Празникът е наречен Тодоровден на свети великомъченик Теодор Тирон, чиято памет църквата чества днес. Той живял в края на 3 и началото на 4 век. Император Юлиан, който властвал тогава, веднъж решил да се подиграе с християните, като ги накара да ядат идоложертвена храна по време на Великия пост. Затова той наредил на градоначалника на Константинопол да напръска тайно с кръв от принесени на идолите жертви всички постни храни на пазара. Християните като ядат, макар и без да знаят, ще се осквернят и тъй ще бъдат подиграни и обявени за езичници. Градоначалникът сторил, каквото му било заповядано.
Но за Бога това не могло да остане тайна. Свети Теодор Тирон се явил на константинополския архиепископ Евдоксий и му известил наредбата на Юлиан Отстъпник, заръчвайки му да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на архиепископа какво да ядат през тия дни, Теодор отговорил: да си приготвят коливо – сварено и подсладено жито и то да им бъде храната. Архиепископ Евдоксий запитал кой е този, с когото говори, и свети Теодор му казал името си. Предупредени, християните не взели никаква храна от пазара. Затова всяка година споменават с благодарност светеца, като в този ден по традиция приготвят коливо.
В българската традиция Тодоровден се свързва с конската кушия и се нарича още конски Великден. При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм.
После идва ред на любимото на всички конно състезание - кушия. Победителят се награждава, като конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин - риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода.
Но за Бога това не могло да остане тайна. Свети Теодор Тирон се явил на константинополския архиепископ Евдоксий и му известил наредбата на Юлиан Отстъпник, заръчвайки му да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на архиепископа какво да ядат през тия дни, Теодор отговорил: да си приготвят коливо – сварено и подсладено жито и то да им бъде храната. Архиепископ Евдоксий запитал кой е този, с когото говори, и свети Теодор му казал името си. Предупредени, християните не взели никаква храна от пазара. Затова всяка година споменават с благодарност светеца, като в този ден по традиция приготвят коливо.
В българската традиция Тодоровден се свързва с конската кушия и се нарича още конски Великден. При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм.
После идва ред на любимото на всички конно състезание - кушия. Победителят се награждава, като конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин - риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода.
