Страхил Карапчански е заместник-кмет на град Русе и преподавател в Русенския университет. Още като студент трети курс започва работа в Областна администрация - Русе, където извървява цялата административна стълбица на развитие - от младши специалист, през младши експерт и старши експерт, до съветник на Областния управител. На 27 години е поканен да заеме длъжността Заместник-кмет на Община Русе, като му е поверен най-отговорният ресор - Управление на европейски проекти. Под негово ръководство, Община Русе в момента управлява проектен портфейл от близо 200 млн. лева, което надхвърля 10-кратно заварената ситуация през 2011 г. На своя пост, той успява да промени административната култура, посредством въвеждането на визионерски подход на дългосрочно стратегическо планиране на местните политики и регулярна отчетност.
За предизвикателствата в държавната администрация, за мотивацията да бъдеш част от обществената промяна, за детските мечти и удоволствието от преподаването, разказва Страхил Карапчански в интервюто си за Дарик радио.
Нямаше как да бъдете в студиото, за това правим интервюто с Вас по телефона. Най-вероятно работата в общината не спира. Къде Ви намираме?
Страхил Карапчански: В момента съм в кабинета си. Действително в края на годината ангажиментите са много. Работим по приключването на някои проекти и съжалявам, че не успях да бъда гост в студиото, но се надявам да имаме и друг повод.
Когато четях Вашата визитка се запитах от кога датира желанието или може би мечтата да се занимавате с държавна администрация ?
Страхил: Не бих опредил това като мечта, а по-скоро като едно благоприятно стечение на обстоятелствата. Изборът на специалността, която завърших, а именно Ервопеистика, беше продиктуван до голяма степен от афинитета ми към изучаването на чужди езици. Като ученик завърших Немска езикова гимназия в Бургас, а наред с това започнах и изучаването на английски език. В специалност Европеистика видях възможност да разгърна тази чуждоезикова подготовка. С течение на времето с предметите, които изучавах в университета, постепенно развих интерес към обществените науки, към публичния сектор. Като студент получих покана да работя в областната администрация, подпомагайки комуникацията с чуждестранни партньори. Може би тези първи контакти с администрацията продиктуваха и по-нататъшния ми интерес да се развивам в публичния сектор.
Има ли момент, в който сте съжалявал за този избор ?
Страхил: Не, със сигурност. Даже мога да кажа, че с течение на времето, новите предизвикателства, с които имах възможност да се сблъскам в администрацията, повлияха на мотивацията ми да бъда част от публичните процеси. За един млад човек е много зареждащо да бъде част от обществената промяна, част от реформите, от промените в неговия град и заобикалящата го среда.
Колко Ви остава до изпълването на формалната граница 40 ?
Страхил: Още около 9 години.
Не много млади хора виждат бъдещото си развитие в рамките на държавната администрация. Как изглежда отвътре реформата ?
Страхил: Констатацията Ви е абсолютно правилна. Това е и едно от най-големите предизвикателства, пред които съм изправен в настоящия момент, с оглед на позицията, която заемам. Убеден съм, че успеха на една администрация е следствие на компетенциите, квалификацията на служителите. Ресорът, за който отговарям в община Русе, Европейски проекти, е много динамичен, свързан с постоянни промени на нормативната база, изискванията към бенефициентите. По тази причина първата стъпка, която предприех, беше кадрова реформа. Към днешна дата средната възраст на екипа, който управлява проектите на община Русе е 33 години. Това само по себе си е един много рискован ход. Беше наистина трудно да сформирам един солиден екип, изграден от млади хора, които да се посветят на тази тема. Както и вие споменахте, клишето сред обществото е, че работата е скучна, бюрократизирана, не непременно за младите хора. Аз съм особено щастлив и признателен на колегите в целия кметски екип за това, че ни дадоха подкрепа да проведем тази кадрова реформа, да я доведем до успешен финал. Така успяхме да мотивираме млади хора, без съществен професионален опит да станат част от нашия екип, тук да придобият професионални компетенции, но и да помогнат за това, проектите на нашия град да се развиват в една положителна посока.
Как оценявате попадането си в обществото на "40 до 40", където има много млади предприемачи, но в същото време малко хора, които са част от държавната администрация ?
Страхил: За мен е особена привилегия да бъда част от това общество. Бих искал да поздравя Дарик радио за тази инициатива. Считам, че е много важно да бъдат разказани тези истории на успеха. Те са много вдъхновяващи и аз с особен интерес следя представянето на всеки един. Имам удоволствието да познавам част от останалите отличени в проекта. Бих се радвал, ако в бъдеще се постигне някакъв баланс между представителите на публичния и частния сектор в него. В действителност голяма част от моите връстници се насочват към предприемачество. Мисля, че в момента в България има една сравнително благоприятна среда за развитие на предприемачество, но за да бъде още по-конкурентноспособна съм на мнение, че и в публичния сектор трябва да има млади хора, с добро образование, квалификация, добри идеи и енергия да променят заобикалящата ни среда.
Ако намираме още хора като Вас, без съмнение те трябва да бъдат добавяни в обществото на "40 до 40". Следват 5 изречения, които ще Ви помоля да довършвате.
Най-ценният урок от родителите ми е...
Страхил: Сред ценните уроци от родителите си мога да открия това, че назависимо от трудностите, човек трябва да се държи достойно да не се изкушава от това да изпада в малодушие, съжаление. Мисля, че това е една много важна поука, един много ценен урок, който неизменно следвам.
Ако имаше филм за мен, той щеше да се казва...
Страхил: Отчитайки факта, че града в който живея в момента е разположен на една граница и ежедневно ми се налага да допринасям да преодоляване на физическите и менталните граници, може би подходящо заглавие би било "Отвъд границите".
Това е много хубаво заглавие и все пак на коя граница държите да не се преминава ?
Страхил: Мисля, че е особено важно човек да остане верен на своите принципи, на ценностите си, да бъде автентичен - това, което говори, да съответства на делата му.
Успехът е...
Страхил: На възрастта, на която съм, едно от качествата, което се опитвам да възпитавам у себе си, това е търпението. Убеден съм, че успехът е функция на търпението, на мъдростта, която човек изгражда с годините.
Вярвам във...
Страхил: Вярвам в силата на знанието и съм убеден в това, че усилията, които човек полага, рано или късно ще бъдат възнаградени.
Като малък исках да...
Страхил: В кръга на шегата като много малък исках да стана футболен коментатор, тъй като това беше едно голямо изкушение, свързано с афинитета ми към пътуванията. Бях си изградил представата, че футболните коментатори обикалят целия свят, запознават се с нови държави и култури. В последствие мечтата ми беше да стана учител и да се занимавам с преподавателска дейност, която и сбъднах.
Питат ли Ви често Вашите студенти за промяната на управлението, която сами сме си направили в нашата държава ?
Страхил: За мен е голямо удоволствие наред с ангажиментите, които имам в общината, да посещавам часовете в Русенския университет, в катедра Европеистика и международни отношения, където преподавам. Работата ми със студентите е много интересна и се опитвам да съчетая теоретичния материал със съвременни примери от практиката. С опита, които имам от администрацията, мога да им дам една много реалистична представа за теоретичните знания, които получават. Въпросите, които ми задават обикновено са свързани с практически казуси, други са провокативни. Винаги приветствам, когато студентите са активни, съпричастни, когато мислят. За мен е много важно с колегите да възпитаваме и личности качества, да създаваме ценности и по този начин да ги правим конкурентни участници на пазара на труда.
Аудио запис на това интервю, можете да чуете тук.
