Мартин Ангелов е новатор по дух, любител на провокацията и нестандартното. Мартин е от хората, които не чакат нещата да се случат, а сам ги предизвиква. Запален от идеята за оптимизиране на градската среда, преди няколко години се заема с амбициозния проект „Колелиния"- въжена линия над земята, по която се придвижват велосипедисти. Преди няколко месеца предизвиква голям интерес с новото си изобретение Half bike или т.нар. полуколело. То е интересно, функционално творение за градско придвижване, което разчупва стереотипа за познатия ни велосипед. Предоставя коренно различно преживяване в сравнение с колелото, сгъваемо е и лесно може да се превози в градски транспорт или асансьор, да се паркира в офиса или дома.
За щастието да виждаш резултата от усилията си, как над 100 велосипеда Halfbike се пръснаха из целия свят и за предизвикателството да показваш на хората друга гледна точка, разказва Мартин Ангелов в интервюто си за Дарик радио.
Какво е колелиния ?
Мартин Ангелов: Колелиния се превърна в нещо, което обединява много проекти. То започна с една концепция за въжени велоалеи. С един приятел Михаил Кленов, доста активно разработвахме тези системи. достигнахме до някакво ниво и проекта, с който в момента се занимаваме е съвсем различен от това нещо. Това е колелото halfbike, което изцяло ни еграбнало вниманието. Това е продукт, който се опитваме да развиваме. Той е наша разработка и няма такъв аналог никъде другаде.
Какво представлява ?
Мартин: Това е компактно колело, което може да се кара в изправено положение. Това е нещо средно между каране на колело и джогинг. Доста по-различно е от нормалното каране на колело. Завива, чрез накланяне на тялото, т.е. няма стандартното кормило. Самото колело е сгъваемо и това го прави удобно, ако трябва да го вкараш в метрото или в багажника.
Опитваме се да представим този продукт на света по някакъв начин. Направихме една кампания в Kickstarter, която изненадващо за нас беше доста успешна.
Значи света реагира ?
Мартин: Доста отзиви имаше. Беше успешно финансирането и направихме първата партида. Да организираме производство на продукт, който реално не е нещо елементарно, се оказа доста голямо приключение.
Искаш да кажеш, че вече има хора, които в градска среда карат halfbike.
Мартин: Да, след кампанията около 100 колела са разпръснати по целия свят. Много е приятно усещането, че много различни хора като култура и манталитет, се докосват до нещо, в което си вложил много труд.
Ти използваш ли halfbike ?
Мартин: Да, използвам го. Всъщност в момента сезона не е много вело ориентиран и въпреки, че в София няма кой знае какви условия, го ползвам.
Едва ли ти и твоят партньор сте си представяли, че точно това което правите, ще те доведе до обществото "40 до 40". Как прие номинацията ?
Мартин: Аз наистина се изненадах доста и не знам кой ме е номинирал. По принцип аз съм архитект, занимавам се с архитектура, но много обичам да майсторя разни неща. Това да откривам нови посоки много ме мотивира. Дали ще се занимавам с колела или нещо друго, ако има нещо креативно, което създаваш и виждаш резултата от усилията си, това е пълно щастие. Още повече, че това което правиш, става все по-добро, усъвършенстваш го. Единственият мерител е това да видиш реакцията на хората, да им покажеш някаква друга гледна точка, а това за мен е много важно. В днешно време сме свикнали да вървим по релси и e доста приятно някой да те изкара извън релсите.
Колко ти остава до изпълването на 40 ?
Мартин: Девет години.
За теб тази възраст има ли някакво значение ?
Мартин: Когато станах на 30 години имаше един особен момент, може би чисто психологически. Аз обаче не се възприемам на сериозно, на пораснал. Част от моята същност е да не приемам на сериозно нещата. Така, че всичко е относително. Може би 40 години ще са ми една по-стряскаща граница.
Човек с твоите креативни идеи сигурно ще направи тези 9 години доста продуктивни. На 40 години може да нямаш вече нужда от платформи като Kick starter например.
Мартин: Когато човек стартира нещо, винаги е нужно да го бута много в началото. Много е важно то да се надгражда постоянно. Всичко е като игра, минаваш на следващо ниво, където има нови възможности.
Ще продължим с 5 блиц въпроса:
Най-ценният урок от родителите ми е...
Мартин: Може би, че ме научиха да правя това, което обичам, да се радвам на всяко нещо, което правя. Баща ми е бил дълги години национален треньор по гребане и някакси ме е възпитал в този спортен дух.
Умееш ли да губиш ?
Мартин: Аз съм до голяма степен състезателен тип. Ако не успея в нещо, това ми дава по-скоро допълнителни сили. Нaпример критиките по-скоро ме стимулират да продължа. Това важи и за момента, в който започнеш да правиш нещо - много е важно да имаш обективна гледна точка отстрани.
Ако имаше филм за мен, той щеше да се казва...
Мартин: Моиже би "Море, гора и молив". Морето и гората са много първични неща, които те зареждат. Моливът може би е начина човек да предава идеите си на най-аналоговия носител.
Успехът за мен е...
Мартин: Да се занимавам с неща, които ми носят 100% удоволствие и да усещам, че надграждам нещо. Аз не си поставям някакви свръх очаквания, които да изпълнявам. Просто възможността да правиш това, което искаш е най-големия лукс в днешно време. Животът е много кратък, за да изживяваш един и същи ден много пъти. Успехът е и да вървиш по неотъпкани пътеки, да откриваш нещо ново, което постоянно те изненадва.
Вярвам във...
Мартин: Вярвам в по-простичките неща, в основните човешки ценности. Имам чувството, че хората прекалено много са се отдалечили от корените си и вярвам, че в някакъв момент ще започнат да осъзнават това. По принцип това, от което се нуждае човек не e чак толкова сложнo като потребност, просто има прекалено много шум около всичко, което ни заобикаля. Ако успеем да се отървем от този шум, мисля, че всеки ще си намери мястото.
Като малък исках да...
Мартин: Като малък исках да стана архитект и станах. Може би тази професия ме е впечатлявала. Като малък обичах да си майсторя някакви неща. Може би това е някаква част от причината да намирам решения на простия проблем и това да ми носи удоволствие.
Аудио запис на това интервю, можете да чуете тук.
