Различни икономически и социални събития и тенденции водят до промяна в демографското поведение на населението както в страната, така и в област Велико Търново. В областта през 2018 година продължава процесът на намаляване и застаряване на населението; намалява броят на живороденитe деца и коефициентът на обща раждаемост; намалява броят на умрелите лица и коефициентът на обща смъртност; намалява детската смъртност; броят на сключените граждански бракове намалява, а броят на бракоразводите се увеличава.
Към 31 декември 2018 г. населението на област Велико Търново е 235 708 души, което представлява 3.4% от населението на страната и нарежда областта на девето място по брой на населението от 28-те области в България. В сравнение с 2017 г. населението на областта намалява с 3 424 души, или с 1.4%.
Мъжете са 113 916 (48.3%), а жените - 121 792 (51.7%), или на 1 000 мъже се падат 1 069 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 54 г. включително. След 55 години с нарастване на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на областта.
Продължава процесът на остаряване на населението в област Велико Търново. В края на 2018 г. лицата на 65 и повече навършени години са 55 435, или 23.5% от населението на областта. В сравнение с предходната 2017 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.4 процентни пункта, а спрямо 2001 г. увеличението е с 4.7 процентни пункта.
Процесът на остаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 27.0%, а на мъжете - 19.8%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея по-ниската средна продължителност на живота при тях.
В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в общините Сухиндол (31.4%), Полски Тръмбеш (30.1%), и Павликени (29.0%). Най-нисък е делът на възрастното население в общините Велико Търново - 19.9%, и Стражица- 21.7%.
Към 31.12.2018 г. децата до 15 години са 30 039, или 12.7% от общия брой на населението в област Велико Търново и спрямо предходните 2017 г. и 2016 г. този дял се запазва същия. Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в община Стражица - 17.1 %, а най-нисък в община Лясковец - 10.7% от населението на областта.
Към 31.12.2017 г. общият коефициент на възрастова зависимост в област Велико Търново е 56.9%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в активна възраст. За сравнение, през 2017 г. този коефициент е бил 55.9%, през 2016 г. - 54.9, през 2015 г. - 53.8%, през 2014 г. - 52.3%, през 2013 г. - 50.9%, а през 2012 г. - 49.4%. Това съотношение е по-благоприятно в градовете - 49.6%, отколкото в селата - 77.8%. Общо в девет от десетте общини в областта този показател е над 50.0%, като най-неблагоприятно е съотношението в общините Сухиндол (77.0%) и Полски Тръмбеш (76.3%) и, а най-благоприятно в общините Велико Търново - 49.4% и Свищов - 52.5%.
Остаряването на населението в областта води до повишаване на неговата средна възраст, която е 44.8 години в края на 2018 г. (43.1 години за мъжете и 46.5 години за жените). Процесът на остаряване се проявява както в селата, така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 43.1 години, а в селата - 48.9 години.
Тенденцията на остаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура - под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както остаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници на населението при пенсиониране. За 2018 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 61 години и 2 месеца за жените и 64 години и 1 месец за мъжете.
Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2018 г. в област Велико Търново е 139 668 души, или 59.2% от цялото население, като мъжете са 73 386, а жените - 66 282. Трудоспособното население е намаляло с 2 539 души, или с 1.8% спрямо предходната година. Към края на 2018 г. над трудоспособна възраст са 64 043 души, или 27.2%, а под трудоспособна възраст - 31 997 души, или 13.6% от населението на областта.
В териториален аспект най-голям относителен дял на населението в трудоспособна възраст се наблюдава в община Велико Търново (62.9%), а най-малък - в община Сухиндол (51.5%).
Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към 31.12.2018 г. това съотношение е 59. За сравнение, през 2001 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст в област Велико Търново, са били замествани от 119 млади хора. В териториален аспект коефициентът на демографско заместване е най-неблагоприятен в община Свищов - 48, а най-благоприятен - в община Стражица - 98.
Към 31.12.2018 г. в градовете живеят 166 535 души, или 70.7%, а в селата - 69 173, или 29.3% от населението на област Велико Търново. Спрямо 2017 г. населението в градовете намалява с 1.1%, а в селата - с 2.2%.
Към края на 2018 г. населените места в област Велико Търново са 336, от които 14 са градове и 322 - села. Разпределението на населението по населени места в края на годината е резултат от неговото естествено и механично движение.
В съответствие с административно-териториалното устройство на България област Велико Търново е разделена на 10 общини. Най-малка по брой на населението е община Сухиндол, в която живеят 2 255 души, или 1.0% от населението на областта, а най-голяма е община Велико Търново - 86 833 души (36.8%). Спрямо предходната година във всички общини на областта е регистрирано намаление на населението, като то е най-голямо в общините Свищов и Сухиндол - съответно с 3.5 и 2.6%, а най малко - в община Велико Търново - с 0.3%.
През 2018 г. в област Велико Търново са регистрирани 1 909 родени деца, като от тях 1 901 (99.6%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява със 186 деца, или с 8.9%.
Коефициентът на обща раждаемост за 2018 г. в Република България е 8.9‰, а в област Велико Търново - 8.0‰, като за областта той намалява с 0.7‰ спрямо 2017 година. Коефициентът на раждаемост в градовете на областта през 2018 г. е 8.3‰ като спрямо предходната година той намалява с 0.8‰, а в селата намалението е от 7.7 на 7.2‰. Най-висока е раждаемостта в община Стражица - 11.6‰, а най-ниска - в община Елена – 5.7‰.
От всички живородени през 2018 г. в област Велико Търново 948 са момчета, а 953 - момичета, или на 1 000 момчета се падат 1005 момичета. В градовете живородените деца са 1 396 (73.4%), а в селата - 505 деца (26.6%), т.е. от всеки четири деца три са родени в градовете.
Броят на жените във фертилна възраст (15 - 49 навършени години), или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост оказват съществено влияние върху равнището на раждаемостта и определят характера на възпроизводството на населението.
Броят на жените във фертилна възраст към 31.12.2018 г. в област Велико Търново е 49 667, като спрямо предходната година той намалява с 1 259, а спрямо 2001 г. - с 19 892 жени.
Друг показател, характеризиращ процеса на раждаемостта, е средната възраст на жените при раждане на дете. Данните за 2018 г. показват че 58.1% от живородените са с майка на възраст от 25 до 34 години, като средната възраст на жената при раждане на дете е 28.7 години. През последните години средната възраст при раждане постепенно нараства, като се забелязва положителна тенденция, изразяваща се в намаляването на ранната раждаемост в областта.
През 2018 г. броят на децата, родени от майки под 25 години, е 515 и спрямо 2017 г. намалява с 62. Намаление се регистрира и при децата, родени от жени на възраст 40 и повече навършени години - от 69 през 2017 г. на 56 през 2018 година.
Относителният дял на живородените извънбрачни деца в област Велико Търново през 2018 г. е 66.7% и спрямо 2017 г. намалява с 0.6%, или от всеки три живородени деца две са извънбрачни. Високата извънбрачна раждаемост може да се обясни със значителното нарастване на броя съжителства сред младите хора, без те да са оформени в юридически брак.
Тоталният коефициент на плодовитост е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2018 г. средният брой живородени деца от една жена в област Велико Търново е 1.34 (1.56 за страната). Този коефициент е по-голям в селата (1.70) отколкото в градовете (1.22).
През 2018 г. в област Велико Търново броят на умрелите е 4 142 души и в сравнение с предходната година техният брой намалява със 131 души (3.1%). Нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо и коефициентът на смъртност е 17.4‰, като спрямо 2017 г. малко спада с 0.4‰.
Смъртността сред мъжете (18.3‰) продължава да бъде по-висока в сравнение със смъртността сред жените (16.6‰). През 2018 г. на 1 000 жени умират 1 030 мъже. Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е над два пъти по-висок в селата (27.5‰) отколкото в градовете (13.3‰).В териториален аспект най-висока е смъртността в община Сухиндол - 36.3‰, а най-ниска в община Велико Търново - 13.1‰.
Показателят за преждевременната смъртност в областта през 2018 г. е 19.4% и намалява спрямо предходната 2017 г. с 0.2%. В стойностите на показателя за преждевременна смъртност има съществени разлики при мъжете и жените. Докато умрелите жени на възраст до 64 години вкл. са 12.8% от всички умрели жени, то сред мъжете този относителен дял е два пъти по-голям - 25.7%.
През 2018 г. в областта са починали 6 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 3.2‰. Положителната тенденция след 2008 г. за намаляване на детската смъртност и коефициентът на детска смъртност в област Велико Търново, прекъсната само през 2015 година, продължава и през 2018 година.
През 2018 г. броят на сключените бракове в област Велико Търново намалява. Регистрираните юридически бракове са 807 и са с 56 по-малко от предходната година, а коефициентът на брачност е 3.4‰. От всички регистрирани бракове 70.1% (566) са сред населението в градовете, докато в селата са сключени 241 брака.
През 2018 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 32.1 и 28.9 години. За 84.1% от жените и 83.6% от мъжете, сключили граждански брак през 2018 г., той е бил първи.
Броят на разводите през 2018 г. е 338 и е с 18 повече от 2017 година. От всички прекратени бракове 74.9% се отнасят за населението в градовете.
За 7.7% от жените и 11.5% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2018 г., разводът не е бил първи.
През 2018 г. 2 186 лица са се заселили в област Велико Търново от населени места на други области в страната, а 3 146 лица са се изселили от област Велико Търново в други области на Република България. В преселванията между населените места в границите на област Велико Търново са участвали 2 419 лица.
През 2018 г. 762 души са заявили промяна на своя настоящ адрес от областта в чужбина, а лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в област Велико Търново са 539.
Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение.
Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. След 1990 г. демографското развитие на област Велико Търново се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението. През 2018 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на областта е намаляло с 2 241 души, или с 55 души повече в сравнение с намалението през 2017 година.
Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст , в област Велико Търново е минус 9.4‰. Коефициентът на естествен прираст в градовете е минус 5.0‰, а в селата - минус 20.3‰, или намалението на населението в областта в резултат на естествения прираст се дължи предимно на негативните демографски тенденции в селата.
През 2018 г. всички общини в областта имат отрицателен естествен прираст.
С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са общините Велико Търново (-4.8‰) и Стражица (-6.4‰).
С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е община Сухиндол, в която този коефициент е минус 27.1‰.
Съществено влияние върху броя и структурите на населението оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната и вътрешна миграция), който също е отрицателен - минус 1183 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от областта.
Намалението на населението в резултат на външната и вътрешна миграция в област Велико Търново, измерено чрез коефициента на нетна миграция , е минус 5.0‰. Коефициентът на нетна миграция в градовете е минус 6.4‰, а в селата - минус 1.7‰, или намалението на населението в областта в резултат на механичния прираст се дължи на негативните демографски тенденции както в градовете, така и в селата.
В териториален аспект общо в шест от десетте общини в областта коефициетът на нетна миграция е отрицателен, като този показател е най-нисък в община Свищов - минус 25.1‰, а е положителен в общините Велико Търново, Лясковец, Елена и Сухиндол, съответно - 1.6, 0.9, 0.6 и 0.4‰.
Към 31 декември 2018 г. населението на област Велико Търново е 235 708 души, което представлява 3.4% от населението на страната и нарежда областта на девето място по брой на населението от 28-те области в България. В сравнение с 2017 г. населението на областта намалява с 3 424 души, или с 1.4%.
Мъжете са 113 916 (48.3%), а жените - 121 792 (51.7%), или на 1 000 мъже се падат 1 069 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 54 г. включително. След 55 години с нарастване на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на областта.
Продължава процесът на остаряване на населението в област Велико Търново. В края на 2018 г. лицата на 65 и повече навършени години са 55 435, или 23.5% от населението на областта. В сравнение с предходната 2017 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.4 процентни пункта, а спрямо 2001 г. увеличението е с 4.7 процентни пункта.
Процесът на остаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 27.0%, а на мъжете - 19.8%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея по-ниската средна продължителност на живота при тях.
В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в общините Сухиндол (31.4%), Полски Тръмбеш (30.1%), и Павликени (29.0%). Най-нисък е делът на възрастното население в общините Велико Търново - 19.9%, и Стражица- 21.7%.
Към 31.12.2018 г. децата до 15 години са 30 039, или 12.7% от общия брой на населението в област Велико Търново и спрямо предходните 2017 г. и 2016 г. този дял се запазва същия. Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в община Стражица - 17.1 %, а най-нисък в община Лясковец - 10.7% от населението на областта.
Към 31.12.2017 г. общият коефициент на възрастова зависимост в област Велико Търново е 56.9%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в активна възраст. За сравнение, през 2017 г. този коефициент е бил 55.9%, през 2016 г. - 54.9, през 2015 г. - 53.8%, през 2014 г. - 52.3%, през 2013 г. - 50.9%, а през 2012 г. - 49.4%. Това съотношение е по-благоприятно в градовете - 49.6%, отколкото в селата - 77.8%. Общо в девет от десетте общини в областта този показател е над 50.0%, като най-неблагоприятно е съотношението в общините Сухиндол (77.0%) и Полски Тръмбеш (76.3%) и, а най-благоприятно в общините Велико Търново - 49.4% и Свищов - 52.5%.
Остаряването на населението в областта води до повишаване на неговата средна възраст, която е 44.8 години в края на 2018 г. (43.1 години за мъжете и 46.5 години за жените). Процесът на остаряване се проявява както в селата, така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 43.1 години, а в селата - 48.9 години.
Тенденцията на остаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура - под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както остаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници на населението при пенсиониране. За 2018 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 61 години и 2 месеца за жените и 64 години и 1 месец за мъжете.
Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2018 г. в област Велико Търново е 139 668 души, или 59.2% от цялото население, като мъжете са 73 386, а жените - 66 282. Трудоспособното население е намаляло с 2 539 души, или с 1.8% спрямо предходната година. Към края на 2018 г. над трудоспособна възраст са 64 043 души, или 27.2%, а под трудоспособна възраст - 31 997 души, или 13.6% от населението на областта.
В териториален аспект най-голям относителен дял на населението в трудоспособна възраст се наблюдава в община Велико Търново (62.9%), а най-малък - в община Сухиндол (51.5%).
Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към 31.12.2018 г. това съотношение е 59. За сравнение, през 2001 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст в област Велико Търново, са били замествани от 119 млади хора. В териториален аспект коефициентът на демографско заместване е най-неблагоприятен в община Свищов - 48, а най-благоприятен - в община Стражица - 98.
Към 31.12.2018 г. в градовете живеят 166 535 души, или 70.7%, а в селата - 69 173, или 29.3% от населението на област Велико Търново. Спрямо 2017 г. населението в градовете намалява с 1.1%, а в селата - с 2.2%.
Към края на 2018 г. населените места в област Велико Търново са 336, от които 14 са градове и 322 - села. Разпределението на населението по населени места в края на годината е резултат от неговото естествено и механично движение.
В съответствие с административно-териториалното устройство на България област Велико Търново е разделена на 10 общини. Най-малка по брой на населението е община Сухиндол, в която живеят 2 255 души, или 1.0% от населението на областта, а най-голяма е община Велико Търново - 86 833 души (36.8%). Спрямо предходната година във всички общини на областта е регистрирано намаление на населението, като то е най-голямо в общините Свищов и Сухиндол - съответно с 3.5 и 2.6%, а най малко - в община Велико Търново - с 0.3%.
През 2018 г. в област Велико Търново са регистрирани 1 909 родени деца, като от тях 1 901 (99.6%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява със 186 деца, или с 8.9%.
Коефициентът на обща раждаемост за 2018 г. в Република България е 8.9‰, а в област Велико Търново - 8.0‰, като за областта той намалява с 0.7‰ спрямо 2017 година. Коефициентът на раждаемост в градовете на областта през 2018 г. е 8.3‰ като спрямо предходната година той намалява с 0.8‰, а в селата намалението е от 7.7 на 7.2‰. Най-висока е раждаемостта в община Стражица - 11.6‰, а най-ниска - в община Елена – 5.7‰.
От всички живородени през 2018 г. в област Велико Търново 948 са момчета, а 953 - момичета, или на 1 000 момчета се падат 1005 момичета. В градовете живородените деца са 1 396 (73.4%), а в селата - 505 деца (26.6%), т.е. от всеки четири деца три са родени в градовете.
Броят на жените във фертилна възраст (15 - 49 навършени години), или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост оказват съществено влияние върху равнището на раждаемостта и определят характера на възпроизводството на населението.
Броят на жените във фертилна възраст към 31.12.2018 г. в област Велико Търново е 49 667, като спрямо предходната година той намалява с 1 259, а спрямо 2001 г. - с 19 892 жени.
Друг показател, характеризиращ процеса на раждаемостта, е средната възраст на жените при раждане на дете. Данните за 2018 г. показват че 58.1% от живородените са с майка на възраст от 25 до 34 години, като средната възраст на жената при раждане на дете е 28.7 години. През последните години средната възраст при раждане постепенно нараства, като се забелязва положителна тенденция, изразяваща се в намаляването на ранната раждаемост в областта.
През 2018 г. броят на децата, родени от майки под 25 години, е 515 и спрямо 2017 г. намалява с 62. Намаление се регистрира и при децата, родени от жени на възраст 40 и повече навършени години - от 69 през 2017 г. на 56 през 2018 година.
Относителният дял на живородените извънбрачни деца в област Велико Търново през 2018 г. е 66.7% и спрямо 2017 г. намалява с 0.6%, или от всеки три живородени деца две са извънбрачни. Високата извънбрачна раждаемост може да се обясни със значителното нарастване на броя съжителства сред младите хора, без те да са оформени в юридически брак.
Тоталният коефициент на плодовитост е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2018 г. средният брой живородени деца от една жена в област Велико Търново е 1.34 (1.56 за страната). Този коефициент е по-голям в селата (1.70) отколкото в градовете (1.22).
През 2018 г. в област Велико Търново броят на умрелите е 4 142 души и в сравнение с предходната година техният брой намалява със 131 души (3.1%). Нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо и коефициентът на смъртност е 17.4‰, като спрямо 2017 г. малко спада с 0.4‰.
Смъртността сред мъжете (18.3‰) продължава да бъде по-висока в сравнение със смъртността сред жените (16.6‰). През 2018 г. на 1 000 жени умират 1 030 мъже. Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е над два пъти по-висок в селата (27.5‰) отколкото в градовете (13.3‰).В териториален аспект най-висока е смъртността в община Сухиндол - 36.3‰, а най-ниска в община Велико Търново - 13.1‰.
Показателят за преждевременната смъртност в областта през 2018 г. е 19.4% и намалява спрямо предходната 2017 г. с 0.2%. В стойностите на показателя за преждевременна смъртност има съществени разлики при мъжете и жените. Докато умрелите жени на възраст до 64 години вкл. са 12.8% от всички умрели жени, то сред мъжете този относителен дял е два пъти по-голям - 25.7%.
През 2018 г. в областта са починали 6 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 3.2‰. Положителната тенденция след 2008 г. за намаляване на детската смъртност и коефициентът на детска смъртност в област Велико Търново, прекъсната само през 2015 година, продължава и през 2018 година.
През 2018 г. броят на сключените бракове в област Велико Търново намалява. Регистрираните юридически бракове са 807 и са с 56 по-малко от предходната година, а коефициентът на брачност е 3.4‰. От всички регистрирани бракове 70.1% (566) са сред населението в градовете, докато в селата са сключени 241 брака.
През 2018 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 32.1 и 28.9 години. За 84.1% от жените и 83.6% от мъжете, сключили граждански брак през 2018 г., той е бил първи.
Броят на разводите през 2018 г. е 338 и е с 18 повече от 2017 година. От всички прекратени бракове 74.9% се отнасят за населението в градовете.
За 7.7% от жените и 11.5% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2018 г., разводът не е бил първи.
През 2018 г. 2 186 лица са се заселили в област Велико Търново от населени места на други области в страната, а 3 146 лица са се изселили от област Велико Търново в други области на Република България. В преселванията между населените места в границите на област Велико Търново са участвали 2 419 лица.
През 2018 г. 762 души са заявили промяна на своя настоящ адрес от областта в чужбина, а лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в област Велико Търново са 539.
Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение.
Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. След 1990 г. демографското развитие на област Велико Търново се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението. През 2018 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на областта е намаляло с 2 241 души, или с 55 души повече в сравнение с намалението през 2017 година.
Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст , в област Велико Търново е минус 9.4‰. Коефициентът на естествен прираст в градовете е минус 5.0‰, а в селата - минус 20.3‰, или намалението на населението в областта в резултат на естествения прираст се дължи предимно на негативните демографски тенденции в селата.
През 2018 г. всички общини в областта имат отрицателен естествен прираст.
С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са общините Велико Търново (-4.8‰) и Стражица (-6.4‰).
С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е община Сухиндол, в която този коефициент е минус 27.1‰.
Съществено влияние върху броя и структурите на населението оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната и вътрешна миграция), който също е отрицателен - минус 1183 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от областта.
Намалението на населението в резултат на външната и вътрешна миграция в област Велико Търново, измерено чрез коефициента на нетна миграция , е минус 5.0‰. Коефициентът на нетна миграция в градовете е минус 6.4‰, а в селата - минус 1.7‰, или намалението на населението в областта в резултат на механичния прираст се дължи на негативните демографски тенденции както в градовете, така и в селата.
В териториален аспект общо в шест от десетте общини в областта коефициетът на нетна миграция е отрицателен, като този показател е най-нисък в община Свищов - минус 25.1‰, а е положителен в общините Велико Търново, Лясковец, Елена и Сухиндол, съответно - 1.6, 0.9, 0.6 и 0.4‰.
