Петър Захаринов и Делян Спасов, основатели на Praktrik - студио за създаване на пъзелирани мебели. Всички мебели са вдъхновени от самозаключващи се механични пъзели. Тяхното производство не изисква високи технологии, могат да бъдат изработени от естествени, екологични и безвредни материали, те са сглобяеми и разглобяеми, могат да бъдат и забавление. Двамата иноватори бързо печелят симпатии и възхищение и започват да трупат награди за продуктов дизайн. Те имат много проекти, насочени към деца като: „Археологията зад кадър" - пътуваща изложба за деца, адаптирана за възрастни, „Оцвети ме" - интерактивна изложба на детска илюстрация.
За абсолютната и относителна стойност на успеха, за почти сбъднатите детски мечти и за приложението на пъзелираните мебели, разказват Петър и Делян в интервюто си за Дарик радио.
Как дойде идеята да започнете да правите нещо толкова вдъхновяващо ?
Петър Захаринов: Идеята дойде много спонтанно, когато видях един човек да си играе с играчка - вид пъзел. Започнах да мисля върху практични приложения на тази играчка. Докато търсих информация за това, попаднах на самозаключващите се пъзели и в тях видях още по-голям потенциал.
Правил ли е друг някой такъв вид мебели ?
Петър: Подобни има, но са единични случаи. Но като цяла серия и модел за правене на мебели - не. В България има поне още един човек, който се занимава с мебели-пъзели - Константин Ачков се казва.
Как започна вашата колаборация - покрай мебелите или се познавате от по-рано ?
Делян Спасов: Познаваме се от по-рано и се сработихме като екип, организирайки няколко събития преди това. Петър тогава беше все още DJ, т.е. по съвсем друг повод се познаваме, но разбрахме, че можем да работим заедно.
И така решихте да направите Praktrik. Кой измисли името, което е страхотно между другото ?
Петър: Аз измислих името. То е съчетание от две думи - практични и трик.
Търсят ли се такива мебели ? Кой ги търси ? Защото това ще са толкова нестандартни хора, колкото са нестандартни и самите мебели.
Петър: Нашата роля е малко или много да променяме средата около себе си и да налагаме подобни нови неща. До една степен ролята ни е да показваме, че нещата могат да се случват и по друг начин.
От вашия сайт прочетох, че тези мебели могат да се използват и в панелен блок в София. Това означава, че не е нужно човек да има авангардно жилище, за да си позволи такъв тип мебелировка, нали ?
Петър: Разбира се, че не е нужно човек да има авангардно жилище. Дори на сайта всъщност е показан моят апартамент, който е в панелен блок. Всичко се трансформира, сглобява, разглобява.
Делян: И променя функциите си. Например спалнята му се превръща в офис, където работим понякога.
А имаш ли някакви други мебели у вас, освен тези, които произвеждате ?
Петър: Вкъщи имам едно столче, което е правил дядо ми, а той е дърводелец.
Това означава, че този занаят е останал в семейството.
Петър: Да. Под някаква форма.
Имате задачата да довършите няколко изречения.
Най ценният урок от родителите ми е...
Делян: Най-ценният урок от родителите ми е да бъда честен, но да не се доверявам сляпо. Да бъда добър, но да не мразя лошите. Да бъда отговорен, но да не се ядосвам на безотговорните.
Доста философско казано. А при теб, Петър ?
Петър: Може би това да не бъда "скъп на триците и евтин на брашното". Да мога да отделям важните неща, върху които да се концентрирам, и с които да не правя компромиси, от не толкова важните.
Успяваш ли за сега ?
Петър: Мисля, че да.
Ако имаше филм за мен, той щеше да се казва...
Делян: "Бялата кула"
Защо ?
Делян: Защото започнах да пиша един сценарий за филм, който се казваше "Бялата кула" и в него единия образ беше моя, без да искам.
Каква е съдбата на този сценарий?
Делян: Недописан е. Реших да се занимавам с по-важните за момента неща, тъй като не знам дали някога изобщо ще снимам филм.
Никой не знае. Едва ли си си представял, че някога ще правиш пъзелирани мебели.
Петър: Моят филм ще е със заглавие на вече съществуващ филм - "Кацнал на едно дърво". В него героите изпадат в странна ситуация, в която трябва да проявят голяма изобретателност, за да излязат от нея. А на мен често ми се налага да правя това.
Да кажем, че ако "кацнете на едно дърво", веднага ще измислите какво да направите от клоните му например.
Делян: Само да не е от клона, на който седим.
Успехът е....
Делян: Успехът за мен е успех за всички.
Интересно. До сега не бях получавал този отговор, може би защото успехът винаги е схващан малко или много лично. А за неуспеха какво ще кажеш ?
Делян: Е той вече е личен.
Петър: За мен успехът като цяло е нещо относително. В крайна сметка са важни средствата, които са вложени, за да бъде постигнат един успех. Това дори понякога е по-важно. Образно казано "да преминаваш през трупове, за да постигнеш успех" - ето това не признавам. С други думи за мен е важно как се постига един успех.
В някакъв смисъл успехът е уравнение.
Петър: Да, с параметри и променливи. Не е важна само абсолютната стойност на успеха, но и относителната му стойност.
Как изглежда твоето лично уравнение на успеха ?
Петър: С математически формули или ?
Малко сложен е въпросът наистина. Но струват ли си усилията, които влагаш в постигането на успеха ?
Петър: Да, със сигурност си струва. Дори научаваш много неща. Най-малкото с това, което правим се опитваме да внушим на хората, че светът не е само това, което изглежда. Нашата мисия е може би като на илюзионистите - да показваме, че на пръв поглед невъзможни неща, с малко въображение, нестандартно мислене и крeативност, стават възможни.
Вярвам във...
Делян: Вярвам в себе си.Това е нещо като мисълта "мисля, следователно съществувам". Ние сме първото нещо, на което можем да се опрем. От там нататък има и други неща, на които да се опреш, но е важно да вярваме в себе си.
Тази вяра много хора я губят първа, като че ли.
Делян:Те губят всичко останало след това.
Петър: Аз не съм религиозен, но вярвам, че живота не е само това, което можем да пипнем и виждаме около себе си.
Като малък исках да...
Делян: Исках да плавам с ветроход и да яздя кон.
Случи ли се някое от тези неща ?
Делян: Плавам малко на една яхта, но пък няколко години помагах за отглеждането на коне. Така не само съм яздил, но съм гледал кон и съм създал връзка с него.
Петър: Когато бях малък, рисувах много и исках да стана художник. В последствие завърших художествена гимназия. Там установих, че ми се занимава и с други неща, за това после завърших архитектура. В крайна сметка до някъде съм постигнал това, което съм искал като малък.
Вие сте щастливи хора, след като сте си сбъднали детските мечти. За какво си мечтаете сега ?
Петър: Мечтаем си да бъдем все по-успешни и да запазим най-доброто в себе си.
Делян: Споделям това напълно.
Какво мислите за обществото "40 до 40" и това, че сте част от него ?
Петър: За нас е голям комплимент, че сме част от едно такова общество. Според мен има огромна нужда да се поощрява добрия пример. Надявам се, че и ние го заслужаваме.
Делян: Аз съм много ентусиазиран от създаването на едно такова общество, което до колко разбрах след представянето си продължава да действа по някакъв начин. Тези невероятни, предприемчиви и креативни хора могат да направят много неща заедно. Смятам, че наистина могат да се постигнат интересни резултати.
40 е формална граница. Колко ви остава до изпълването на 40 години ?
Делян: И на двамата пет години.
Значи ли нещо възрастта 40 ? Защо не 42 ?
Петър: Може би защото смятаме в десетична бройна система, а не в двоична. От друга страна смятам, че 40 са най-продуктивните години от страна на това, че човек все още има енергията и идеите да прави различни неща, а и вече има достатъчно опит, контакти и познания, за да ги прави най-добре. За това може би 40-те години са най-ефективната възраст за реализацията на идеи.
Делян: Аз смятам, че всяка възраст си има своята роля. Според мен до 30 години човек все още се изгражда, след 30 започва да действа, става от наблюдател - участник. След 40 години си заемаш мястото като създател и участник.
Аудио запис от това интервю, можете да слушате тук.
