Седем седмици преди Великден, след Сирни Заговезни, започва Великият пост. Според православната традиция постът е най-строг през първата и последна седмица, особено през Страстната седмица и на Разпети петък, когато не се приема нищо. Това означава без местни, млечни продукти, без олио и алкохол. Първият ден, през който се разрешава риба, е Благовещение.
Строгият пост не се препоръчва за болни, малки деца, много възрастни хора, за бременни и кърмачки. Великият пост не бива да се приема само като диета. Той трябва да бъде свързан преди всичко и с помислите, като всеки се смири и се вгледа дълбоко в себе си.
Всеки ден от първата седмица на Великия пост си има свое име и значение. Луда сряда – през която не се работи, не се извършват резки движения, не се вика. Въртоглав четвъртък, когато не се върти чакрък и колело и се правят обреди против въртоглавие – главоболие. Най-опасният петък през годината е наречен – Черен петък, като през този ден се препоръчва да не се започва ново начинание, не се работи нищо, защото каквото и да се захване, няма да се получи.
Християнската църква нарича началото на Великденския пост "предверие на божественото покаяние" или Голяма четиридесетница, през която хората, постейки се отказват от своите грехове, "очистват се" и се доближават до Христос. Постът укрепва волята в борбата срещу злото и утвърждава възможността на духа да владее тялото.
