10 минути преди 21 часа в понеделник Златарица посрещна своя световен шампион по свободна борба Михаил Ганев. 12 часа по- рано трийсетина златарчани бяха окупирали ВИП- зоната на летище София, за да му кажат „Добре дошъл в България" и издигнаха плакати с надписи: „Мишо, доказа, че си №1" и „Мишо, Златарица се гордее с теб".
Килърът на руските борци пристигна на градския площад в родния си град с лек автомобил Мерцедес с великотърновска регистрация. Граждани, роднини и приятели на шампиона чакаха почти три часа в центъра на Златарица, за да го видят. Популярната златаришка музика-оркестър „Репортерите" и мажоретки вдигнаха допълнително адреналина на посрещачите.
Братът на Мишо- Петър и техни приятели поеха световния първенец от Москва на раменете си още след слизането от колата. По стар български обичай Ганев, който бе закачил на гърдите си златния медал, бе посрещнат с питка, мед и сол.
„Благодарим ти, че отново прослави община Златарица. Пожелаваме ти здраве, защото останалото ти можеш сам да постигнеш. След две години очакваме да те посрещнем и като олимпийски шампион", заяви в приветствието си заместник- кметът Веселин Чанев и потвърди, че свободнякът ще бъде удостоен със званието „Почетен гражданин на Златарица".
„Благодаря ви за всичко. Надявам се и занапред да ви радвам. Това е най-великият момент в живота ми. Все още не мога да осъзная, какво направих и как постигнах тези пет победи и то над много класни състезатели. Много съм щастлив. Радвам се, че големият труд, който вложих, бе възнаграден. Нямам думи да опиша вълнението от успеха. Тази титла ми коства огромен труд и пот и много желание. Чувството да си световен шампион обаче е неописуемо. Не можеш да го опишеш, трябва да го изживееш. Най- гордото нещо е да чуеш националния химн", обърна се към съгражданите си просълзеният световен шампион.
„Хората, допринесли за това да съм световен шампион, са много. Някои вече не са сред нас за съжаление. Двама от тях- татко и скъп приятел като Мартин Лазаров, мечтаеха да ме видят световен и олимпийски шампион. Благодаря и на министерствата на спорта и на вътрешните работи, на треньорите, които са ме подкрепяли и особено на президента на Федерацията Вальо Йорданов, който никога не ме забрави, когато не бях в националния и дълго се лекувах", каза още Мишо Ганев и призна, че не иска да чака следващия си голям успех още пет години /б.р. световен първенец за юноши 2005 г., световен за мъже 2010 г./, а мечтае олимпийското злато през 2012 г. в Лондон.
Той добави, че през последните три години два пъти е бил на крачка от отказването, след претърпените шест операции, пет от които на коленете. „Сега се радвам, че проявих воля и останах в залата", коментира още Мишо Ганев.
„Мишо има вроден усет към борбата от малък. Беше много дисциплиниран и по кучешки издръжлив в залата", припомни си първия му треньор във В. Търново- Лако Лаков, който бе с него в Златарица. Треньорът Никола Енкин, при когото Мишо е направил първите си стъпки в борбата, добави: „Спомням си, че влезе едва петгодишен в залата. Работеше упорито и никога не съм се съмнявал, че ще донесе световната титла в Златарица".
Златарчани обещаха на най-популярния си съгражданин да го посрещнат още по- подобаващо, когато им донесе олимпийската титла, а той им се поклони и им пожела много здраве, с молба да продължават да го подкрепят, за да ги радва.
