Павел Атанасов и Димитър Драгнев са ентусиасти, които успяват да наложат ритъма и стила на суинга през последните години в България. През 2008 г. дуото създава The Smugglers Collective, а три години по-късно дават начало на своя клуб, в който съчетават всички елементи на винтидж културата и предлагат на своите гости незабравимо пътуване във времето, в което танци, музика и мода от минали епохи, преживяват своя ренесанс за една нощ. От няколко години участват в развитието на школи за суинг танци, правят пърформанси, с което се превръщат в един вид посланици на ретро културата у нас.
За чара на старите вещи, за романтизма на миналите години, за хобито, което се превръща в работа, разказват Павел и Димитър в интервюто си за Дарик радио.
През 2008 година създавате The Smugglers Collective. Нещо контрабандирате май ?
Димитър:Култура, музика, един различен начин на забавление.
Споделете няколко думи за винтидж културата - нещо старомодно, но модерно или ?
Павел: В никакъв случай не е нещо старомодно, като остаряло. Да кажем е нещо позабравено и ние се опитваме да провокираме интереса на хората към тези музикални стилове, начин на обличане и цялата тази култура, която в страшно популярна от години по света.
Вие сте част от нашата "колекция 40 до 40". Едни готини, смислени, модерни, ентусиазиращи, правещи различни неща, млади хора. На колко години сте ?
Павел: И двамата сме на 31 години.
Защо така ретрото ви тегли?
Димитър: Не, че ни тегли. Това е един музикален стил и начин на живот, който много ни харесва. Това, че е леко забравен дава голям романтизъм на цялото изживяване. Фактът, че напоследък това се възражда и има много фенове като нас, ни кара да продължаваме и още повече да навлизаме в материята.
Романтици сте и двамата, така ли?
Димитър: Да.
Това навярно се проявява не само в музиката, дрехите, а и в други неща. Споделете.
Димитър: Не знам как да се определи как се проявява нашия романтизъм. Той се проявява като чувство за живеене. Вкусът ни към старите неща често се обръща във вехтошарство. Има една особена връзка към позабравените, отминали епохи и предмети, едно свързване с тези неща, с които някак не искаме да се разделим. За това сме в едно постоянно търсене на нови и нови стари неща.
Как изглежда къщата ти, Митко ?
Димитър: Живея в двустаен апартамент, където си имам стара пишеща машина, стар телефон и телевизор. Гледам горе-долу да съчетавам модерното със старото.
А ти, Павел ?
Павел: Този романтизъм е подтикнат общо взето от едно търсене на известно качество на живот. Неща, които са се доказали през годините и са се правили преди 50 години са много по-качествени от произведените днес.
На какво радио слушаш Дарик ?
Павел: Дарик слушам в колата си, която е от този век (смее се). Може би всичко е едно усещане към нещата, оценяване на старите, ръчно изработени неща, тези, направени с вкус, с определен стил. Опитваме се да избягаме от това масово консуматорство, което обзема целия свят.
Мислите ли, че светът е бил по-добър и хората са се чувствали по-добре във времето, което пресъздавате с музика, облекло, култура като цяло ?
Димитър: По-скоро така ни се струва. Има ли са същите чисто човешки проблеми, които имаме сега. Но е имало една естетика в самия живот, един стремеж към по-добро. И сега има този стремеж, но днес всичко е много по-лесно, комуникацията е по-бърза. Преди да прочетеш книга, която са ти донесли от много далеч е било едно голямо преживяване, а сега тази книга може да я свалиш за броени секунди. Днес дори e-mail - и не получаваме от близките си хора. Самото очакване, и превръщането на нещо малко в голямо събитие, това е отличавало онази епоха от днес, когато всичко е много по-бързо и по-лесно.
Иначе не вярвам, че са имали по-малко проблеми и са били по-щастливи, защото само да си представим през колко войни са минали. Не съм сигурен обаче дали сега имаме по-качествен живот, от чисто човешка гледна точка.
Като ви слушам си представям, че средата, която създавате е много по-уютна и приятна и това може би кара хората да се присъединяват. Разкажете ми за школите по суинг танци - къде са, какви хора се включват.
Павел: Школите по суинг танци не са наши. Паралелно с нашата работа през годините, танцовите школи се развиха много бързо. С една от тях, която е в София, работим повече. Използваме нейни танцьори за нашите пърформанси и събития, помагаме си и се подкрепяме взаимно.
Павел: Ние поставихме много хубава платформа, върху която може да се гради. Ние не сме професионални танцьори, но се оказа, че има хора, които са фенове на този стил танци и така много бързо започнаха да изникват тези школи. Партитата, които ние организираме са една много добра платформа да дойдат и да покажат какво са научили.
Димитър: Общо взето с това, което правим и с интереса, който пораждаме в хората, провокираме инициативност в други хора, които се занимават с танци, да стартират и с школи по суинг танци. От това, което започнахме да правим, много хора започнаха да се интересуват, да се занимават със суинг културата - танци, музика, събития. Създаде се един кръг от съмишленици, хора, които организират събития, които правят дрехи и аксесоари и т.н.
Изненадахте ли се, че сте станали част от "40 до 40" ?
Павел: Да, много. Дори не сме предполагали, че сме номинирани, а какво остава да допуснем, че ще сме сред финалните 40. Даже приятели ми пратиха линк с новината и ни поздравяваха.
Димитър: Аз си пиех кафето и не успях да разбера какво става в първия момент, но след това осъзнах и бях доста радостен.
Защо беше радостен ?
Димитър: Защото е един вид признание за работата ни до момента. И макар, че са минали не много години, вече има хора, които са ни оценили труда ни.
Павел: В началото започнахме с организирането на партита с такава музика, като странична дейност. Целта ни обаче беше това да се превърне в работа. Така започнахме да се занимаваме професионално с това.
С какво сте се занимавали преди това ?
Димитър: Аз съм завършил Кино и фотография, но съм работил в офис преди това. И така докато един ден, не реших да се отдам изцяло на The Smugglers Collective.
Павел: Аз съм завършил специалност Медии и комуникация. Работил съм по тази специалност в сферата на музиката, което ми помогна доста след това. Работих в една музикална компания, след това се занимавах с организирането на концерти. В един момент събрахме достатъчно ноу хау и това ни позволи да се захванем само с The Smugglers Collective. През последните две години подготвяхме нов проект, който финализирахме това лято - отворихме си заведение. То допълва палитрата от наши занимания. Общо взето затворихме кръга.
Мислите ли, че сега след "40 до 40" ще имате повече последователи ?
Димитър: Да, надяваме се. Ако не стане това, със сигурност ще се запознаем с останалите отличени в проекта, които ми се сториха доста интересни хора, които са извън обсега на нашата среда и познанства.
Имаме 5 блиц въпроса. Най-ценният урок от родителите ми е...
Димитър: Постоянството.
Павел: Да преследваш нещата, които искаш.
Ако имаше филм за мен, той щеше да се казва...
Павел: "Продължавам напред".
Димитър: "Кръстникът".
Може да ги обединим с "Кръстникът продължава напред". Успехът е...
Павел: Успехът е да правиш това, което искаш, без да ти се налага да мислиш за финансовата част от нещата.
Димитър: Ще добавя - едно вътрешно спокойствие от ежедневието, което имаш.
Вярвам във...
Павел: В себе си и близките около мен.
Димитър: Същото.
Като малък исках да...
Димитър: Исках да се занимавам с кино, театър.
Павел: Исках да порасна. Беше ми интересно какво ще се случи.
Има ли нещо на хоризонта пред вас, което да ви "гъделичка радостно" ?
Димитър: И на двамата ни се случи нещо прекрасно в личен план. Родиха ни се дечица съвсем скоро.
Павел: Общо взето това, което очаквахме ни се случи през 2014 година, а сега предстои в бъдещето с нашите половинки и с децата ни.
Аудио запис от това интервю, можете да чуете тук.
