Спомняте ли си, уважаеми читатели, за филма "Господин за един ден" - за бирника, който дойде да вземе последните вещи на Пурко и за неговото любимо прасе, което тичаше насам-натам из селото. Историята, която сега ще ви разкажа започва точно по същия начин - с бирника и прасето, продължава с издигането в господин, но за щастие не за един ден, а за цял живот.
На приказката в архивите попаднал експертът от "Държавен архив" Враца Весела Пелова. Любопитното е че е написана от самия главен герой, който нарекъл себе си Иванчо Голия, защото в действителност първоначално нямал нищо. Но след това благодарение на своя късмет и най-вече - честност, станал много богат човек. Да, честността наистина бива възнаградена. Може би затова точно по Коледа стават чудеса. Но да започнем приказката - дума по дума както е написана от Дано Върбанов Деницов от с.Тлачене.
"Едно време един ученик в едно село на име Иванчо Голия следвал в първия клас на прогимназията. Баща му бил много беден, имал само една къща и едно прасе. Но понеже не плащал ред години данъка за къщата си, дошъл бирника да му вземе и това прасе. В това време преминавали сватбари от съседно село и Иванчо като излязъл на пътя, какво да види! - в прахта паднала една кърпа и в нея завързани 99 лв. Макар да нямали и един лев в къщи, момчето занесло парите на училищния директор, за да направи каквото намери за добре.
Той обявил на цялото село, че са намерени пари, за да се обади, който ги е загубил. Но в продължение на 48 часа не се явил никой. Тогава директорът казал на детето, че парите си остават негов късмет и ако е съгласен, да ги внесе в пощата на негово име. От себе си директорът добавил един лев, за да станат 100 лв. и Иванчо получил една спестовна книжка.
Тази книжка станала предмет на гордост за момчето да се учи и пести, защото цялото село се чудило и обсъждало късмета, който му се паднал. С годините се увеличавали не само лихвите на тези пари, но и късмета на момчето. Той станал прочут и по съседните села, като пръв ученик, пестелив и амбициозен, който иска да следва в чужбина за лекар. Тогава поискал да го види един от най-богатите хора в околията, за да му помогне да следва."
ЩАСТЛИВИЯТ КРАЙ
Освен голямо богатство обаче, покровителят на бъдещия лекар имал и красива едничка дъщеря. Именно в този момент историята на Иванчо Голия се превърнала в приказка, защото се оженил за чорбаджийската дъщеря. На тази приказка не липсвала дори и вълшебната кръстница, предрешена като щедрият покровител на Иванчо, защото се оказало, че именно той е изгубил някога кърпа с 99 лв., на сватбата, на която бил кръстник.
Както във всяка приказка и тук следва щастливия край - момчето се дипломирало като лекар в чужбина и изпълнило детската си мечта. Но приказката има и продължение, за разлика от останалите приказки, които свършват с тридневната сватба; защото младият лекар се върнал в своето село да работи. Още с първата си заплата, той решил заедно с бившия си директор, да даде 100 лв на едно бедно момче - 99 лв.от него, и 1 лв. от бившия директор, както някога той му дал и на него да му се закръгли късмета.
ПРОДЪЛЖЕНИЕТО
Но приказките в село Тлачене не свършват до тук. Дано Върбанов Деницов, както е истинското име на момчето от приказката, работил като лекар в своето село, станал председател на подофицерското дружество"Кала Тепе" и председател на Земеделско-стопанската задруга, увеличил богатството и престижа си в селото, а с това и даренията, които правел на бедни деца.
Така се стигнало до новото продължение на приказката - да увеличава всяка година броя на спестовните книжки, които давал на учениците от селото, като влизал в ролята на вълшебната кръстница.
А за спомен и за поука от щастливия случай, при който той намерил кърпата с парите, организирал томбола, в която учениците от училището изтегляли късметите със спестовните книжки.
На тържеството, проведено в чест на рождения ден на царя на 30.01.1940 г., присъствали всички официални лица в селото - директорът, учителите, кметът, свещеникът и началникът на пощата.
10 деца спечелили спестовните книжки и своя шанс, да изживеят живота си като сбъдната приказка, в която честността се възнаграждава, за да се множи доброто и най-вече - добрите хора, които могат да създават приказки. А споменът за тях да не тъне в забравата на архивите от село Тлачене.
В резултат от гореспоменатата приказка и от самото теглене на билетите, печалбите се падали на 10 деца от село Тлачене, Белослатинско: Георги П. Ангелов, Никола Г. Гергов, Симеон Ц. Мончев, Тошо В.Тошов, Станчо С. Петков, Василка С. Дунова, Елисавета Ангелова, Маргарита Ц.Димитрова, Хриска Т. Йолова и Иван П. Савчев.
