Симеон Тодоров е учител по професия и един от създателите на pLOVEdiv - хибриден, мултидисциплинарен проект, работещ в различни насоки. Сред основните направления на проекта са: артистични намеси в градска среда и изложби, социални проекти, свързани с подрастващото поколение, сувенирите на бранда PLOVEDIV, сайта PLOVEDIV. Локацията Капана в Пловдив е център и база, където се развиват всички направления на проекта и концепцията PLOVEDIV.
Как да учим децата да търсят културата, защо трябва да обръщаме внимание на младежите, които са в медиите само като статистика и какво се случва в Пловдив, като бъдеща столица на културата през 2019 година, разказва Симеон Тодоров в интервюто си за Дарик радио.
Пловдивчанин сте, нали?
Симеон Тодоров: Да, разбира се.
Замислих се дали човек може да обича и да изгради една такава връзка с един град, без да бъде пловдивчанин.
Симеон: Защо да не може. Истината е, че идеята за логото на Пловдив, изписано с "Love" посредата дойде, когато живеех в Братислава. Беше от любов към града, който много ми липсваше и се случи покрай празника Св. Валентин. Словаците са католически настроени, ако мога така да кажа. Празнуват Св. Валентин, навсякъде се разхождаха много влюбени. Тогава ми липсваше да си бъда у дома. Замислих се колко ли е хубаво човек да е в Пловдив, да е влюбен и всичко да му се получава. Тогава се заиграх с думите. Когато се прибрах се, се видях с Милен Гелишев, който е софиянец, но живее в Пловдив. Той измисли всъщност как да изглежда логото. По негова идея е и инсталацията, която има града. От там нататък pLOVEdiv се превърна в мултидисциплинарен проект.
Кои дисциплини включва в себе си този проект ?
Симеон: Освен, че реализираме арт неща, различни изложби, подаваме ръка и на съвсем непознати артисти. Тази година сме имали представени трима или четирима в нашата галерия. Освен това имаме социални проекти. Миналата година покрай "Нощ на музеите и галериите", имахме проект "Мечка", който е вдъхновен от приказката за Мечката и лошата дума. Потърсихме известни личности, сред които Йордан Йовчев, Ани от Антибиотик. Те трябваше да разказват приказката за Мечката и лошата дума, като същевременно съпоставихме езика на децата. Беше странно, защото докато снимахме, имаше родители, които не очакваха, че техните деца използват точно тези думи. Беше важно за нас да обърнем внимание на младото поколение, защото по принцип всичко е само на хартия, а тези деца не са статистика.
Тази година пък реализирахме по време на "Нощ на музеите и галериите" един проект, който е свързан с правата на жените. Проектът се наричаше "Булки" и в него се включи Йоргос Пападопулос - фотограф, който живее в Пловдив. Снимахме жени, които по една или друга причина са се омъжили и след това развели или не, като всяка една от тях има тежка история. Имаше жена, на която и беше писнало и докато снимахме буквално си разкъса булчинската рокля, друга пък се осмели да разкаже историята на бъдещия й съпруг, който умира от свръх доза. Имаше много силни истории, а за да ги разкажеш си изискваше и много смелост. Надявам се по някакъв начин да сме повлияли на жените и на хората в България да бъдат добри хора.
Пловдив спечели надпреварата за Културна столица на Европа 2019, но има ли нещо, което му липсва, за да бъде център на културата.
Симеон: Като се шегуваме с приятели, казваме, че на Пловдив му липсва само море. В културно отношение не съм сигурен, може би трябва да работим за това младите хора да продължават да излизат и да търсят културата сами. Замислете се как в училището става търсенето на култура. Учителката с децата под строй, отиват на театър веднъж годишно максимум и с това приключва всичко. Не трябва нещата да стават така, не само в Пловдив, а и в България разбира се.
Не проявявам местен патриотизъм, но наистина не се сещам какво липсва на Пловдив. Това, което ми хареса по време на кандидатурата на Пловдив за Културна столица на Европа 2019година е, че хората не го правеха за пари. Всички хора, с които ние работихме от "Пловдив 2019", правеха всичко с изключително желание и това си личеше. Може би това е нещото, наклонило везните в полза на града.
Колко време ти остава до изпълването на 40 ?
Симеон: 10 години.
"40 до 40" е чисто формално ограничение. Означава ли за теб нещо възрастта 40 години ?
Симеон: Може би има някаква символика. Аз не съм религиозен. Надявам се да не трябват на България 40 години след падането на Берлинската стена, за да се оправи, защото може да не доживеем.
Следва един кратък блиц.
Най-ценният урок от родителите ми е...
Симеон: Хората могат да се обичат без да имат пари. Ние българите никога не сме имали пари, като че ли и това не ни е пречило. Напоследък забелязвам, че учим децата си не за знания, а за да могат след това да изкарват пари. За да се получава всичко, не са нужни винаги пари.
Ако имаше филм за мен, той щеше да се казва...
Симеон: "До света и обратно". Това е породено от факта, че съм живял в 6 държави. Когато съм бил дете, моите родители заминават за СССР тогава, живял съм в Тюмен. Имам бледи спомени за това. След това съм живял в САЩ, Англия, Словакия, където преподавах в гимназия и Белгия, където учих. Винаги обаче нещо ме теглеше насам. Знам, че тук има какво да се прави, че хората са добри, просто не знаят как да го показват. Надявам се заедно да се учим, пък и покрай "40 до 40", да показваме на хората, че има смисъл да остават тук.
Успехът за мен е...
Симеон: Никога не съм се стремял към успех. Правя нещата, защото са ми интересни. Например за проекта pLOVEdiv няма как да измериш колко е успешен. Ако кажем, че през галерията са минали 1000 души, това няма да е определящо. Успех ще е хората да ни харесват, да харесват това, което правим. Успехът не трябва да е цел, а някакъв бонус, да речем.
Вярвам във...
Симеон: Вярвам в добрите хора.
Добротата в човека изначална ли е или може да се възпита.
Симеон: Ще отговоря в контекста на това, че съм и преподавател. Децата изначално не са лоши. Дори всичките бели, които правят е не, защото са лоши, а защото не знаят, че не трябва да ги правят. Да вземем например расизма - той се учи. Не можеш да кажеш на едно дете да мрази друго дете.
Като малък исках да...
Симеон: Исках да стана пожарникар, но поради липса на висок ръст, нямаше как да стана. Аз съм 1, 71 м., а за да си пожарникар трябва малко повече, доколко знам.
Значи това си остана само детска мечта.
Симеон: Да, абсолютно.
Как реагираха близките ти, след попадането след "40 до 40"
Симеон: Никога не съм се борил да попадам в каквито и да е класации. Попадането ми в "40 до 40" е доказателство, че нещата тук се случват, че млад човек на 30 години е имало смисъл да остане в България. Ако исках да ми е лесно, нямаше да се прибирам от Америка. Иначе близките ми се зарадваха.
Целта на проекта е и да се създаде усещането у хората, които непрекъснато работят, че това, което правят е забелязано. И освен това, те са част от една общност, не са сами.
Симеон: Да, този проект е важен и заради връзките. Но не тези, с които да избуташ някой на някаква позиция, а връзки, с които да помогнем за развитието на България. След като излезе списъка с отличените в проекта, се оказа, че познавам част от тях. Това много ме зарадва, защото ние никога не сме правили нещо, за да попаднем в проекта. Пример ще дам с Александър Хаджиев, организатор на музикалния фестивал "180 градуса".
"40 до 40" е нещо много знаково и има смисъл от такива класации, за да виждат хората, че и тук се случват хубави неща.
Какво се случва в Пловдив ?
Симеон: Много неща, особено сега около Коледа. Благотворителни кампании, изложба ще има при нас на ул. "Кортевич", в нашата галерия. Надявам се и догодина да се случват много интересни неща. Миналата и тази година обърнахме внимание на децата и жените, а следващата се надявам да имаме социален проект за мъжкото здраве.
Имаме сайт, който е отдаден на културата в Пловдив, но обръщаме внимание и на младите хора, които никой не забелязва. Имаше едно дете - щангист, което дойде на снимки с едно чекмедже медали. Той присъства в медиите само като име и в каква категория се състезава. Друг пример - републиканските шампиони по спортни танци Петър Спасов и Екатерина Маркелова - те също присъстват в медиите само като имена и статистика. Защо не обръщаме внимание на тези деца, които прославят България?
Аудио запис от това интервю, можете да чуете тук.
