Д-р Дроздстой Стоянов е един от най-младите професори в България. Той е въвел преподаването по личност-центрираната медицина за студенти по медицина в България. Той развива първата в страната ни програма по музикотерапия, въвежда и преподаване по философия на психиатрията към Пловдивския университет „Паисий Хилендарски". Стоянов е наричан "детето чудо" - само на 15 години той завършва три средни образования - руският дипломатически лицей, английската гимназия "Томас Джеферсън" и средно общообразователно училище.
През 2009 година специализира философия на науката в Университета в Питсбърг, САЩ. През 2010 година се дипломира с Postgraduate Certificate по философия и психично здраве от University of Central Lancashire, Великобритания. През 2013 година специализира функционално изобразяване на мозъка в Университетската клиника по психиатрия в Базел, Швейцария. От 2011 година е доцент в Катедра по психиатрия и медицинска психология при Медицински факултет и специален съветник по стратегическо партньорство. През 2013 г. е избран за професор по психиатрия, медицинска психология и личност-центрирана медицина.
За детството като състояние на духа, за символиката на Наполеоновата епоха, за съществуването на необикновеното в обикновена среда, за смисъла на това да оставиш нещо трайно след себе си, за пътя към успеха, разказва д-р Стоянов в интервюто си за Дарик радио.
Как се чувствате, когато някой Ви представя с всички тези неща, които Ви правят един различен и нестандартен случай ?
Дроздстой Стоянов: Може да прозвучи пресилено, но когато чувам по един или друг начин моята визитка, си въобразявам, че съм пример за подражание за поколението след себе си.
Защо да си го въобразявате, това в Ваше убеждение ?
Дроздстой: Знаете ли, за да се превърне в убеждение, трябва непрекъснато да бъде подкрепяно. За щастие, когато общувам с млади хора като преподавател, установявам, че имам основание да мисля така.
Вашите студенти Ви харесват, нали?
Дроздстой: Надявам се.
Гледала съм преди време репортаж за Вас и си спомням реакциите на студентите Ви. Те със симпатия, с уважение, с респект гледат на Вас.
Дорздстой: В крайна сметка за това съм го правил - заради тях.
Да си различен във Вашия случай със сигурност има много позитивни аспекти, но може би носи и едно напрежение.
Дроздстой: Разбира се. Това напрежение е неизбежно, защото то е породено на първо място от вътрешния стремеж към самоусъвършенстване. На второ място неизбежните противоречия със средата, за която това е необикновено, атипично и разбира се в тази среда винаги ще има елементи, които ще се противопоставят.
Има ли такова нещо? Кой се противопоставя?
Дроздстой: Не сега, но в миналото. В миналото съм преживявал доста сериозни разочарования от реакцията на професионалната колегия спрямо себе си.
Имате предвид в сферата на психиатрията ?
Дроздстой: Да и дори от академичната колегия, ако мога така да се изразя.
Може би с реакция като "от къде се появи" ?
Дроздстой: Може би "на какво основание се развива преждевременно, при положение, че ние сме преминали през една определена система, възрастова и казармена йерархия". Ако мога да определя медицината като "казармена". За съжаление йерархията много прилича на военна организация. И "кой е този, който иска да прескочи десет чина и да стане от сержант - генерал-полковник".
Кой е този, който иска да прескочи десет чина и да стане от сержант - генерал-полковник ?
Дроздстой: Много сложен въпрос. Ако знаехме кои сме, нямаше да има смисъл да живеем. Сякаш живеем, за да откриваме непрекъснато отговора на този въпрос или да го преосмисляме.
Какво се случваше през тези години, че успявахте да оборвате опонентите си и как го правехте ?
Дроздстой: Това е много любопитен въпрос и излиза от стереотипа на въпросите, които съм чувал до сега. Може би всичко започна да се променя между 2009 година и сегашния момент. През този период специализирах на два пъти в чужбина, като специализациите бяха един своеобразен куриоз дори за онази култура. В онзи момент аз вече бях хабилитиран за доцент и заместник декан на един от университетите, в който работя. Тогава бях на 28 години и нали си представяте дори за академичните среди на един американски или един британски университет колко куриозно изглежда един човек на тази възраст, който се обучава в определена програма - научна или да кажем магистърска. Тези специализации ми дадоха възможността да мога да пиша и да се изразявам на език, който е конвертируем в англо-американските списания и литература. Това, което един от любимите ми учители, който работи в колежа Saint Catherine в Оксфорд, нарича tribal colours или племенните цветове. Това е, което характеризира научния изказ в английския език.
В следствие на това си създадох и много контакти на различни събития, започвайки от една мащабна конференция през 2007 година. А контактите и уменията да се изразявам по един достъпен и приемлив за специализираната литература начин, доведоха до публикуването на много статии и книги в чужбина. Между тях е и книга, която отпечатахме преди 3 седмици в университетското издателство в Оксфорд. Всички тези аргументи, дори за човек, който изпитва органична непоносимост към възрастовата разлика и към претенцията, идваша с нея, просто му затварят устата. Дори в нашата култура, ако той може да се обоснове с нещо и е могъл да се обоснове, злонамереният човек е могъл да каже "той няма сериозни научни приноси, той има съмнителна репутация в едно или друго отношение", сега при най-добро желание да го направи, вече не е в състояние.
Разкажете ни за Вашето детство, защото от там започва уникалността.
Дроздстой: Ще се опитам да избягам от клишето. Ще кажа, че това детство беше щастливо, имаше своя смисъл, и в нито един момент не мога да кажа, че някой ме е насилвал да постигам тези неща.
Добре, как се случваше например да можете да четете на латински на 5 годишна възраст ?
Дроздстой: През фантазията за принадлежност към друга епоха.
Като една приказка беше латинския, така ли?
Дроздстой: До голяма степен. Децата на тази възраст се увличат по подобни неща - дали ще е рисуване, свирене или латински, няма значение.
С други думи родителите Ви успяваха да Ви включат в дейности за възрастни хора, с напреднало интелектуално развитие, по пътя не на натиска, а на...
Дроздстой: На играта. Те и двамата са психолози и психиатри, логично е да знаят как могат да подходят към едно дете, в което са решили да инвестират. В следствие на това, че родителите ми бяха по-възрастни и средата, в която те се движеха и аз покрай тях, се стигна до онова положение, предизвикало до голяма степен ненавистта, във времето, когато бях избран за доцент. С други думи не само възрастта като такава, но моето поведение, в което може би е имало доза снизходителност и презрение към хора, които са 20 или 30 години по-възрастни от мен. Причината за тази снизходителност, може би се корени в детството и в това, че аз винаги съм бил обкръжен от хора, които са по-възрастни от мен. Всичките ми роднини са на възрастта на онези, които очакват уважение от мен, пък аз се държа с тях като с равни. Боря се всеки един ден и всяка една минута да събера доказателства не просто за равенство, а за превъзходство. Преди да събера тези доказателства, когато претенцията е била малко по-голословна, отколкото е сега, определено това е можело да вбеси хората. Те може би са си казвали " той на какво основание проявява снизхождение към мен, след като аз мога да му бъда родител". Когато това снизхождение вече преминава в един възпитан модел, не толкова претенциозен модел и не толкова натрапващ се модел за представяне на собствените постижения и заслуги, може би хората са малко по-склонни да го преглътнат.
Четяхте ли детски книжки като малък или сега наваксвате, а тогава сте чели дебели книги на латински ?
Дроздстой: Може да се каже. Аз винаги съм казвал, че детството не е хронологична или календарна възраст, а е състояние на духа.
Къде сте сега по отношение на детството ?
Дроздстой: Към 17-годишен.
Това е чудесно, а ще остарявате ли ?
Дроздстой: Интелектуално със сигурност вече съм старец, емоционално се надявам да не остарея.
Като малък Наполеон е бил Ваш идол, а Бонапартизмът уважавана символика. Защо ?
Дроздстой: Политическата доктрина на Бонапартизма е едната страна на нещата и французите си имат определено виждане по въпроса. Символиката, която се крие в историята на Наполеоновата епоха е такава, че един обикновен човек може да стане император, че един обикновен човек може да бъде издигнат от ефрейтор в генерал.
Връщам Ви към смисъла на живеенето Ви. Със сигурност разбирам, че да сте пръв, да сте "генерал", да сте в най-висока интелектуална позиция, ако мога така да кажа, за Вас е важно и е цел. Това ли е най-високата цел ?
Дроздстой: Едва ли. Най-голямата цел е да успееш да надживееш себе си. Да оставиш такова наследство, човешко и интелектуално, което да има по-дълъг живот отколкото твоя живот като физическа единица.
Философия на психиатрията въвеждате и преподавате в Пловдивския университет, а другото което сте въвели като обучение е личност-центрирана медицина. Разкажете ни за тях.
Дроздстой: Ще започна от по-общото. Личност-центрирана медицина е подход, който все повече се налага в университети в чужбина, при обучението на студенти по медицина. Идеята, която стои зад този подход е, че ние работим с хора, а не с машини, не животни. Ако съществува някаква разлика между човека в здраве и болест и прасето в здраве и болест, това е личността. Всички онези измерения на личностното функциониране, включват психологични, социални, етнически, културни, религиозни, духовни и т.н., аспекти на личността. Всички тези, изброените, определят начина, по който ние се вписваме в боледуването. И през тях е нормално да стъпва въздействието на болестта повече, отколкото чрез чисто технологичните методи за диагноза и лечение. Това се опитвам да преподавам на студентите по медицина, включително и през тази учебна година.
Философията на психиатрията е една интердисциплина, бих казал по-точно психология на психичното здраве, която е намерила своята гражденственост във Великобритания и САЩ, където аз съм се обучавал в подобни програми. Тази група от дисциплини се занимава с фолософските проблеми, стоящи пред психично-здравното обслужване. Конкретната тема на моите изследвания е проблема за валидността. Боя се времето е крайно недостатъчно, за да опиша цялата сложност на този предмет, за това ще дам един пример, за да се ориентирате.
През 1922 или 1923 година в списание Таймс, в една от колонките е публикувана историята на една госпожа, която съвсем условно е наречена г-жа Lazy или г-жа Мързелива. На възраст от около 55 години, след 30-годишен брак, отгледани двама сина и т.н., тази жена, която е била домакиня и майка, престава да иска да играе ролята на прислужница. Естествено, нейните съпруг и синове, които са свикнали тя да се грижи за домакинските неща, изпадат в ужас, че тя е болна и я завеждат при различни доктори. Накрая й правят скенер на главата и откриват, че има тумор. Туморът е разположен в челния дял, място, което в неврофизиологията се приема, че обуславя нашата воля и активност. Лекарите премахнали тумора, който се оказал доброкачествен, но жената продължила да няма желание да пере, чисти и готви. Ето един концептуален въпрос - тази жена болна ли е или е здрава. Такъв вид въпроси решава философията на психичното здраве.
Няма как това да не е интересно на Вашите студенти и да не се отнасят с респект. Как се отнасяте с по-глупавите хора ?
Дроздстой: В Новия завет е записано "блажени са низшите духом".
Това същото ли е като да си глупав, необразован, неучен, неразбрал ?
Дроздстой: Знаете ли, образованието и научеността не са въпрос само на факти, които си имал възможността да научиш в училище. Много по-важна е емоционалната, социална и практическа интелигентност. Преди време имах проблеми с работодателя си, които се изразяваха в не съвсем добронамерени проверки дали съм там или не съм там в петък на обяд. Когато по този въпрос бяха разсъждавали 8 души с висше образование, не бяха стигнали до никакви изводи, а санитарката от цигански произход беше обобщила ситуацията с две думи "някой пее".
Нека да преминем към блиц въпросите ни:
Най-ценният урок от родителите ми е...
Дроздстой: Търпимост, толерантност и постигане на собствените си мечти.
Ако имаше филм за мен, той щеше да се казва...
Дроздстой: "Случаят на Дроздстой".
Успехът е...
Дроздстой: Да оставя следа след себе си.
Вярвам във...
Дроздстой: Доброто у хората.
Като малък исках да...
Дроздстой: Да стана, това, което съм.
Постигнали сте детската си мечта ?
Дроздстой:Ами очевидно не мога да управлявам Европа като Наполеон.
*Аудио запис от това интервю, можете да чуете тук.
