За своя състезателен път, за успехите си на европейски и световни първенства, за участията си на три Олимпиади говори пред търновската публика Весела Лечева. Тя участва в традиционните срещи на Клуб „Седем“ в Старата столица.
„Моят състезателен път започна с откриването на Спортното училище във Велико Търново през 1975 г. Моят баща, като бивш състезател по спортна стрелба и по волейбол, имаше огромни амбиции да направи детето си световен шампион и ме застави да започна да уча там. Мечтата ми тогава беше да играя волейбол или да свиря на пиано. И до днес вярвам, че спортът и музиката са най-добрата комбинация за човек. С откриването на Спортното училище открих и магията на спротната стрелба. В първите дни мислех, че това е най-скучният спорт, но с всеки изминал ден и тренировка, ставах все по-убедена, че това е моят спорт и за него мога да посветя най-ценното време - младостта си“, така започна разказа си петкратният световен шампион по спортна стрелба Весела Лечева.
Почетният гражданин на Велико Търново разказа за детството си в с.Арбанаси и за ролята на баща си Николай Лечев, който остава нейн личен треньор през цялата й кариера.
„Първото ми състезание беше едно градско първенство във Велико Търново, от което зависеше дали ще се класирам за републиканското първенство. Не мигнах цяла нощ заради него и станах първа. Беше важен старт в кариерата ми, защото видях, че не е толкова трудно и страшно“, спомни си Лечева. Тя определи като повратен момент за кариерата си включването й в националния отбор за участие на Европейското първенство за жени през 1980г. в Мадрид., когато е на 16 години, във възрастта на девойките. „Това беше един експеримент от тогавашния треньор по спортна стрелба Стефан Цонев, който рискува да ме вземе заедно с Анка Пелова и Нонка Матова. Аз станах трета, а те - четвърта и пета. Всяко едно състезание и старт е нова начало. Имала съм и неуспехи. Най-тежкото е как ще ги преодолееш. Винаги излизах много по-заредена и по-мотивирана с идеята, че на следващото състезание ще бъда много по-добра. Винаги търсех причините в себе си и считах, че имам много по-големи резерви за следващия старт“, разказа осемкратният европейски шампион.
Пъвото голямо изпитание за нея било Световното първенство през 1986г. в Германия. „Аз бях много доре подготвена, но за първи път се явявах на световно първенство. Взех два златни медала и в двете си дисциплини - въздушна пушка и малокалибрена. Спечелих първия си златен медал, уверена, че мога да бъда първа. Вторият дойде по същия начин на следващия ден. Докато станат пет световни титли“, сподели Лечева. И призна, че днес съхранява всичките си медали в един кашон, но няма представа колко са. Баща й е направил статистика, че са над 100 медали от различни първенства. За всички тези постижения Весела Лечева е номирнирана и удостоена със званието „Спортист на века“ в дисциплината „Пушка - жени“ през 2000г. от Международната федерация. А нейният треньор и баща е отличен за най-добър треньор.
Весела Лечева даде отговор и защо никога не стана първа на олимпиада. „До 1988 г след поредица златни медала и като нямах второ място през изминалите години всички напълно основателно свързваха моето име със златен медал в Сеул. Много преди състезанието всеки ми казваше, че Олимпиадата е различно състезание и към него трябва да имам по-различен поглед. Аз обаче бях много спокойна и все казвах - каква е разликата като ние участваме все един и същи състезатели, познавам конкуренцията. Наистина беше различно. Интересът от медиите; това е най-голямото спортно събитие. Още с кацането на летището в Сеул, към мен дойдоха стотина и повече журналисти. Аз мислех, че са ме объркали с някоя кино-звезда. Не бях подготвена за този медиен интерес; преследваха ме на всяка крачка. Около 40 минути преди старта бях обградена само с журналисти. Тогава разбрах, че няма да успея. Първият огромен шок за мен. Останах 12-та, имах усещането, че трябва да потъна някъде и да изчезна. Хората очакваха от мен златен медал, а аз даже не попаднах и на финала. Два дни по-късно беше втората ми дисциплина. Всичко това в два дни трябваше да преодолея, да се събера, да се концентрирам и да превъзмогна този шок, за да успея на втория си старт. Спечелих сребърния медал във втората дисциплина“, разказа Лечева.
„Чувствам се като реализирал се състезател. Като си спомня днес успехите, все си мисля, че това е друг, различен живот, който съм живяла, много трудно постижим. Не съжалявам за нито един ден, за нито един неуспех, за нито един пропуснат миг. Цялото ми детство и младежки години бяха подчинени само на тренировки при изключителна дисциплина и много ограничения. Това беше един режим, който обичах и не съм чувствала, че ми липсва нещо. Бих повторила всеки един момент и всяко едно състезание, защото дори и неуспехът в спорта те мотивира и зарежда“, каза тя.
За спортните бази тогава и сега говори вицеолимпийският шампион. „Нашият спорт в онези години не се славеше с добрите спортни съоръжения, а повече с добрата методика, която имахме. Тя беше изпитана, реализирана, успешна, подчинена на научна основа, при много строга система за техническа, физическа, психологическа, тактическа подготовка. Ние тренирахме на едно приспособено игрище под трибуните на стадион „Ивайло“, под земята без слънчева светлина. Макар че тренирахме в една тъмна дупка, имахме големи мечти и амбиции. Днес в България има останали 1-2 стрелбища. Няма как да искаш да имаш състезатели като Таню Киряков и Мария Гроздева при такива условия. След изчезването на съоръженията, изчезнаха и специалистите, и треньорите“, каза Лечева.
„Всяко дете трябва да има достъп поне до три вида спорт, за да може да си избере кой му е любим. Когато излезе от вкъщи, да го посрещнат поне 3-4 треньори и да отиде да тренира - дали ще е волейбол, дали ще е баскетбол, или спортна стрелба - то ще си избере кой спорт е най-добрия за него. Тъжно ми е, когато говорим в последните години за липсата дори и на плувни басейни, а спортната инфраструктура е в много тежко състояние“, обобщи Лечева.
По традиция, тя положи посвещение с автограф на стената на клуб „Седем“. „Винаги с поглед в бъдещето“ написа шампионът Весела Лечева.
„Моят състезателен път започна с откриването на Спортното училище във Велико Търново през 1975 г. Моят баща, като бивш състезател по спортна стрелба и по волейбол, имаше огромни амбиции да направи детето си световен шампион и ме застави да започна да уча там. Мечтата ми тогава беше да играя волейбол или да свиря на пиано. И до днес вярвам, че спортът и музиката са най-добрата комбинация за човек. С откриването на Спортното училище открих и магията на спротната стрелба. В първите дни мислех, че това е най-скучният спорт, но с всеки изминал ден и тренировка, ставах все по-убедена, че това е моят спорт и за него мога да посветя най-ценното време - младостта си“, така започна разказа си петкратният световен шампион по спортна стрелба Весела Лечева.
Почетният гражданин на Велико Търново разказа за детството си в с.Арбанаси и за ролята на баща си Николай Лечев, който остава нейн личен треньор през цялата й кариера.
„Първото ми състезание беше едно градско първенство във Велико Търново, от което зависеше дали ще се класирам за републиканското първенство. Не мигнах цяла нощ заради него и станах първа. Беше важен старт в кариерата ми, защото видях, че не е толкова трудно и страшно“, спомни си Лечева. Тя определи като повратен момент за кариерата си включването й в националния отбор за участие на Европейското първенство за жени през 1980г. в Мадрид., когато е на 16 години, във възрастта на девойките. „Това беше един експеримент от тогавашния треньор по спортна стрелба Стефан Цонев, който рискува да ме вземе заедно с Анка Пелова и Нонка Матова. Аз станах трета, а те - четвърта и пета. Всяко едно състезание и старт е нова начало. Имала съм и неуспехи. Най-тежкото е как ще ги преодолееш. Винаги излизах много по-заредена и по-мотивирана с идеята, че на следващото състезание ще бъда много по-добра. Винаги търсех причините в себе си и считах, че имам много по-големи резерви за следващия старт“, разказа осемкратният европейски шампион.
Пъвото голямо изпитание за нея било Световното първенство през 1986г. в Германия. „Аз бях много доре подготвена, но за първи път се явявах на световно първенство. Взех два златни медала и в двете си дисциплини - въздушна пушка и малокалибрена. Спечелих първия си златен медал, уверена, че мога да бъда първа. Вторият дойде по същия начин на следващия ден. Докато станат пет световни титли“, сподели Лечева. И призна, че днес съхранява всичките си медали в един кашон, но няма представа колко са. Баща й е направил статистика, че са над 100 медали от различни първенства. За всички тези постижения Весела Лечева е номирнирана и удостоена със званието „Спортист на века“ в дисциплината „Пушка - жени“ през 2000г. от Международната федерация. А нейният треньор и баща е отличен за най-добър треньор.
Весела Лечева даде отговор и защо никога не стана първа на олимпиада. „До 1988 г след поредица златни медала и като нямах второ място през изминалите години всички напълно основателно свързваха моето име със златен медал в Сеул. Много преди състезанието всеки ми казваше, че Олимпиадата е различно състезание и към него трябва да имам по-различен поглед. Аз обаче бях много спокойна и все казвах - каква е разликата като ние участваме все един и същи състезатели, познавам конкуренцията. Наистина беше различно. Интересът от медиите; това е най-голямото спортно събитие. Още с кацането на летището в Сеул, към мен дойдоха стотина и повече журналисти. Аз мислех, че са ме объркали с някоя кино-звезда. Не бях подготвена за този медиен интерес; преследваха ме на всяка крачка. Около 40 минути преди старта бях обградена само с журналисти. Тогава разбрах, че няма да успея. Първият огромен шок за мен. Останах 12-та, имах усещането, че трябва да потъна някъде и да изчезна. Хората очакваха от мен златен медал, а аз даже не попаднах и на финала. Два дни по-късно беше втората ми дисциплина. Всичко това в два дни трябваше да преодолея, да се събера, да се концентрирам и да превъзмогна този шок, за да успея на втория си старт. Спечелих сребърния медал във втората дисциплина“, разказа Лечева.
„Чувствам се като реализирал се състезател. Като си спомня днес успехите, все си мисля, че това е друг, различен живот, който съм живяла, много трудно постижим. Не съжалявам за нито един ден, за нито един неуспех, за нито един пропуснат миг. Цялото ми детство и младежки години бяха подчинени само на тренировки при изключителна дисциплина и много ограничения. Това беше един режим, който обичах и не съм чувствала, че ми липсва нещо. Бих повторила всеки един момент и всяко едно състезание, защото дори и неуспехът в спорта те мотивира и зарежда“, каза тя.
За спортните бази тогава и сега говори вицеолимпийският шампион. „Нашият спорт в онези години не се славеше с добрите спортни съоръжения, а повече с добрата методика, която имахме. Тя беше изпитана, реализирана, успешна, подчинена на научна основа, при много строга система за техническа, физическа, психологическа, тактическа подготовка. Ние тренирахме на едно приспособено игрище под трибуните на стадион „Ивайло“, под земята без слънчева светлина. Макар че тренирахме в една тъмна дупка, имахме големи мечти и амбиции. Днес в България има останали 1-2 стрелбища. Няма как да искаш да имаш състезатели като Таню Киряков и Мария Гроздева при такива условия. След изчезването на съоръженията, изчезнаха и специалистите, и треньорите“, каза Лечева.
„Всяко дете трябва да има достъп поне до три вида спорт, за да може да си избере кой му е любим. Когато излезе от вкъщи, да го посрещнат поне 3-4 треньори и да отиде да тренира - дали ще е волейбол, дали ще е баскетбол, или спортна стрелба - то ще си избере кой спорт е най-добрия за него. Тъжно ми е, когато говорим в последните години за липсата дори и на плувни басейни, а спортната инфраструктура е в много тежко състояние“, обобщи Лечева.
По традиция, тя положи посвещение с автограф на стената на клуб „Седем“. „Винаги с поглед в бъдещето“ написа шампионът Весела Лечева.
