Христо Колев-Christobel е учен, концептуален артист, комуникатор. По образование е химик, но в лабораторията, на сцената или в изкуството, той не се ограничава с нея, а намесва и физика и биология. Той е популярен комуникатор на науката с множество шоу програми, изнесени по радио, телевизия и на сцена. Работата му в научен институт на CNRS-Франция му носи патент в областта на органичните полупроводници. Негови инсталации и дизайнерски решения са показвани в рамките на фестивала "Водната кула", изложба "На светло", в "Биенале на българския дизайн" и по време на "Софийски архитектурен салон".
Как да комуникираме науката, чрез изкуство, що е то "Инфрачервена Мона", как да използваме топлината от китката си, за да заредим батерия и можем ли да предположим как ще изглежда света след 10 години, разказва Христо Колев в интервюто си за Дарик радио.
На колко години си ?
Христо Колев: На 27 години съм.
Разкажи ни за себе си.
Христо: Може би трябва да започна с това, че аз съм докторант в Софийски университет "Св. Климент Охридски", катедра Аналитична химия. От малък знам, че това е призванието ми - да бъда химик, да бъда учен. За съжаление много хора, че съвременната наука не позволява този лукс, човек да бъде само химик, само физик или само биолог. Съвременният учен трябва да е и химик, и физик и инженер. Аз показвам това с моята работа, в моите химични експерименти, има достатъчно много физика, биология и инженерство. Последното, защото голяма част от експерименталните остановки, които трябва да правя и те трябва да работят за експеримента, са също мое творение.
Мисля, че във времето, в което живеем, учените трябва да разберат, че науката не може да е скрита в академиите, в университетите. За нея трябва да се говори, тя трябва да се представя атрактивно. Разкажи ни малко за комуникацията на науката.
Христо: Аз използвам моята работа като вдъхновение, което ме кара да се събуждам всеки ден и да ходя в лабораторията. Но, когато става дума за обществото и за общественото мнение за науката и учените, това е момента, в който мога да се демотивирам. Знаете, че отношението към учените и науката, особено в България, не е сериозно.
Защо не е сериозно ? Защото няма пари ?
Христо: Защото може би не сме възпитани да ценим първоизточника на нещата, с които боравим. Не сме възпитани да ценим откъде идват лекарствата. Докато например Америка и Русия инвестират страшно много в науката, защото искат да са първи. Те много добре знаят, че когато науката ти е първа, когато първи си стъпил на Луната, всъщност показваш кой може повече. Всъщност стъпването на Луната е било едно състезание, кой може повече.
Да, и не само. Те инвестират в наука, за да могат по-лесно да преодолеят дори кризи. Христо:Може би, защото в момента сме далече от война, по някакъв начин е избутана в страни. Не дай си Боже, ако настъпи такъв момент, ще видим, че науката ще просперира. Историята го е доказала, колкото и лошо да звучи. Пример - днес ние летим с реактивни самолети, а реактивния самолет е изобретение на германците, по време на Втората световна война.
Връщам се към теб. Само на 27 години, такава страст към науката, работиш не само в България?
Христо: Да, работил съм във френски институт и това е една от причините аз да имам патент. За да има един човек патент е нужно да има институция, която да стои зад гърба му. Тук в България, такова нещо не може да се случи. Независимо какво правя и колко е ценно това, което правя.
Какво правиш в момента ?
Христо: В момента работя по няколко неща, които са на границата между наука и изкуство. Едното е устройство, което ще бъде достатъчно красиво като дизайн и ще се носи като часовник на китката. То ще разполага с устройство и батерия, ще събира топлина от китката, по този начин ще зарежда батерията, а след това с батерията можете да си заредите телефон. Откъде идва тази топлина - от храната, която консумирате. Ако консумирате месо, енергията у животните идва от растенията, с които се хранят. Растенията на свой ред взимат слънчевата енергия и я превръщат в химическа енергия. Т.е. топлината от китката идва от слънчевата светлина, но дори на тъмно.
А ако не се храниш ?
Христо: Няма значение. Човешката температура се поддържа в много тесни граници - 36.6 градуса, ако тя е по-ниска или по-висока, това е болестно състояние.
Аз постоянно си губя зарядни устройства, така че това устройство ще бъде чудесно за мен.
Христо: Да и така ще използвате енергията на тялото си, която така или иначе тялото хаби и излъчва в околната среда.
Може ли да станеш богат от едно такова нещо?
Христо: Не, не смятам. Не говоря само за границите на България, а за света като цяло. Тези, които стават богати, са тези, които управляват ресурсите. Това са хора от бизнес средите, а икономиката се опира на науката. Новите разработки и технологии са дело на науката, но малко пари стигат до нея самата. Основните пари са при хората, които управляват ресурсите.
Има ли още неща, които измисляш, които могат да променят всички нас ?
Христо: има друго нещо, което искам да направя за хората, което е част от световната geek култура - това са феновете на науката. Не мога да измисля дума на български, защото зубър не е хубава дума. На практика това се нарича тестов трансформатор. Има много хора, които като любители си ги правят вкъщи. Те правят много високо напрежение, от порядъка на половин, дори 1 млн. волта. Това високо напрежение всъщност създава светкавици, направени от човека. Това, което аз искам да направя е свързано с това, че тези мълнии са много горещи, те са йонизирана плазма, те издават звук. Както, когато видите естествена мълния, тя гърми. Ако аз успея да моделирам честотата, с която се възпроизвеждат тези искри, те ще могат да издават звук. Тогава аз ще мога да свиря музика, използвайки тази плазма, която ще хвърчи навсякъде във въздуха. Това е правено и не е някакво постижение, но в България няма тестов транформатор, който може да се изнесе на сцена и да бъде достатъчно силен, така че хората да го виждат, да го чуват и да се направи някакъв пърформанс. Искам аз да съм човека, който да го покаже. Вече имам уговорка с хора, които ще ми помогнат да го осъществя, защото аз мога да направя устройството, но тъй като не съм достатъчно пластичен, не е подходящо аз да съм на сцената.
Луд ли си или гениален ?
Христо: Ако питате различни хора, ще получите различен отговор. Но действително, по-често се случва хората да смятат, че съм луд, защото голяма част от нещата, които правя за демонстрация, за вдъхновение, аз ги правя със собствени пари. И никой нормален човек не може да си помисли, че аз няма да отида да си купя карта за фитнес, а ще си купя 10 - киловолтов неонов трансформатор.
Личен живот имаш ли?
Христо: Да, имам. За щастие не съм стигнал до нивото на Никола Тесла, който е смятал, че жените са нещо, което го разсейва, че му пречат. Той на 40 години дори се е хвалил, че е унищожил своята сексуалност. Аз съм твърде далече от такива мисли и такова поведение, така че скоро няма вероятност да се промени.
Започваме с 5 блиц въпроса и после продължаваме с твоите интересни идеи и изобретения.
Най-ценният урок от родителите ми е...
Христо: Че трябва да се справям сам и не мога да разчитам на други хора.
Ако имаше филм за мен, той щеше да се казва...
Христо: Може би "Лабораторията на Декстър"
Успехът е...
Христо: Това е постигането на реални резултати. Казвам го в смисъла на това, че има много хора, които работят за проекти, за да отчитат едни пари -без реални постижения, които да са ценни било то за човечеството, било за науката.
Вярвам във...
Христо: Вярвам в красотата на науката и се опитвам да убедя останалите в това.
Разкажи ми за "красотата на науката". Звучат като взаимно изключващи се понятия.
Христо: Действително много хора на пръв поглед смятат така, защото имат неприятни спомени от часовете по химия, физика в училище. Това, че материята е трудна, може да изплаши човек и да го накара да се отдръпне. За това аз се опитвам да използвам вдъхновението, с което аз съм роден и да изнасям този красив "еврика" момент от лабораторията и да го вкарам в една галерия. Тъй като изкуството е по-комуникативно от науката, аз използвам езика на изкуството, за да изпращам моето научно послание. За това една от известните ми творби се нарича "Инфрачервена Мона". Това е една невидима картина, която е отвъд възможностите на сетивата. С просто око не можете да я видите, защото тя е инфрачервена. По-голямата част от вселената е невидима, а ние виждам една много малка част. Инфрачервената светлина е нещо, което не можем да видим. Когато влезете в галерията, ще видите едно черно платно, опънато в рамка. Аз съм наблюдавал посетителите в галериите, как я подминават, защото си мислят, че това е един монитор, който не работи. Но онези, които прочетат концепцията, разбират че там има образ. Ако си извадите телефона и снимате тази картина с камерата му, ще видите, че телефона вижда повече, отколкото вие самите. Зрителят е все едно изправен пред един призрак пред себе си, защото вижда картината на дисплея, но не я вижда пред себе си, с просто око. Това е и може би привилегия на учените - да виждат нещо невиждано до сега. Това се случва всеки път, но те са тези, които гледат на окуляра на микроскопа, или телескопа. За това се опитвам да изнеса навън това чувство и до известна степен смятам, че съм успял.
Толкова много ти се радвам и ти завиждам за това, което правиш и заряда, с който го правиш.
Като малък исках да...
Христо: Исках да стана изобретател. След като започнах да уча химия, физика, осъзнах, че има много по-хубави неща, които мога да съм. Но до известна степен съм успял да стана и изобретател. Концептуалното изкуство, което правя е много техногенно, т.е. използвам много технология. Колегите ми в лабораторията знаят, че ако има някакъв апарат, който трябва да се бракува или изхвърли, обикновено отива при мен, защото аз събирам стари части и правя моите си детектори, моите си устройства - било то оптични системи, електрични системи.
Как ще изглежда светът, в който живеем, след 10 години ?
Христо: Това е много труден въпрос, защото аз много често се замислям върху такива неща. На хората обикновено им е интересно какво мисли един учен по този въпрос. Истината е, че ако света, науката и технологиите се развиват линейно щеше да е лесно да се каже, а те се развиват експоненциално. Това означава, че много рязко расте качеството на технологията, възможностите й. Всъщност аз съм един запален колекционер на научни антики, защото те ми показват какъв път е изминат до сега. Когато погледна назад и видя какво се е случило за кратко време, въображението ми не е достатъчно силно, за да си представя какво може да е след 10 години.
Светът добро място ли ще бъде за живеене ?
Христо: Много хора смятат, че технологиите са вредни, говорят за ГМО. Технологията и научните открития не са вреди или полезни, а човек ги прави такива.
Още от първото научно откритие - огънят - става ясно, че с него можеш да сготвиш и вечеря на мъжа си, можеш да сготвиш и мъжа. Винаги има двойна употреба на всяко научно откритие.
Как да завършим?
Христо: Бих казал на слушателите да поставят под съмнение всичко, което чуват, защото псевдонауката е нещо, което много се е разрастнало. Незнанието на хората е и причина те да вярват на новото лечение на това или онова.
Ти как прие номинацията в "40 до 40" ?
Христо: Аз бях много изненадан, защото си мислех, че това което правя, остава за една много малка аудитория от хора, които се интересуват от него.
Аудио запис от това интервю, можете да чуете тук.
