Десетки социалисти и граждани от всякакви възрасти отбелязаха в събота 70-та годишнина от Балванската битка. Край едонименния паметник до с.Балван се събраха групи от Великотърновска и Габровска област, които заедно положиха венци и цветя и се преклониха пред паметта на 38-те партизани, които проведоха битка срещу фашистките сили в близките гори през 1944г.
Възпоменателният митинг-поклонение се организира всяка година на 29 март от областните съвети на БСП във Велико Търново и Габрово. Тази година датата съвпадна и с 40-я ден от смъртта на последния от членовете на партизанския отряд Трифон Андреев, на когото всички присъстващи също отдадоха почит.
На поклонението присъстваха народните представители от „Коалиция за България" Мариана Бояджиева, Петър Кънев и Милка Христова и Йордан Стойков, председател на Българския антифашистки съюз Чавдар Стоянов, кандидатът за член на Европейския парламент и кмет на община Сухиндол инж.Пламен Чернев, губернаторите на двете области инж.Георги Рачев и Николай Григоров, кмета на Община Павликени инж.Емануил Манолов и др.
„Днес е ден за почит към смелите хора, които със смъртта си поставиха своя млад живот пред олтара на Майка България. Всяка година в първите дни на пролетта ние, признателните потомци, идваме тук, за да си спомним за героичната Балванска битка. Партизаните от Габровско-севлиевският отряд бяха млади и жизнени хора със своите мечти, със своите стремежи. Те имаха една голяма и висока цел: борбата за справедливост и за едно по-добро бъдеще на българския народ", каза в словото си народният представител Мариана Бояджиева.
Областният председател на БСП Валентин Ламбев подчерта, че „съхранявайки паметта за тези хора, ние вървим напред и рано или късно всяко разделение в България ще бъде преодоляно, включително и в отношението към тези храбреци". Той говори и за традициите и ценностите, които правят от БСП най-старата партия в Европа. „Днес ние сме за солидарност, работа и сигурност за всички, достойни доходи за децата, и за родителите ни. Върху тези неща според нас се обляга демокрацията и те ще спомогнат народът ни да се чувства равноправен в Европа."
Председателят на БАС Чавдар Стоянов припомни за историческото значение на ангифашистката борба в България. „Историята трябва да се помни и ние политиците сме длъжни да не забравяме какво са ни завещали дедите", обърна се към присъстващите инж.Пламен Чернев, кандидат за евродепутат. Той разказа и за героите от сухиндолското село Коевци - баба Съба Енева и децата й и покани гостите да посетят къщата-музей на храбрата жена.
Три дръвчета - знак на приемствеността и неугасващия спомен за героичната битка, засадиха официалните лица в близост до паметника.
Историческа справка за Балванската битка:
Габровско-севлиевският партизански отряд е създаден през лятото на 1943г. от съществуващите шест чети в Габровската и Севлиевската околия. В състава на така обединения отряд влизат над 70 бойци с боен командир Христо Орловски (Митко). На 28 март 1944 г. отрядът от едва 38 партицани е открит от полицейска част, която разбива след кратка престрелка. Отрядът бързо се изтегля към село Горско Калугерово, но е застигнат и обкръжен от големите въоръжени сили, изпратени от Севлиево. След два часа пътуване, партизаните са блокирани до село Добромирка от жандармерия, полиция и войска. На 29 март сутринта отрядът е открит и обстрелян от самолет югозападно от Балван, а впоследствие е наново обкръжен. В тежкия бой, продължил до вечерта, е убит новият командир Стоян Бъчваров (Мишо).
Ядрото на отряда, вече само от 22 бойци, жарени от куршумите на прелитащите самолети, успява да се укрие в гората. Командването е поето от Цанко Цанков. Партизаните успешно отбиват атаките на правителствените сили и успяват да пробият обръча. Войниците и жандармеристите се вдигат два пъти в атака, но партизаните ги отблъскват с точната си стрелба. Тогава щабът им взема смело решение - използвайки тъмнината, на всяка цена да се измъкнат от обкръжението. Прикривайки изтеглянето си през долината, те се добират до шосето, водещо към Севлиево. Отрядът се изтегля към село Добромирка, като в цялата битка дава жертви - 11 убити, 2 ранени и 2 пленени (впоследствие убити). Оцелелите 14 партизани се присъединяват към основните сили на отряда.
