Обходният път на Враца минава точно под прозорците на жена от с.Нефела. Буквално. Само от преминаването на тежките машини , без още да е започнало копаенето на трасето, къщата вече се пропуква.
Според предварителната информация, с която разполагала потърпевшата Мария Нинова, пътят трябвало да минава на няколко метра от къщата. Но с напредването на трасето се оказало, че трябва да се копае само на сантиметри от стената. Техниците са притеснени, че ако завали, дъждът може да подкопае основите на къщата и тя да пропадне. Самите те също са се хванали буквално „за главата“ – ако спазват проекта – къщата няма да издържи. Мария Нинова вече се страхува да замръква в къщата си, да не би стената да рухне докато спи. На всичкото от горе и пътя до тоалетната й вече е прекъснат.
До момента тя е получила 3 хил. лева за отчуждения двор, изкорененото й лозе, срутения геран и унищожените овощни дръвчета. Че на толкова са оценени очакваните щети Мария научила случайно, доста след като бил минал срокът за обжалване. Никой не я бил уведомил,че дворът й ще бъде част от обиколния път на Враца и че ако не е доволна от оценката – може да подаде възражение. Още тогава на въпрос на Дарик от областната управа отговориха, че не били задължени да уведомяват потърпевшите с отделни писма – имало списък, чрез които хората трябвало сами да се информират.
Жената се примирила и приела оценката. Но сега се оказало, че нещата с щетите всъщност ще са далеч по-драматични. „Да живееш на строителна площадка си е направо невъзможно – дори и без да имаш постоянните притеснения, че домът ти може всеки момент да рухне. Шумът от пробиване, копаене, превозване, трамбоване и всички останали строителни дейности, вибрациите, и праха, който буквално посипва всичко, превръща живота ни в ад“, обясняват и леля Мария, и съседите й.
В тази ситуация жената не може да намери кой да й помогне в опитите й да открие изход. Обиколките й по институциите от областната управа, през Агенцията по вписвания, нотариус, Кадастър, а накрая и до кмета - не дали никакъв резултат. „Не искам да спирам изграждането на пътя, но ако наистина това е единственото място през което би могло да се мине, то нека да ми платят къщата и да знам, че вече нямам дом“, нарежда отчаяно Мария Нинова.
