Вършило - сгушено село в обятията на Странджа, малкото селце все още пази облика на българското минало.
В стара къща Калин Димов е избрал да подреди своята необичайна колекция от шевни машини - най-многобройната в България и към този момент единствена по рода си, предава NOVA.
Той е колекционер на шевни машини, реставратор на антики, крояч и шивач, но преди всичко - човек с дълбоки познания за историята. Събира машини от десетилетия. „Някои съм подарявал, други съм продавал или заменял, говорим за около 1500-1600 бройки са минали през мен“, споделя той.
мотор, така както са били използвани в миналото - с ръчна дръжка или с колело за краката. Американски, немски, британски, руски, чешки и полски модели - истински експонати от миналия и по-миналия век, с ръчно рисувани златни и сребърни орнаменти. Калин ни показва и любимата си машина.
Музей на невъзможното отваря врати в Бургас (СНИМКИ)
„Тя е създадена през 1860 година. Исак Сингер е създал около 12 милиона от нея и там конкуренцията му губи всичките си сили“, обяснява Димов. Всяка машина има своя история - както на производство, така и лична. Най-старите у нас са били притежание на заможни чорбаджийски семейства или съпруги на свещеници.
„Дори и в този район населението е било доста бедно. За да се закупи една такава машина, доста трябва да се потрудиш. Това е било приоритет на по-богатите семейства и те са си имали прислуга, която е шиела и помагала“, разказва колекционерът.
Сред експонатите има машина, минала през ръцете на бургаски търговци на платове от еврейски произход. На нея някога са били ушити палта за благородници, кадифени рокли и модерни за времето си шапки.
„Завидно качество. Притежание е било на жена, от град Бургас е, отдавна не е сред живите“, допълва Калин. В колекцията има още машини на италиански дизайнери, на британски богати семейства и дори една, принадлежала на полицай, обичал да шие кожи.
Някои от машините все още са със своите оригинални маси и дървени калъфи, а по други конците стоят така, както са били оставени преди десетилетия. Най-голямата мечта на Калин е експозицията да бъде отворена за посетители.
„Това е един полъх от миналото, който по някакъв начин искам да остане в хората. Не е нужно да се търсят пари - целта ни е да възстановим всичко както е било, за да могат да си го представят как изглежда“, каза той.
А за да докаже, че в старите машини все още имат живот, Калин ни показва как на ръчно управлявана машина може да се ушие коледно украшение - елха.
