Благовеста Пугьова е създател на проекта „Подарете книга". Това е инициатива, която променя отношението към децата от домове, приобщава тези деца и доброволци-ментори в една общност. Проектът е реализирал много кампании за даряване на книги, работа на доброволци с деца и е създал връзка между тях, която дава шанс за добро развитие в живота на децата.
За менторството, което се превръща в приятелство, за промяната в нагласите към децата от домове за сираци, за мащаба на една кауза, която сплотява, разказва Благовеста в интервюто си за Дарик радио.
Как започна инициативата "Подарете книга" и какво се случва днес с нея ?
Благовеста Пугьова: Тази инициатива започна малко на шега с една фейсбук група и не съм очаквала, че ще се развие до нещо такова, четири години по-късно. Имам дори едно стихотворение, в което се казваше "някой луд, който е тръгнал на 100 километра да види едно дете и още 20 луди след него". В добрият смисъл луди. Радвам се, че след първия път, в който носех книжки на децата, се присъединиха още един човек, и още един, и още един. В момента лавинообразно се събираме още и още хора, които се вдъхновяват и виждат смисъл в това.
Колко станахте, Благовеста ?
Благовеста: Активните хора, които имат деца, при които ходят често като приятели, са може би около 200. На различните етапи са били различен брой. Моята цел е един ден ние да не контролираме процеса, а човека и детето да си останат приятели и да се виждат.
От къде са тези хора?
Благовеста: От различни места, като повечето са от София. Това е така, може би, защото тук доброволчеството се приема малко по-добре. В провинцията е малко по-трудно и ни е голяма цел да събудим хората там.
Трудно е да се намерят хора, които да се вдъхновят от това усилие, или?
Благовеста: Например в Берковица, където работим с дома от дълго време, гражданите възприемат децата от дома по-скоро като някой, който може да открадне нещо, отколкото дете, което има нужда от общуване. В по-големия град е някак по-лесно. Например във Варна има голяма група хора, които ходят при деца, а в Берковица е само 1 местен доброволец. Там просто не приемат идеята.
Как се опитвате всъщност да включите и други хора ?
Благовеста: Предимно през социалните мрежи, защото е най-лесно.
Опитвали ли сте с някаква инициатива на живо в Берковица да привлечете местните ?
Благовеста: Не, не сме се опитвали до сега. Когато ходим там, освен, че носим книги, ние общуваме с децата и излизаме с тях из града. Всички знаят за нас от градчето, но не е имало инициатива.
Как си го обясняваш ?
Благовеста: Ами това е изключване на другите. За тях те са "онези от дома", а не осъзнават, че ако ги приобщят в тяхната общност, биха им помогнали да се променят и самата общност да стане по-добра. Един от случаите например е,когато заведох едно от децата с мен на кафе и когато то реши да посети тоалетната, жена от персонала на заведението си помисли, че е влязло да проси и започна да го гони.
А при децата какво се промени за тези години ? Четат ли книжки ?
Благовеста: И да и не. По скоро с годините се зароди едно менторство от страна на доброволците, а ние го наричаме приятелство. В началото им подарявахме книги и те си стояха в шкафовете. Решихме, че трябва да отидем там и да четем с тях. Когато се чете на 10 деца, те по-скоро се разсейват. Тогава забелязахме, че когато един доброволец чете на 1 дете и му обръща специално внимание е по-различен ефекта. То възприема това, което му се чете и думите на човека като нещо специално и важно. Няма гаранция, че всички деца, до които някой доброволец се е докоснал се променят, но на много от тях това се случва.
Тази промяна можеш ли да я видиш отчетливо. Виждаш ли деца, които са се променили?
Благовеста: Например едно дете, на което моя приятелка помага, не беше ходило на училище 2 години, беше се занимавало с кражби на коли, а и то вече е на 14 години. Откакто се вижда с нея през последните 2 години се промени тотално, дори когато говориш с него си личи. Когато се запознах с него в дома, неговата реакция беше "Какво ще ме занимавате сега? Махайте се." Сега, когато ме види казва "Добър ден, Блага. Как си ?". Вече ходи на училище, гони много добър успех тази година.
Друг случай, който наскоро стана е за едно дете, което беше в помощно училище. Понякога, когато едно дете не се справя в дома, го изпращат в помощно училище, все едно е бавноразвиващо се. А там то още повече затъва. Доброволецът на това дете правеше всичко възможно да го преместят, бореше се с институции. Преди месец го преместиха в нормално училище и наскоро бях на рождения му ден и той е много щастлив.
Сега, ако някои хора искат да се включват, да дадат книги или да участват като доброволци, как да го направят ?
Благовеста: Основният канал за това е "Подарете книга" във фейсбук. Нашият сайт е podaretekniga.org - там също могат да видят пълния график за всеки месец и форма за записване. Ходим в 10 различни дома в страната, имаме организиран транспорт. В началото на декември обиколихме всички преди празниците, защото покрай Коледа графика на домовете е пълен. Тогава има много желаещи да направят нещо за тези деца, а през останалото време на годината е доста по-ненатоварено.
Не искате да правите нищо просто кампанийно ?
Благовеста: Да, ние сме отишли и преди празниците, доброволците са подарили подаръците си на своите деца, правили са картички заедно с тях, но ходим и през годината.
Ти с какво се препитаваш ?
Благовеста: С нещо съвсем различно. Още от самото начало не исках тази инициатива да се превръща в нещо, което ще изисква финансиране, административни разходи и т.н. Това лято спечелихме един проект, тъй като вече изнемогвахме само на доброволен принцип и без финансиране. Имаме две момичета, Елена и Анелия, които се занимават с организацията на всички събития и други дейности и работят доброволно. Аз като основател реших, че не искам да получавам заплатата си от тази инициатива. До скоро бях данъчен консултант, а сега съм мениджър "Бизнес развитие" на една много голяма инвестиция в България.
Интересно ли е това, с което се занимаваш ?
Благовеста: Да, със сигурност е интересно, защото се създава нещо и то е най-голямата инвестиция до момента у нас. Това ще създаде и вече създава много работни места. Със сигурност работата ми за "Подарете книга" е много по-сладка и изпълваща.
Имаме 5 бързи блиц въпроса.
Най-ценният урок от родителите ми е...
Благовеста: Доброта.
Ако имаше филм за мен, той щеше да се казва...
Благовеста: "Малката краварка", защото като малка прекарвах доста време на село, четях книги с кравите и беше един от най-свободните и хубави моменти.
Успехът е...
Благовеста: Успехът не го приемам буквално. Това е да правиш добро и да виждаш, че това добро се отразява отсреща.
Вярвам във...
Благовеста: Свободата. Всеки трябва има свобода на избор и на щастие.
Като малка исках да...
Благовеста: Като малка се качвах на черешата, от там на покрива, от там на комина и си пожелавах три неща: винаги първото беше: всички хора по света да са щастливи и ако не могат да постигнат щастие с добри дела, да са щастливи с това, което имат; второто беше: майка ми, баща ми, чичо, леля и т.н. да са здрави и щастливи; третото беше нещо от деня, например да не ме изпитат утре по роден край. И след това баща ми се изплаши може би, че ще падна, каза ми "Керемидите започват да се чупят, ти се качваш на покрива разбрах" и отряза черешата.
Тези неща всичките къде продължашаше да си ги мечтаеш и пожелаваш?
Благовеста: И без черешата можеш пак да си ги пожелаваш.
Аудио запис от това интервю, можете да видите тук.
