Акад. Атанас Атанасов: Поведението на Европа към ГМО е камуфлажно
Акад. Атанас Атанасов: Поведението на Европа към ГМО е камуфлажно / Дарик Враца
Акад.Атанас Атанасов: Поведението на Европа към ГМО е "камуфлажно"
59378
Акад.Атанас Атанасов: Поведението на Европа към ГМО е "камуфлажно"
  • Акад.Атанас Атанасов: Поведението на Европа към ГМО е "камуфлажно"

„Що е Геномен център? и „За и против ГМО" бяха темите, които коментира на среща във Враца акад. Атанас Атанасов, ръководител на Геномния център в София. Срещата бе организирана от Национална фондация „Тодор Рачински". Акад. Атанасов обясни и защо земеделието ще става все по-важно за съществуването на света. То се оказва определящо при решаването на 5 от 10-те най-важни проблема за целия свят.

„Така, че тези които не признават и не развиват модерно земеделие ще платят „данък" за тази своя позиция, а ние (България) между другото сме от тях".

Академик Атанасов представи изследвания, според които цените на храните от 2000 г. до 2011 г. са скочили от 90 до 231%,  като само в периода октомври 2010 г. до януари 2011 г. са скочили с 15%. Тази година също се е получил рязък скок.

Освен че цените растат, расте и потреблението на храни. Една от основните причини затова е увеличението на населението в Китай и Индия, които представляват 45% от хората на Земята.

В същото време обаче Китай си е поставил амбициозната цел  до 2030 г. да надмине по икономически ръст САЩ. До тогава от 126 млн. бедните в  Китай трябва да е се „стопят" до 20-25 млн. души и всички тези хора ще имат много по-големи възможности да си купуват по-качествени и повече като количество храни от сега.

Земеделието обаче ще става все по-важно не само заради храната на човечеството. Според прогнозите до 2100 г. ще се намали потреблението на газ, въглища, нефт, за сметка на соларната енергия и на тази от биомаса. Очаква се този, които произвежда биомаса да бъде много печеливш в бъдеще, обясни Атанас Атанасов.

САЩ например смятат още през следващите 20-тина години 45% от царевицата, която произвеждат да отива за биоетанол.

Бразилия и Аржентина, който задоволяват 50-60% от нуждите на света от соя, също планират 20-25% от нея да се използва за направата на биодизел. Срокът, който са си поставили е 2030 г. „Ако това се превърне във факт - какво правим?", попита акад.Атанасов. „Ставаме зависими - ще скочи месото, ще скочи фуража. Тази политика, която в момента се води, не може да продължава още дълго, тъй като кризата ще настъпи бързо", категоричен е академикът.

„Това трябва да бъде разбрано - агроиндустрията ще бъде № 1! Който не плати достатъчно сега, за да се включи навреме в тенденциите, той ще плаща много в бъдеще."

Според него Европа вече започва да се ориентирала, но засега само на книга. В следващия програмен период, в осмата рамкова програма, която ще се нарича „Хоризонт", ще се заделят 4,5 млрд. евро само за земеделски изследвания. „И ако България не се намеси чрез проекти и с опита, който имаме, ще изостане. Но ако успеем да се включим навреме - това ще изкара нашето земеделие много напред", смята Атанас Атанасов.

Акад. Атанасов обяви още, че трябва сериозно да се замислим върху генетичното подобряване или на сега съществуващите култури или да разкриваме ново биоразнообразие, което би могло да се окаже добро за света. Според него световните сили вече са се заели сериозно с тази задача.

Той нарече ГМО - една от поредните технологии и опроверга съмненията за опасностите, които крият тези организми. „Това, че сме променили един ген в един микроорганизъм звучи опасно, но не е така". Академикът изтъкна големите възможности на възстановителните сили на човешкия организъм, дадени му в резултат на еволюцията. „Ако не са те, то ние би трябвало всеки ден да мутираме или да умираме, заради взаимодействието си с хилядите вируси и бактерии около нас".

Въпросът е как да впрегнеш всички познания и модерни технологии в едно, за да бъдат решени тези проблеми, които човечеството очаква да бъдат решени.

Правилният подход е съвместно използване на най-добрите земеделски практики, с най-добрите селекционни подходи и иновативни технологии.

Акад. Атанасов нарече отношението на Европа към ГМО „камуфлажно". От една страна голяма част от соята, 90% от която е трансгенна, се внася, а от друга - не се позволява на местните земеделци да произвеждат трансгенна соя. По този начин единственото, което се постига е помощ за американските и южноамерикански производители.

 

Според него по-важно е да се говори за всекидневните замърсители, които в действителност са опасни - натрупванията на пестициди, инсектициди, торове в подпочвени води, в продуктите, които ние всекидневно консумираме и се тровим, вместо да говорим за ГМО. Мит нарече акад. Атанасов и това, че след ГМО култура на тази почва друго не може да расте.

Страхът от ГМО е необоснован, категоричен бе академик Атанасов. Въпреки това, след приетия закон, ГМО за България е „кауза пердута".

Китай например има друго отношение към генните модификации. Там се работи по една програма с 1000 проекта за 1000 генома на 1000 различни вида, като тази програма трябва да завърши през 2015 г. Така Китай ще разполагат с мощно „оръжие" пред останалия свят. Там, според академика, отдавна имат секвенирани най-важните за човечеството видове - прасе, пиле, сьомга, копринени буби и др.

Здравословната и безопасна храна за всеки човек, според академик Атанасов е тази, която е расла при същите климатични условия. „Защото са еволюирали заедно - генотипът на продукта и твоя генотип... Човечеството не тръгне ли по този начин да използва естествените механизми на взаимодействие и на тази база да гради производителността, чрез рязко редуциране на изкуствени торове, пестициди и инсектициди - не ни очаква добро бъдеще".

Да се стараем да ядем по-малко месни и млечни продукти, освен ферментиралите, като киселото мляко, съветва още академикът. Освен това растителните продукти трябва да са колкото може по-малко обработени. Много е важно и как консумираме храната, компанията, сред която се храним, чувствата, които ни владеят по това време. „Трябва да обичаме другите, така както обичаме себе си", допълни още акад.Атанасов.