- Трета поред книга на доц. Палангурски изследва изборите у нас
Търпимостта на българския избирател към което и да е управление, независимо с какво мнозинство е в парламента, трае между 14 и 18 месеца. До две години едно правителство е готово да отиде в историята. Към 16 месец от своето управление няма партия в България, която да не се опитва „да навие гайките", за да започне да спасява кабинета, който обикновено пада. Това твърди в третата си книга, посветена на изборите, доц. Милко Палангурски - преподавател по нова българска история във Великотърновския университет.
Книгата е озаглавена „По българските парламентарни избори", отпечатана е в Университетско издателство „Св. Св. Кирил и Методий" и отразява политическия живот в България в периода 1894 - 1913 година.
Това е времето на класическия период на българския парламентаризъм, когато пълнокръвно функционира търновската конституция, водят се политически борби, утвърждава се многопартийната система. Периодът е характерен с това, че няма политическа партия, която да е спечелила два поредни избора. Населението на страната се удвоява, жените нямат избирателно право, а мандатът на българския парламент е пет години. Какво още оставя в парламентарната история този период чуйте в първия прикачен файл:
Според доц. Палангурски изграждането на европейска партийно - парламентарна система у нас се случва много бързо. Това в известна степен изненадва историците заради липсата на юридически капацитет, а и на достатъчно грамотни хора, които да бъдат включени в организирането на избирателния процес. Въпреки това е факт, че за по-малко от две десетилетия партиите и парламентарният живот започват да работят ефективно.
В българското общество винаги е битувало схващането, че народните представители не стават, посочва доц. Палангурски. Парадоксално е, но когато се разгледат по отделно биографиите на депутатите, се открояват невероятни хора. Така се налага изводът, че или като нация имаме склонност да даваме по-различна оценка на своите управляващи или натоварваме със свръхочаквания парламентарната система.
В периода, изследван в книгата, средната избирателна активност е 60 процента. Всяка партия сама е изготвяла бюлетините си и ги е раздавала на своите потенциални избиратели. Най-често бюлетините се пишели на ръка. Законът за задължителното отпечатване излиза през 1910 година. Година по-късно бюлетините вече стават цветни.
Българският избирател, когато реши ще гласува, дава вота си за този, който е най-популярен ли поне най-малко окалян, смята авторът на новата книга. Не е имало практика за купуване на гласове или поне това се е случвало рядко, по-популярни са били почерпките за избирателите.
В началото не е имало политически кампании преди изборите. Кампанията е била задача на местните активисти, които са били добре познати в своя град или село. Предизборните кампании се появяват с изграждането на шосейната и жп. мрежа. Тогава всяка партия започва да прави обиколки из страната. Чуйте повече във втория прикачен файл
