето на агента?

С голямо съжаление мога да кажа, че направихме голяма грешка, но не очаквахме такова развитие на нещата, когато взехме материалите с „оня списък", не записахме разговора и може би след това трябваше да го запишем на видеокасета, но по разпореждане на тогавашния главен секретар Богомил Бонев отидохме в един апартамент на МВР и по мое настояване сътрудникът дойде и бяха записани аудио касетите с пълно възпроизвеждане на нещата. Документите бяха доста и той беше изпуснал някои от тях и това послужи после като обвинение към нас, че човекът не беше казал истината. Това го отдавам, беше минало доста време, човекът се вълнуваше.

Богомил Бонев ли ви уволни?

Уволни ме министърът Соколов, но втория път, когато ме уволниха, беше Богомил Бонев, той беше вече министър. Аз служих тогава в инспектората в министерството и той беше подпитал началника ми „Абе, този Иван Терзийски още ли служи в инспектората?", той отговорил, че да, аз по това време бях в командировка в Димитровград и знаех, че на другия ден ще бъда уволнен. Той така и разпоредил, с пристигането си в министерството, началникът ме извика и аз знаех какво.

На 3 юли 1992 година, пет месеца след посещението в турското посолство на Доган и Тефик, два месеца и половина след образуване на следственото дело по случая, Тефик е разпитан като свидетел. С негово съгласие разпитът е осъществен в условията на видео и аудио запис. Това е станало в оперативна квартира на МВР, в апартамент на столичната улица "Московска". Това е автентичният разказ на Мехмед Тефик с всички подробности за това какво точно се е случило.

Мирослав Ангелов Хаджиев (Мехмед Ахмед Тефик). В момента работя в Движение за права и свободи, домакин съм на движението. Член на централния съвет.

Откога познавате и в какви отношения се намирате с Ахмед Доган?

За Ахмед Доган бях чувал през 1989 година. И име на казуса, свързан с него, това беше общата борба против тоталитарния за смяна на имената. Чух за т.нар. учредяване на Движение за права и свободи в град Варна. С лицето Хасан Бялков, който е дисидент, в момента е в САЩ, с него се запознахме в София, в първата половина на януари.

С кого имате предвид?

С Доган.

Вие заедно с Бялков?

Да. Направи ми впечатление, че Ахмед Доган е сериозен човек и може да се разчита на него в борбата за връщане на турските имена, както и за правата на турското население в България. Започнахме да учредяваме ДПС по места. Аз започнах с Хасан Бялков и привлякохме и други активисти, започнах да се занимавам с движение в Старозагорски окръг. През това време аз няколкократно бях идвал в София. За 90-та година говорим. Исках малко да се върнем към края на ноември 89-та година. Хасан Бялков ме заведе в турското посолство и там ме запозна с лицето Атъф Шекерджиоглу. С този господин това ми беше първото запознаване. Впоследствие разбрах, че завежда културната дейност, културен аташе. Хасан Бялков, представяйки ме на него, каза: Този човек се казва Тефик и може да разчитате за всичко на него.

Как трябва да се разбира това?

Това трябва да се разбира, че аз не знаех до този момент, че на Хасан Бялков му предстои заминаване в чужбина и той фактически ме представи там, аз да го представлявам в посолството.

Да разбирам, че той е имал определени задължения и функции, които предава на вас, или нещо друго?

Той е ходил в посолството, ми каза, а какво е вършил нищо не ми е казвал преди. От негово име да се явявам и постепенно, ако спечеля доверието вече, да работя към посолството. Аз много трудно спечелих доверието на турците. Отначало ми нямаха доверие, след като наполовина учредихме движението в Казанлъшкия регион, Доган ми каза, че е време вече да идвам при него в София. Дойдох, от април фактически на 90-та година бях вече тук. Като длъжност Доган ми каза, че поемам тази дейност, домакинската. Отначало всички бяхме на квартирата, която се намираше на квартал „Иван Вазов". Без Доган, той после дойде. Ул. "Петър Топалов Шмид" 50, ап. 55. този апартамент беше на Хари Бодиоглу. Отношенията на Допган се задълбочиха в този момент, в който той ми каза, че трябва да отида в посолството в град Бургас.

В Бургас няма посолство, а консулство.

Консулството. Между, може би, март или февруари беше, той ми спомена, един голям списък направихме с него с исканията, които трябваше да искам от посолството, материални искания. Той ми диктува, аз писах. Това бяха всичките материални искания, като се започне от техника за оборудване на ДПС и се стигне до автомобили, микробуси. Едно пълно оборудване на организация. Тогава аз му казах, че в Бургас няма да отида, че аз съм свързан с посолството в София. На следващия ден, след този разговор представих този списък на Атъф Шекерджиоглу.

Как реагира той?

На него му казах, че Ахмед Доган ме е пратил в Бургас с този списък и аз съм отказал, че познавам вас и него и затова с вас да споделя това, което написахме заедно с него като искания. Реакцията на Шекерджиоглу беше: „Ами, като те праща Доган в Бургас, отиди там, обаче да знаете, че всичко минава през нас". Това вече обяснява факта, че аз в Бургас нямам работа, а имам работа с тях, с които съм започнал. Той взе списъка, като каза, че ще говори с посланика и ще даде отговор в най-кратък срок. След това запознах г-н Доган с разговора, който проведохме с Атъф и Доган одобри това. Нещата си вървяха оттогава, докато дойде времето да получим първите помощи. Първите помощи дойдоха в края на май. Това беше канцеларска техника. Тези неща ги получавахме на няколко етапа. Първата пратка беше в края на май.

Какъв беше механизмът на получаването - с камиони, с ТИР?

Пратките се изпращаха от западна Германия. Идваха на аерогарата. През това време аз съм ходил редовно в посолството. Така, питайки за материали, които ми ги искат те, всички съм ги носил.

Какви материали ви искаха те?

Атъф искаше материали, касаещи организацията по места - като членска маса, лидерите по места. Аз от своя страна проявявах и аз инициатива да нося в посолството материали като декларации, изказвания, разговорите, които се провеждаха в централния съвет, какво е мнението ми към отделните лидери и ръководители.

Какви бяха отношенията ви с г-н Атъф Шекерджиоглу?

Бяха приятелски.

Приятелски или агентурно-оперативни отношения?

И двете неща.

Като казвате и двете, спази ли се определената процедура във връзка с това?

Да, всичко си вървеше както трябва.

Как точно беше осъществена вашата вербовка с г-н Атъф?

Ами, нали, носейки материали, носейки това онова, край, вече работата си тръгва.

Имаше ли момент, може да не ми отговорите, да подпишете документ, в който ви задължават да имате определени отношения?

Документи съм подписвал, когато съм получавал пари.

В смисъл, разписки?

Да, за организацията, които аз след това давах на Доган.

Какви обяснения получавахте, когато ви се предоставят тези суми? Какво ви се казваше, кой ви ги дава, защо, как?

Първо дойде техниката, после започнаха да дават и пари.

Това е все в смисъла, който говорите - във вашите искания?

Да.

Че, за да може да функционира организацията, се нуждае от помощ?

Е, нуждае се от пари да върви. Няколкократно съм получавал суми. Точно не мога да спомня колко е сумата, според мен е между 100-120 хил. лева да съм получил.

При какви обстоятелства през февруари 1982 г. сте посетил турското посолство в София, заедно с г-н Ахмед Доган?

На 3 февруари г-н Доган ме извика при него и ми каза: „Предай на нашите хора, посолството, в удобен ден, в най-кратко време да ме приемат". Също ми каза, че се касае за нещо много важно. Аз още същия ден посетих г-н Атъф Шекерджиоглу и му казах това. Той се качи за момент, просто изчезна, не знам къде отиде, и ми каза, че трябва да дойдем на 4-ти в удобен за нас час. Предадох това нещо на г-н Доган - той да изясни часа. Беше фиксиран час 13:30. Аз отидох с моето дипломатическо куфарче у тях.

В дома на г-н Доган, къде?

В този новия, т.нар. офис в „Красно село" и слагайки документите, давайки ми документите на мен, той ми каза, че това са много важни документи, които аз сложих в моя дипломатически шифрован куфар. В 13:10 часа звъннах на Атъф Шекерджиоглу от дома на Доган, че всичко е ОК. През това време дойде черната служебна „Волга" на г-н Доган и неговата лична охрана.

Кой ви возеше?

Момчето се казва Бойчо, той е служебен шофьор на г-н Доган, изпратен към Народното събрание. Той ме чакаше долу, аз слизайки долу, виждам „Волга"-та, виждам и охраната, и с охраната Ерол Челеби. В 13:30 бяхме в посолството. Всичко беше, както трябваше да бъде, от посрещането до сядането в стаята. Бяхме посрещнати от Атъф Шекерджиоглу в самото фоайе.

Във фоайето на посолството?

Да, бяхме въведени в техен приземен етаж се води, където има една приемна. Там водихме разговорите с Атъф, аз там съм бил. Това е на една дълга маса, с наредени столове, има един кът с фотьойли и табуретки. Направо влизайки, по стъпала се слиза. Това е т. нар. Тъмна стая, няма прозорци. След това се появиха господата, ние седнахме на фотьойлите. При сядането си дойдоха и г-н Сюбхан Еркула и Кеашик Бей.

Какви са тези господа?

Кеашик Бей е заместник-посланик, фактически той е вторият човек след посланика, а Сюбхан Еркула е третият човек. В течение на работата, която имах с Атъф Шекерджиоглу, съм се запознал и с тях. Той ми ги е представил.

А по какви въпроси сте разговарял с тях?

Пак, по каквито въпроси с Атъф, по такива и с тях, конкретно. Те за малко така идват, ние с Атъф си говорим примерно как си, прегърнем се, две-три приказки, как вървят нещата, по едно кафе ще изпием.

Исканията, които има към вас, ви ги поставя Атъф?

Да, те - не. В съседство с тази стая има малка метална врата с малък коридор, която води към друга метална врата. Те предложиха да минем в т.нар. стая бункер. Това означава, че се озовахме в една стая, която се отваря херметически, в която има една дълга маса и столове. Ние седнахме и започна един разговор от общ характер. Разговорът го водеше Кеашик Бей - за обстановката в страната, как са в Министерския съвет, как е президента. Този разговор се водеше между Кеашик Бей и Доган, като от време на време се намесваше и Сюбхан. Между другото Атъф Шекерджиоглу каза, че може да дойде и посланикът, макар че е много болен. Водейки разговора между двамата, влезе и посланикът Ялчен Орал. Разговорът се пое между него и Доган. Пак беше преповтаряне на нещата.

Познават ли се посланикът и г-н Доган?

Е, разбира се, той колко пъти е ходил в посолството. Дойде моментът, в който г-н Доган се обърна към мен и каза да извадя нещата, които ми беше дал у тях. Аз му ги дадох. Преди това Сюбхан Еркула го повикаха, че трябва спешно да излезе, той излезе. Г-н Доган започна да отваря документите, да дава обяснения, каза, че са важни документи. Каза, че едните са на хората, които работят в БоДеКа, посочваше имена на посланика. Казваше, че тези документи са му дадени от Живко Попов.

Какви обяснения даде той за Живко Попов?

Обясненията бяха, че Живко Попов работи за държавния апарат. Вторият вид документи, който разгърна г-н Доган, бяха на български разузнавачи, които работят в целия свят. Разгръщайки ги, спря се на Анкара, посочи имена, които не помня. Каза, че това нещо му е дадено от Стоян Ганев. След това тези документи бяха дадени на Атъф Шекерджиоглу, който каза, че има горе човек, който ще ги преснеме на ксерокс. Посланикът му каза той лично да го направи. По време на преснимането започнаха да се водят политически разговори. След това Атъф Шекерджиоглу дойде, даде материалите на г-н Доган, който ми ги даде на мен да ги заключа в куфарчето. След това излязохме от посолството.

Какъв брой документи предадохте в посолството и как бяха оформени?

Документи на БоДеКа и на задгранични представителства бяха предадени, а други не си спомням.

Кое наричате списък на български разузнавачи, работещи към посолствата на България в чужбина?

Разгръщайки документите на задграничните посолства, г-н Доган каза, че тези хора работят в разузнаването.

Какво отношение изразиха присъстващите към документите, които предадохте?

Благодариха за материалите, предадени на тях. Коментар нямаше.

Знаехте ли какво имате в куфарчето?

Не.

Кога разбрахте какво носите?

Когато г-н Доган започна да говори.

Направи коментар?

Да.

Когато разбрахте, че това е списък на разузнавачи, как се почувствахте? Знаете, че за такова нещо носите наказателна отговорност.

Много неща излязоха на бял свят, в първия момент не повярвах на тези неща. Не повярвах, че Стоян Ганев може да даде на Доган тези материали.

Защо?

Може би искаше да се изфука пред посланика, че така и така - Стоян Ганев. Не отдадох голямо значение на нещата. Мисля, че това е компромат. Просто го познавам като човек, че големи приказки приказва всеки път.

Имаме данни, че и други въпроси са се обсъждали на тази среща.

На тази среща се обсъди и финансирането на ДПС от Турция. Посланикът отговори: „Ахмед бей, много добре знаеш какви са моите възможности и когато трябва, помагам. Разбери, че сега положението се усложни. Политическата ситуация в Съветския съюз се промени, Турция трябва да обръща внимание и на мюсюлманските съветски републики". Каза, че ще види за някаква помощ. По това се разбра, че посланикът е дал каквото е дал, но че не може вечно да дава. На това Ахмед бей реагира сконфузено.

Имаше ли връзка между предадените документи и искането за пари?

Не е така - аз ти давам нещо, ти ми дай нещо.

Защо отидохте в редакцията на вестник "Права и свободи"?

Защото Ахмед Доган каза да отидем там. Там се водеха общи разговори с цялото ръководство на ДПС. Куфарът с документите беше с мен. Дойде време да си ходим. Разделяйки се с Доган, аз му казах да вземе материалите. Той ми каза да ги държа в мен и като му потрябват, ще ми ги поиска. Отивайки в къщи, имах на разположение ксерокс, започнах да правя копия на документите.

Защо?

Защото счетох, че тези документи трябва да се предадат на НСС, ако евентуално са важни, да се вземе решение. В същата вечер предадох документите на Иван Терзийски. Отношенията ни с него са на чисто професионална база. Информацията, която трябваше да му се предаде, беше на базата на това каква е ролята и мястото на ДПС с България.

Става ясно, че вие сте агентът, който г-н Терзийски ръководи?

Направи ми впечатление, че ДПС - изказването на лидерите, отношението на лидерите към населението, връзките на отделни хора, които се поддържат с посолството, че това не е това движение, което си го представяше г-н Доган и останалите лидери около него, а това е нещо като една самостоятелна партия, която се стреми към точно определени цели, които не са насочени към дестабилизацията на България, а точно и конкретно тя работи за турците в България, не ги интересува нашите национални проблеми, икономика. Не е така, както го представят като интернационално движение, което защитава правата на българите и на турците. Идеята на ДПС не се осъществява, както е писана по устав, а като турците да се чувстват турци - те да управляват в местата, където има такова население. Нещата трябва да са на равноправна основа.

Приемате, че ДПС се насочва към националистическа дейност?

Да, ДПС се стреми към национализиране на това население, не с цел отделянето на България, приобщаване към Турция не може точно да се каже, обаче приблизително под турския модел да бъдат.

Очаквайте продължение