„Като списовател няма да ви преселвам зорлем в магарешките времена, защото ние самите вкупом живеем в тях - споделя в предговора на сборника с разкази „Магарешки времена" Георги Апостолов. Магарешки са те откъм теглила и работа, откъм дългоушие, откъм инат и реване, откъм достолепие, кротост и съпричастие." Именно афористичният стил е една от същностните черти на тази книжчица за времената постсоциалистически. Книгата беше представена в Мездра като част от културната програма на "Мездра май". Ето няколко житейски сентенции:
„Човекът се мени според ситуацията, а магарето си е магаре, то си е такова, каквото е, няма задни мисли и заден ход няма. Виж човекът играе роли, еле па кога дойдат избори, било за кметове, било за депутати. Ама то самата демокрация е една сцена и по нея какви ли не щеш скици и образи. Политиката е завесата и публиката е ту на сцената, ту в залата, защото всички сме артисти в този театър. Като дойдат избори, всички сме на сцената - и избиратели, и избраници, после избирателите слизат в залата до следващите избори. Като слязат в залата, мислят, че ще гледат сеира на политиците, а се оказва, че гледат собствения си сеир и така се объркват, че някои до гроба си не знаят артисти ли бяха, или публика в тоя живот." („Европейско магаре в магарешка Европа").
Но може би най-характерно за притчите Апостолови е онова особено светоусещане и световъзприятие, в което фантастичното и реалното се преплитат като в народна приказка и по този начин допринасят за магическата иносказателност на историите за „деятелностите человечески". „Къде ще видиш ти професор и магаре Дунавско хоро да играят?!" - пита риторично Авторът в разказа „Магарешка академия". Или, драги читателю: къде ще видиш пуяк да оре нива („Пуешко магаре") или пишман рибар да хване с въдицата магаре с каручка („Магаре на блесна"), нежели магаре да играе карти („Похищението на Виолетчо") или силует на магаре да се рее в мъглата на метър и половина-два над земята („Служебното видение на катаджията Кочев").
Може да го видиш само и единствено в „митичния Северозапад"! В този смисъл Георги Апостолов прави реверанс към най-добрите традиции, завещани нa българската литература от Радичков, Йордан Вълчев и Георги Марковски.
