В традициите ни това е празникът, посветен на мечката, която е най-големият и хищен звяр по нашите земи. За нея разказвали, че на този ден обикаля всички къщи и ако в някоя не са й приготвили храна, тя изяждала децата. Оттогава остава обичаят предварително да се вари царевица, която тя много харесва. Още от вечерта жените ронели царевица в голям котел и я оставяли да кисне.
Сутринта я сварявали, най-старата жена вземала до три пъти по 10 зърна, хвърляла ги нагоре в комина и изричала: „На ти мечко, варен кукуруз да не ядеш суров." В казана слагали не само царевица, а от всичко, което се сее - зърна боб, жито, ечемик, леща, грах, зеле, чушки. Нашите предци вярвали, че така на следващата година растенията ще родят едри и пълни плодове, защото от Мечкинден дните започват да наедряват.
Затова някъде наричат празника Едреевден /от глагола едрея/. През целия ден семейството яде от варивата. Жените не работят домашна работа днес, не плетат, и не перат, за да не нападат мечките нивите, кошерите и добитъка. Ако се спазват забраните, в къщата ще има плодородие и дори човек да срещне мечка, тя няма да му навреди.
Вярва се също, че свети Андрей е покровител на мечката и неин заповедник. В много предания се разказва, че той се явява пред хората, яхнал мечка и прогонва зимата и дългите нощи.
Православната църква почита днес св. ап. Андрей, когото наричат Първозвани, понеже пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Христа. От ранни години той жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил от Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Иисус, казал: "Ето Агнецът Божий!" Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с Него целия ден.
След това отишъл да намери брата си Симон (Петър), съобщил му радостната вест: "Намерихме Месия", и го довел при Христа.
Св. Андрей бил разпънат на кръст по нареждане на управителя на град Патра Егеат. Това се случило по времето на царуването на Нерон /54-68 г./
При император Констанций (337-361 г.) мощите на св. Андрей Първозвани били пренесени в Цариград и били поставени в църквата "Св. Апостоли". Но когато кръстоносците завладели Цариград те ги пренесли в италианския град Амалта. Това станало на 6 май 1208 г. Там те почиват и до сега. Главата на св. Андрей Първозвани обаче била в Рим. През 1964 г. тя е предадена от Римокатолическата църква на Цариградската патриаршия като дар в знак на възстановените добри отношения между двете свети църкви.
Св. ап. Андрей се счита апостол на православните християни, защото той е ръкоположил първият епископ в Цариград - апостол Стахий, а от Цариградската патриаршия са получили св. Кръщение и миропомазване православните славяни - българи, сърби, руси и други.
