Трийстите летни олимпийски игри в Лондон вече са в разгара си. Спортисти от цял свят мерят сили по стадиони и зали в битка за медали.
Област В. Търново има двама спортисти в Англия, на които разчитаме да донесат отличия на страната. Това са борецът Радослав Великов и спортистката №1 на В. Търново за 2010 г. Петя Луканова, която представя страната в спортната стрелба. Олимпиадата е трета за Руди и това му постижение го изравнява с лекоатлетката Антоанета Тодорова- Селенска.
Тяхното участие е повод да се върнем назад във времето и да припомним, кои са другите състезатели от великотърновско, участвали на най- големия спортен форум през годините.
Преди това обаче, нека да припомним, че свищовлии са първите българи членове на Международния олимпийски комитет и основатели на родния. Това са Димитър Цокев- личен приятел на създателя на модерните игри Пие дьо Кубертен и Димитър Станчов. Последният дори е бил председател на БОК през периода 1927- 1929 г. Начело на БОК е стоял и великотърновец. Генерал Рашко Атанасов оглавява организацията през военните години 1941- 1944.
Първият олимпиец от старата столица е колоездачът Борис Димитров- Бонзарата. Той се състезава в Берлин през 1936 г. Великотърновецът има малшанс да скъса верига в първия старт и ос във втория и се разминава с медала, защото времената му са много близки до тези на стъпилите на почетната стълбичка.
В Хелзники през 1952 г. капитан на националния отбор по баскетбол, който се класира на седмо място, е арх. Константин Тотев, а в състава е и съгражданинът му Генчо Рашков. Арх. Тотев е роден във Велико Търново и играе баскетбол от 1944 до 1959 г. в "Етър" и в софийския армейски тим.
С капитанската лента е и на следващите Олимпийските игри в Мелбърн, четири години по- късно, където нашите се класират пети. Изключително любопитно е, че през 1951 г. след Европейското първенство, в което се състезава, французите го обявяват за почетен гражданин на Париж и е включен в символичния сборен отбор на стария континент.
В Мелбърн великотърновски регион печели първия си олимпийски медал- бронзов. Тогава част от националния тим по футбол е роденият на 24 май 1932 г. в Павликени бранител Кирил Ракаров. С "Червено знаме" той играе в "Б" група две години, след което е привлечен в столичния ЦДНА, с който става десет пъти шампион на България.
На Олимпийските игри в Рим през 1962 г. В. Търново е представено от щангиста Петър Тачев, който се класира на шесто място. Любопитното за Тачев, който сега живее в Добрич е, че е бил универсален спортист. Еднакво успешно се е справял с вдигането на тежести, гимнастиката и на вратата на футболния отбор. Четири години по- късно в Токио той отново е част от олимпийската ни делегация и се класира осми.
През 1968 г. в Мексико участват щангистът Петър Янев и борецът Иван Шавов, който се подрежда пети, след като записва пет победи!
"С пет победи и една загуба останах четвърти и без медал.... Сигурно ви се струва невероятно. Да, с оглед сега действащата система, но тогава схемата бе друга. Отстъпих по точки на японеца Канеко, който стана олимпийски шампион. С игрите в Мексико е свързана и една интересна история, която се разказва като мит за Боян Радев, но е истина. Бяхме на лагер във високопланинската база Белмекен. Малко преди заминаването пристигнаха Тодор Живков и външния министър Иван Башев. Боян беше слабост на Първия. Живков му вика: Бояне ще станеш ли отново шампион. На Боби никога не му липсваше самочувствие и присъствието на Живков не го смущаваше за това му отвърна в типичния си стил: А, ти ще ми разрешиш ли да си купя една западна кола. Тогава премията за титла бе „Волга". Тодор Живков замълча многозначително и каза: Абе ти вземи златото, колата не я мисли. В Мексико вървеше рекламата на новия „Форд Мустанг". Боян веднага се влюби в този автомобил, който и сега има колекционерска стойност. Спечели златото, продаде Волгата и си купи „Мустанга", разказа Иван Шавов.
На Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г. Горна Оряховица има двама спортисти. Лекоатлетката Светла Златева поставя олимпийски рекорд в сериите на 800 метра, спирайки хронометрите на 1:58:9 мин., но на финала остава четвърта и изпуска медала. И на тези игри Иван Шавов завършва на пето място в категорията си, като отново японец го спира. В Германия той е само на педя от атентаторите, които отнемат живота на 11 израелски спортисти и треньори. "В Мюнхен се чувствах готов за медал. Жребият пак ми изигра лоша шега. Шест безапелационни победи до схватката с японеца Янигида. Пак загуба по точки и пак извън тройката. Не мога да забравя и кошмара с атентата в израелския лагер, където бяха убити 11 невинни спортисти. Това се случи само през един хотел от нашия в олимпийското селище, спомня си Иван Шавов, който е трикратен европейски шампион.
През 1976 г. великотърновският тежкоатлет Тодор Тодоров вдига на игрите в Монреал, но записва нула при първите си три опита. Късметът е повече от лош за него, защото тежестите с които се справя на тренировки надхвърлят тези на призьорите в категорията от игрите.
Най- много спортисти от региона стартират в Москва през 1980 г. На игрите в столицата на СССР нашите участници са Цветанка Димитрова и Петьо Кишев- стрелба с лък, Борислав Хутов- спортна гимнастика и лекоатлетките Петър Петров, Галина Пенкова и Антоанета- Тодорова- Селенска.
Тогава Селенска е едва 17- годишна и това са първите и Олимпийски игри. По- късно тя ще хвърля копието още в Сеул през 1988 г. и в Барселона през 1992 г. Антоанета Селенска участва и на игрите "Дружба" в Прага през 1984 г., но за тях отделно.
В Москва най- голям успех от нашите постига свищовлията Петър Петров, който се класира трети в спринта на 100 метра. Спринтьорът от крайдунавския град е най- бързият българин в историята на леката атлетика. Национален рекордьор на 60 (6,58 сек) и 100 метра (10,13 сек), както и с щафетата на 4 по 100 метра (38,99). Най-големият успех в кариерата му е бронзовият медал на 100 м от Олимпийските игри в Москва през 1980 г. Всъщност това е изобщо първият медал за българската мъжка лека атлетика от Олимпиада. Четири години по- рано, едва 21-годишен, е финалист на 100 метра и на игрите в Монреал, където заради контузия забавя в последните метри и финишира осми на куц крак, а преди това се движел втори след Крауфорд. Петров определено е феномен, задминавал е легенди като Борзов, Крауфорд и Менеа.
В Москва великотърновката Галина Пенкова е част от родната щафета на 4х100 метра, която завършва на четвърто място. На 200 м. пък Пенкова влиза в полуфинала. Стрелците ни с лък заемат 27- мо място Димитрова и 30- то Кишев. В столицата на СССР е и Иван Шавов, но вече като помощник- треньор в националния отбор.
За тези игри в състава на спортистите ни е включена и гимнастичката Величка Бонева. Само седмица преди заминаването тя се отказва и напуска лагера. След време става ясно, че великотърновката е първата, която проявява несъгласие с методите на Нешка Робева.
Олимпиадата в Москва е свързана с В. Търново и с пътя на олимпийския огън. Той е внесен на историческия хълм Царевец на 29 юли от змс Йордан Дойнов. Там състезателят по свободна борба запалва предварително приготвен жертвеник. Дойнов не е избран случайно. Година по- рано той става вицесветовен шампион по борба за младежи, балкански и републикански първенец.
За посрещането на огъня до стадион "Ивайло" е издигнат и единствения в България паметник на олимпизма. 12- метровата бетонна факла е дело на архитект Иван Петков и скулптура Панайот Димитров.
Йордан Дойнов и Антоанета Селенска печелят за страната ни сребърни медали от игрите "Дружба" през 1984 г. тогава социалистическите страни отговарят на западния бойкот на Олимпиадата в Москва, като на свой ред бойкотират тази в Лос Анджелис. Двамата ни спортисти са в прекрасна форма. В Прага, където е лекоатлетическия турнир, бъдещата почетна гражданка на В. Търново се класира втора на копие, като изпраща уреда на 65 ,70 метра. Преди това на 15 август 1981 г. на лекоатлетическа среща в Загреб заслужилата майсторка на спорта е поставила световен рекорд за девойки и жени от 71, 88 м.
В София от 22 до 24 юли е турнирът по борба. Йордан Дойнов достига до финалната схватка в категория до 90 килограма, където е победен от олимпийския шампион от Москва- руснакът Оганесян с 5:3 точки.
"Два месеца преди игрите в Лос Анджелис бяхме на подготвителен лагер в Петрич. Там разбрахме, че е взето решение да не пътуваме за Съединените щати и две близо две седмици по цял ден играехме футбол. След това стана ясно, че ще има игри "Дружба" и започнахме тренировки. После ни премираха като за олимпийски медали, а Тодор Живков лично ни прие", разказва Йордан Дойнов.
Въпреки, че тогава държавата се отнася с необходимото уважение към призьорите си днес не е така. Техните отличия не се признават за олимпийски и не получават съответната пенсия. Това на практика не е справедливо, защото тогава именно спортистите от соцстраните СССР, ГДР и България бяха след най- силните в света и в много от спортовете и дисциплините именно те водеха битката за медалите.
В Сеул през 1998 г., родената на 20 май 1964 г. във В. Търново възпитаничка на Спортното училище- Весела Лечева, се класира втора на въздушна пушка.
През 1992 г. в Барселона тя отново е втора. С петте си световни титли и осемте европейски, плюс четири световни купи Весела Лечева безспорно си остава най- успешният спортист тръгнал от старата столица.
В главния град на Каталуния Антоанета Селенска участва на копие, а Румен Павлов става пети на свободна борба.
Велико Търново има своите следващи олимпийци през 2000 г. В Сидни Жанет Илиева се класира шеста с ансамбъла по художествена гимнастика, а ездачът от конната база в Арбанаси Росен Райчев с кон Премиер Крю е двайсти в състезанието по прескачане на препятствия.
През 2004 г. в Атина вече имаме две наши момичета в ансамбъла по художествена гимнастика. Жанет Илиева и Зорница Маринова печелят бронзови медали в многобоя. В гръцката столица стартира и Радослав Великов, който се класира на девето място в категория до 55 килограма в свободния стил. Четвъртият наш там бе ездачът Росен Райчев.
На следващите игри в Пекин през 2008 г. Радослав Великов бе единственият състезател от региона и взе бронзов медал в категория до 55 килограма. Сега в лондон Танка Руди от Куцина участва на третата си Олимпиада и има всички шансове да донесе отново медал на България.
