Радослав Георгиев е програмист и главен организатор на хакатон (тридневно състезание) за студенти "HackFMI"- състезание за създаване на уеб проекти. Той е преподавател-асистент във ФМИ, Софийски университет "Св. Климент Охридски" и лектор в поредицата "The IT Tour". Радослав Георгиев е основател на Hack Bulgaria - училище за хакери, което е фокусирано върху провеждането на практически курсове за програмисти. Пример за успеха на инициативите му са хората, които завършват курсовете на "Хак България" и принципа за "обърнатата класна стая", където главно място заемат упражненията, а лекциите са за домашно.
За развитието на IT индустрията в България, бъдещето на технологиите в световен мащаб, митовете за програмистите и за предприемаческия дух да променяме света около себе си, разказва Радослав в интервюто си за Дарик радио.
На колко години си ?
Радослав Георгиев: На 24 години, по последни данни.
Как стигна на тази възраст до създаването на училище за хакери ?
Радослав: Нека да започнем от това, че училището се казва Hack Bulgaria и се създаде през февруари тази година. Стигнахме до създаването му, защото имахме визия за процесите на образованието, които не се поместваха в стандартното обучение в държавните образователни институции - училища, университети. Направихме го, защото виждахме как нещата могат да се правят по-добре, как хората да бъдат по-ангажирани, да се чувастват добре от това, което правят, в случая - програмиране. Идеята е те да стават наистина добри програмисти, а не да се гони посредственото ниво, което наблюдаваме в последно време.
Хакер не е ли лоша дума ? Хакер не е ли човек, който разбива компютърни системи, рови в личните ти данни и разбира неща, които не трябва да знае?
Радослав: Това е популярното мнение за хакер. Има и лоши хакери от определна гледна точка. Но хакер е човек, който човърка в дадена система, за да види до къде може да стигне, как е направена, до какво може да се разгради, какво може да направи с нея. Според нашите схващания това е човек, който много дълбае в каквато и да е система, за да види какво може да извлече от нея.
Има мит, че българските програмисти са на световно ниво и са едни от най-търсените в света. Как мислиш ти?
Радослав: Митовете и легендите са хубаво нещо, що се касае до маркетинга, но това е и наистина. Програмистите у нас са едни от най-добрите в олимпиади и състезания, на които се представяме. От професионална гледна точка, нека погледнем повечето ИТ компании, които отварят офиси в България. Ако ги попитаме защо са тук, те ще отговорят не, че е заради евтина работна ръка, защото в сферата на програмирането тук заплатите са доста конкурентни, а ще кажат, че причината е качеството.
Тогава защо искаш да подобриш този тип образование? Явно е достатъчно добро.
Радослав: Образованието е достатъчно добро до определни бройки. Това, от което има нужда тази индустрия тук е още програмисти, защото компаниите искат да се разрастват. За тази цел има нужда от допълнително образование и допълнителни инициативи, които да ангажират младите хора. Нуждата от нашата дейност идва от нуждата от разрастване на тази ИТ индурстрия.
Има ли българска мечта в сферата на ИТ индустрията ? Сякаш това са Телерик - млади хора, които продават компанията си за милиони.
Радослав: Това със сигурност е вдъхновяваща история за много хора, защото компанията е основана от българи, макар че има и чуждестранни инвеститори. Това са хора, които са решили да създават софтуер и да го продават, а не да бъдат само една аутсорсинг компания. Това е и новата вълна на предприемачеството, където също има нужда от много добри технологични таланти. С тяхна помощ могат да се създават технологични продукти, които да са на световно ниво. Това е още една нужда, която набира все по-голяма скорост.
Какви са новите тенденции и модели, според които се обучават младите в училището за програмисти ?
Радослав: Тенденции и нови неща в програмирането винаги има, но те не са важните неща, които се учат. Ние учим основните неща. Когато разбереш фундамента, новите технологии са въпрос на една - две седмици, а не на няколко месеца. Това, с което се характеризира професията е, че човек трябва да е много гъвкав в работата. В момента, в който му кажат, че има нов проблем, той трябва да се ориентира бързо и да го реши. Много често забавянето за бизнеса означава загуби. За това за нас фундаментът е по-важен от новите неща.
Лесно ли е българските програмисти да имат собствен бизнес в България или по-често се среща да са наемници ?
Редоослав: Интересен въпрос. В момента повечето програмисти са наистина наемници, като тази дума не трябва да звучи лошо. През последните години обаче има една предприемаческа вълна, която цели създаване на собствен бизнес, ориентиран към продукти, които могат да стигнат световно ниво. Това, от което може би имаме нужда е изнасяне на по-голям пазар, защото България е 6-7 милиона човека, а никой инвеститор не би искал да известира в такъв пазар. Ние имаме технологичното знание, но ни трябва знанието за това как да разработваме продукти, как да го продадем на по-голям пазар.
Още един мит за програмистите и ИТ специалистите е, че живеят "в системата" и нямат толкова активен социален живот. Какво ще кажеш за себе си ?
Радослав: Имам абсолютно реален живот, както повечето програмисти. Мит е, че програмистите живеят фокусирани в компютъра. Но има и такива хора. Това са тези, чиито модели за подражание не са били реални хора, ако така мога да го кажа.
Смятам обаче, че ако нямаш реален живот, няма да си добър програмист. Двете неща са свързани и трябва да можеш да разпускаш, както се казва.
Как твоята професия, която може да те направи богат, успял, гениален изобретател и т.н., може да бъде полезна на нас хората ? Как можеш да промениш средата?
Радослав: От една страна моята работа е да обучавам програмисти. От друга страна професията на програмистите е толкова важна за всички хора в момента, защото почти всяко нещо, което пипнем има електроника в себе си. Тази електроника се "пише" и управлява от програмисти. За добро или лошо, бъдещето отива към по-голяма автоматизация. Много от нещата, които днес се вършат ръчно, в бъдеще ще се вършат от изкуствен интелект. Програмистите ще играят много голяма роля в това бъдеще. Друг е въпросът как обществото би понесло една пълна автоматизация на процесите.
Как би го понесло човечеството според теб ? От много години слушам например за края на печатната книга и как ще четем само на таблети. Всъщност книжарниците са пълни с книги и хората си купуват книги.
Радослав: Примерът с края на книгата е малко по-страшен. Но да вземем примера, който се дава за края на транспортната индустрия. Споделя се теорията, че няма да има повече шофьори, а в САЩ например това е индустрията с най-голям дял в заетостта. Тук по-скоро е важно не да мислим как да се борим с идващия изкуствен интелект, а как като хора да го използваме за наше предимство. С автоматизацията от друга страна ще имаме време да правим по-интересни и значими неща, за да развиваме човечеството напред.
Като познаваш процесите и новите технологии, кога според теб светът ще е различен ?
Радослав: Може би след десет години ще е много по-различен от това, което наблюдаваме в момента. Може би не навсякъде, а на местата, където ИТ индустрията е развита. Ще е по-различно от консуматорска гледна точка, от страна на заетостта и други сфери.
Имаме 5 блиц въпроса към всеки от "40 до 40".
Най-ценният урок от родителите ми е...
Радослав: Най - ценният урок може би е свързан с предприемаческото мислене. Ако искаш да правиш нещо, трябва да увеличаваш шансовете си то да се случи. Да поемеш нещата в свои ръце.
Ако имаше филм за мен, той щеше да се казва...
Радослав: Мислих по-този въпрос и заглавието, на което се спрях е "Лампа" - нещо философско с две значения.
Успехът е...
Радослав: Успехът е страничен ефект от това, което правим с Hack Bulgaria и Hack FMI. Той идва, защото правим нещо смислено, но успехът не е крайната цел на нещата.
Вярвам във...
Радослав: Вярвам в екипите, които са се заели да променят средата около нас. Тези, които вярват в това, което правят и действат в тази посока. В такива екипи има голяма енергия и сила. Това е и нещо, което аз търся.
Като малък исках да...
Радослав: Спомням си, че исках да стана шампион по компютърни игри. По това време играех много компютърни игри.
На колко години си бил тогава ?
Радослав: Бях в осми или девети клас. На по-малка възраст не си спомням какъв съм искал да бъда.
Как ти се струва проекта "40 до 40" ?
Радослав: Честно казано не бях запознат с проекта, докато не разбрах, че съм номиниран. След това видях останалите отличени от тази и миналата година и си казах "уау има толкова хора, за които не съм знаел, а ще е хубаво да се познаваме". Не само от бизнес гледна точка има успешни хора, но има и хора, които правят интересни неща в социалната сфера. Лично за мен е интересно каква е тяхната лична мотивация да правят всички тези полезни за обществото неща, да променят живота на хора.
Аудио запис на това интервю можете да чуете тук.
