Коледата е празникът, с който се чества раждането на християнския бог Исус Христос. Според народните обичаи тържеството е своеобразно продължение на Бъдни вечер, защото още от полунощ се посрещат "добрите гости коледари". Коледари могат да станат само момци-ергени. Тяхната дружина от 10-15 човека се ръководи от станеник или цар.
Той носи обредно дръвче - ябълка, елха - клон със седем разклонения, на които е забучена боядисана ябълка, кравай, червени конци, зеленина, монети. Коледарите обхождат всички домове. Станеникът изрича благословия, предназначена за семейството и къщата, после дружината може да изпее и песен за всеки поотделно.
Коледарска песен от Враца
Ой Коледо, мой Коледо, дошли са ми добри гости.
Коледо-ледо, Коледо-ледо
Кравай скача от полица, ври в котлето кървавица!
Слушай, слушай, домакиня тебе пеем песенчица!
Колко здравец на планина, толкоз здраве в тази къща!
Ваша да е песенчица, наш да е вит кравай!
През деня на Коледа цялото семейство отново се събира заедно на тържествена трапеза, на която задължително има свинско.
Навсякъде едно време спазвали и редица забрани, те започвали от Коледа и свършвали с Йордановден, когато е краят на Мръсните дни - не се излизало нощем, не се миело и перяло, без да е сложено във водата стрък пелин, не се работело с вълна, не се изхвърляла пепелта и въглените на двора, спазвала се и строга полова забрана - дете, заченато тогава, щяло да бъде с недъг, или да стане караконджол.
Коледа, както и целият преиод на Мръсните дни се смятали за особено подходящи за извършване на магии - за предпазване от магии и изобщо от злите сили през целия период хората носели у себе си скилидка чесън с червен конец.
Вярвало се, че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва. Това обаче могат да видят само праведните.
На Коледа човек може да си пожелае каквото поиска, желанията се сбъдват!
