С презентация на тема „Европейските фондове - в подкрепа на културно-историческото наследство на Видинския регион" Областен информационен център-Видин (ОИЦ-Видин) ще популяризира проекти за културното наследство на Видин на тържественото отбелязване на стогодишнината от откриването на съкровището от Малая Перешчепина в гр. Брегово.
Инициативата се организира от СОУ „Св. Св. Кирил и Методий" - гр. Брегово и ще се състои в сградата на учебното заведение в петък, 30 ноември 2012 г., от 13,00 ч. Директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров ще изнесе беседа за ролята на хан Кубрат в българската история и ще дари копие на пръстен на владетеля на Велика България. Ще бъде открит и исторически кът, посветен на хан Кубрат.
Екипът на ОИЦ-Видин ще популяризира проектите, които се реализират в подкрепа на културно-историческото наследство на Видинския регион и възможностите за финансиране на нови проектни предложения по Оперативните програми. От началото на програмния период по линия на Оперативна програма „Регионално развитие" са сключени договори за възстановяване на сградата на "Кръстатата казарма" във Видин, възстановяване и развитие на културно-историческата забележителност Видинска крепостна система „Калето" и съхраняване на културно-историческото наследство и разнообразяване на туристическото предлагане в района на Белоградчишката крепост.
Малая Перешчепина е село в Украйна, намира се на 25 км. от Полтава и 70 от река Днепър. През 1912 г. край селото случайно е открито голямо съкровище, съдържащо около 800 предмета, много от тях златни (общо около 25 kg) и сребърни (общо около 50 kg). Те са открити на дълбочина от 20 до 100 cm в естествена пясъчна дюна на левия бряг на река Ворскла, ляв приток на Днепър.
Перешчепинското съкровище е пренесено в Ермитажа в Санкт Петербург, където се съхранява и днес. Съвременните археолози го обединяват с още няколко подобни находки в т.нар. Перешчепинска група паметници.
Описание на част от предметите от съкровището е публикувано от руски учени непосредствено след неговото откриване. Изследването на съкровището се активизира отново след 1984 г., когато Йоахим Вернер разчита между знаците върху два златни пръстена името на Кубрат, като по този начин свързва цялата находка с владетеля на Велика България.
