Пламен Русев е предприемач, посланик и член на почетния борд на Webit Ambassadors, председател на Борда на е-Академия, вдъхновител и организатор на събитията Webit. Автор, лектор, консултант на теми като дигитален маркетинг и електронна търговия. Webit Congress e едно от най-големите глобални събития, а Webit България е специално създадено за нуждите на локалния пазар с цел да му помогне да се развие и да генерира предпоставки за бизнес и инвестиционни възможности. Тази събитийна бизнес платформа се развива от няколко години, стартира от България и само в едно от изданията си събира над 5000 инвеститора от над 45 държави.
Как да "построим" успеха, какво е постоянно да си извън зоната на комфорт и за уроците по достойнство и съпричастност, разказва Пламен Русев в интервюто си за Дарик радио.
Започвам с един традиционен въпрос. Колко ти остават до 40 години ?
Пламен Русев: Остава само 1 година. Май това е последния влак.
Има ли значение тази възраст ?
Пламен: Според мен всяка възраст е важна. Има значение ограничеността на ресурса време, има една стрелка време, която тиктака. Важно е от гледна точка на това колко мечти имаш, колко цели си си поставил да изпълниш. Целите се окрупняват с времето. Мисля, че от тази гледна точка времето има огромно значение - да даде един мащаб на целите, за да може да постигнеш онова, което си си поставил за основна цел. Да не се "луташ по уличките" достатъчно дълго време, а да търсиш пътя към крайната цел.
Нека направим едно сравнение - Пламен сега и преди 10 години. Голяма част от участниците в "40 до 40" са точно около 30 годинишни. Какво се случваше с теб на 29 години ?
Пламен: Общо взето правех много повече неща. В последните дни ми се падна късмет от Коледната баница да имам право да правя повече глупости през следващата година. Преди 10 години може би съм инвестирал повече енергия в по-малко значещи неща. Десет години по-късно с прекрасно семейство, прекрасна съпруга, две невероятни малки момчета, които осмислят ежедневието ти по един различен начин. Вече правя нещата и мисля по различен начин. Със сигурност не съм спрял да мечтая толкова, колкото съм мечтал преди 10 години. Всеки ден има нещо ново, което трябва да направя и това ме кара да се чувствам толкова млад.
Каква е историята на Webit ? Как започна всичко ?
Пламен: Преди повече от 8 години започна всичко. Тогава тъкмо се бях прибрал в България и започнахме да правим проучване за развитието на дигиталния бизнес в страната. Тогава се оказа, че както се избира кола, защото е зелена, така бизнеса избираше партньор - дигитална агенция. Така тръгнахме да мислим как да създадем институция, която да образова хората по тази тема в страната, направихме и академия. Така на шега започнахме да организираме голямо събитие, на което да поканим международни лектори. Тогава нямаше такова събитие, а е трудно да обясняваме на хората, "които се на виждали магаре, как изглежда то". Започнахме да обясняваме, да убеждаваме всички лектори, които дойдоха първата година. Те бяха известни лектори, решиха да дойдат, да "хвърлят заровете" и да пробват това предизвикателство. То взе, че се получи по един или друг начин. Беше целенасочено, а не случайно. Тогава търсих това, което търся и сега като ефект, а именно да създадем първо една информирана среда, в последствие да създадем възможности за младите хора да бъдат щастливи тук, със своите семейства и приятели. Да не им се налага да търсят успеха някъде другаде, защото успехът и щастието не винаги вървят ръка за ръка. Всъщност това е мотото на Webit, аз съм го повтарял неведнъж - създаване на възможности за всеки един, който е част от Webit по някакъв начин. Говорим за възможности за тази част на света. Сега, когато говорим за Webit, у хората изниква асоциация за всичко на изток от Германия и Австрия. Глобалното събитие в Истанбул вече има над 1500 посетители от Западна Европа и още около 300-400 от САЩ, но всичко, което е в Централна и Източна Европа, Азия и Африка, вече е в нашия интерес. За радост предизвикваме такъв интерес и у хората, които ни посещават.
Много сериозни постижения, плод на целенасочени усилия, на сериозна работа през последните години. Естествено това е довело до натрупването на опит, на мъдрост, на различен светоглед. От тази гледна точка изненада ли е попадането ти в обществото "40 до 40"?
Пламен: Според мен за всеки един, попаднал в "40 до 40" е приятна изненада, защото тази година има изключително силни номинации. Това са млади хора, които дават надежда да променят света около себе си по един хубав и интелигентен начин. Това, което правят голяма част от тях е достойно за уважение.
Имаме един блиц от изречения, които ще помоля да завършиш.
Най-ценният урок от родителите ми е...
Пламен: Родителите ти дават не само един урок. Мисля, че достойнството е част от етиката, концепт на просвещението и правото на всеки един да настоява за своята рационална личностна оценка. Този урок го получих от баща ми в дните на голямата промяна - демокрацията, която поради човешка глупост, липса на лидерство или користни цели, доведе родителите ни до едно състояние, което много добре знаем какво е. Някои изгубиха своето достойнство, други не. Тогава баща ми, който беше човек с някакво обществено положение се наложи да работи като огняр, като нощен пазач, но той никога не загуби достойнството си. Това е самооценката и оценката на другите за него. Когато има особено голяма разлика между тези двете, настъпват проблеми и промени както в личността, така и в хората около човека. Така, че това е урокът за достойнството - да избереш да бъдеш достоен мъж, да отстояваш своите ценности. Може би още един урок, този от майка ми - на съпричастност. Да бъдеш част от онова, което се случва около теб, да можеш да го усетиш, да можеш да подадеш ръка, когато трябва. Това са двата важно урока, но има още много.
Ако имаше филм за мен, той щеше да се казва...
Пламен: "Извън зоната на комфорта".
Това ли те характеризира?
Пламен: Абсолютно. Той е и част от всичко, което си говорихме до сега. Може би няма нищо от това, което съм правил, правя и ще правя, което да е част от зоната на комфорта. Ако една сутрин се събудя и се чувствам комфортно, значи нещо не е наред. Това правят и моите екипи, аз се обграждам с такива хора, които са готови да са извън зоната на комфорта. Всеки един от хората, с които работя, носи предприемаческото в себе си, иска да покори нещо ново, да открие нещо ново. Комфортът те затваря в усещането за самодостатъчност и като цяло за достатъчност, което може би от един момент нататък те прави дори щастлив, но тогава, когато си готов да преследваш мечтите си. Комфортът е първото нещо, от което човек трябва да избяга. Аз го направих преди много време, може би на 15 години открих какъв е живота извън комфорта.
Успехът е...
Пламен: Ако приемем, че успехът е един процес, то при мен това е процес на строителство на една сграда. В тази сграда тухлите са постоянство, знание, обучение, много човечност. Човечността е много важна за успеха, който те води нагоре и можеш да прескачаш, но после се връщаш надолу и срещаш всички онези, които си прескачал. Хората, които аз оценявам като успешни, са изключително човечни. Другите "тухли" на успеха са да търсиш новите предизвикателства, а хоросана е доверието. Нищо не може да бъде постигнато, без доверието, което хората имат по между си - екипът и партньорите, с които работиш. Аз измервам височината на тази сграда през няколко аршина, единия съм самият аз, другия e моето семейство, другия са приятелите и хората, с които имам постоянна комуникация. През тях аз измервам всъщност какво съм построил. Ако всички те се чувстват комфортно, всичко това, което правим ги удовлетворява, значи сме постигнали успех. Той обаче е категорично процес. "Успях" е чудесно нещо, но то е всъщност стъпката към следващия успех.
Да кажеш "успях" в някакъв смисъл е може би да влезеш в зоната на комфорта.
Пламен: Честно казано, дори се страхувам да кажа "успях". Не заради суеверие, а защото знам, че всяко следващо нещо идва. Ето например "успях с моето семейство" и в този случай успехът е на върха на моята шпага. Да създадеш семейство, среда, в която да отгледаш едни прекрасни деца - колко всъщност си успял. Да видим какво ще се случи утре, в други ден. Така, че това наистина е един безкраен процес.
Вярвам във...
Пламен: Вярвам в светлината. Това е, което ни помага по пътя на по-доброто аз.
Като малък исках да...
Пламен: Като малък исках да построя една сграда, овална и много светла, в която всички мои роднини да живеят щастливо и винаги да са здрави. Примерно баба ми да не я болят краката, тя беше възрастна и имаше проблеми с това. Тогава баба си отиде и аз разбрах, че това с овалната сграда няма да го бъде. После за съжаление и други обитатели от тази сграда изгубих във времето. Сега обаче пак искам да направя същото - "сграда", да го направя за моето семейство, за хората, на които държа. За това инвестирам в Webit и други проекти. Ако разбера, че нещо, което съм предприел, няма да доведе до нещо добро за близките ми хора, излизам от него.
Аудио запис от това интервю, можете да чуете тук.
