Светлин Наков и Христо Тенчев са основатели на първия Софтуерен университет в България. Наков е известен като лектор, софтуерен инженер, ръководител на софтуерни проекти, предприемач и вдъхновител на хиляди млади хора. Той е участвал като главна движеща сила в изграждането и развитието на най-големия обучителен център за софтуерни инженери в България - Софтуерната академия на Телерик. Светлин е носител на Наградата "Джон Атанасов" на Президента на България и има опит като хоноруван преподавател по компютърни науки в СУ "Св. Климент Охридски", НБУ и ТУ-София.Тенчев е изпълнителен директор и основател на XS Software - българска компания за разработка на онлайн игри. Тенчев основава компанията докато е още в училище и със собствени умения и средства развива екип от над 100 души, оперирайки в над 80 държави по света.
Софтуерният университет е възможност за качествено образование за софтуерни инженери с практическа насоченост, професия и работа в софтуерната индустрия, както и възможност за диплома за висше образование. За екипа на Софтуерния университет най-важен е практическият опит. Ето защо тяхната основна цел и мисия е да направят хората, които обучават, истински професионалисти в софтуерната индустрия и да се ангажират с намирането на работа по придобитата специалност "софтуерен инженер".
За възможностите, които дава практическото обучение, за идеите, които обединяват и за колективния успех като мерило за собствения ни успех, разказват Христо и Светлин в интервюто си за Дарик радио.
Споделете с ваши думи какво представлява Софтуерния университет ?
Светлин Наков: Място, където човек може да получи професията "софтуерен инженер" за малко повече от 1 година, да се реализира в една от най-търсените професии в света и да вземе диплома за висше образование, ако това представлява някаква ценност за него. Обучаваме хиляди млади хора на практиката на софтуерната разработка, това, което се търси в обявите за работа.
Какви са тези хора, какъв е интереса?
Христо Тенчев: Това са много различни хора - такива, които сега започват кариерния си път и те първа започват да се обучават, но има и хора, решили да обърнат внимание на тази сфера - софтуерното инженерство, и да се преквалифицират.
Следим възрастовата граница на хората, които се записват. Има хора около 20-те, около 40-те години. Това е по-техническа специалност, за това повече се записват мъже. Наблюдава се интерес от цялата страна. Поставили сме си цел да започнем да правим обучения и извън София, дори вече направихме такива в няколко града.
Как се справят хората, които се обучават? Питам ви, защото сякаш в България има доста таланти в сферата на технологиите.
Светлин: Вярно е това. Някой се справят много добре, други не успяват да завършат, защото все пак това е една сложна специалност. Горе-долу половината успяват да преминат приемния изпит, след това полагат усилия и ги вкарваме в процес, който ги ангажира постоянно. Всеки ден имат проекти, домашни, екипни работи. Така е подреден процеса, че следвайки го научават материята, а някои разбират, че тази професия не е за тях. Това е специфичен талант, трябва да имаш специфичен начин на мислене, да има тръпка към компютрите и не на всеки е приятно да стои 12 часа пред тях.
Как се запознахте вие ?
Христо: За Светльо едва ли има човек в софтуерната индустрия в България, който да не е чувал. Все пак е обучил хиляди хора през последните 10 години. Това, което ни обедини е желанието да го направим по още по-сериозен начин. Това е една стъпка в повече, от това, което имаме като възможност за обучение в момента. Аз самият съм учил в Техническия университет, София и знам, че може да се направи и по по-добър начин, като се работи за самите хора.
Има ли някаква ревност от академичните среди ?
Христо: Не бих казал, че има ревност.Ние дори трябва да си помагаме. Аз съм опитвал да работя чрез XS Software и с Технически университет и със Софийски университет, но някак не срещнах хора, на които им се искаше да го правят по този начин. За това решихме, че можем да го направим сами. Светльо и аз имаме своите планове за това, просто се събрахме и решихме, че можем да го направим по-добре.
XS Software е създаден от теб, още когато си бил ученик. На колко години беше ?
Христо: Бях в 12-ти клас. Моята страст към компютърните игри дойде след като се научих да програмирам. В 12-ти клас исках да направя една игра, която да играем в класа ми. В последствие като направих тази игра се оказа, че тя е първата подобна игра в България. Както започнахме да играем със съучениците от класа ми, след това се присъединиха още 100 човека, 1000, 5000 и така започна всичко. После се намериха доста по-адекватни хора, които да я програмират като истинска игра, с подходящи графика и дизайн. През 2014 година станаха 10 години, откакто това се случи.
Светльо, ако погледнеш назад, помниш ли първите хора, кото обучи ?
Светльо: Да, бях в 9 клас. Готвих съучениците си за олимпиади. Бях си купил дъска, защото нямахме. Събирахме се в апартамента ми 10 човека, аз се разхождах с дъската и фулмастрите. Тогава не бяха толкова напред технологиите, нямаше интернет, проектори. По-нататък, когато станах студент в първи курс, започнах да преподавам на второкурсниците, защото бях ходил на олимпиади и много добре си знаех материала. В един момент се оказа, че желанието ми да правя задълбочено, пректическо образование, в университетите не се приема добре. Там има установена система, която си функционира по определен начин. Така през 2004 година направихме първата академия за обучение на програмисти, от която излязоха около 400 души за три години.
Започвам с няколко блиц въпрос.
Най-ценният урок от родителите ви е...
Светльо: Научили са ме, че нещата стават с яко бачкане.
Христо: При мен е по-скоро да си преследваш това, което искаш да правиш или искаш да бъдеш. Да не го очакваш наготово или че някой ще го направи за теб. Така можеш да се събереш с хора, които мислят в твоята посока и да направите нещо заедно.
Ако имаше филм за мен, той щеше да се казва...
Светльо: "Вдъхновение".
Христо: "Умирай трудно".
Успехът за мен е...
Сввтльо: Успехът за мен е успехът на хората около мен, за който съм допринесъл и съм им създал среда да успяват. По никакъв начин не оценявам финансовия успех или имуществените привилегии. Това става индиректно, това се вижда в лицата на хора, които учиш и обучаваш.
Христо: За мен успеха е да си доволен от това, което си направил. Днес една колежка ми пусна статия от интервю с Лари Пейдж, CEO на Google - "Какъв е въпросът, които задава на компаниите, в които ще инвестира". Първият въпрос е продуктът/услугата на компанията ще се използва два-три пъти на ден или ще направи живота на хората по-добър.
Вярвам във...
Светльо: Вярвам в здравата работа.
Христо: Вярвам в предизвикания късмет.
Като малък исках да...
Светльо: Исках да стана учител, а после исках други неща, но така или иначе първото желание надделя.
Христо: Исках да съм учен и да направя лек за дълголетие или безсмъртие, за да може след това да имам време да си направя всичко друго, каквото искам.
Колко време ви остава до изпълването на 40 години ?
Христо: На мен 12 години.
Светльо: На мен 5-6 години.
Аудио запис на това интервю можете да чуете тук.
